Днес е исторически ден за космонавтиката! След три години и

Днес е исторически ден за космонавтиката! След три години и половина пътешестване японската автоматизирана междупланетна станция “Хаябуса 2 ” дойде в орбита към своята цел – метеорита Рюгу, намиращ се на 300 милиона километра от Земята. 

По данни от японската галактическа организация за навлизането в орбита е бил използван химичният мотор на “Хаябуса 2 ”. Той се е задействал и се е изключил по проект. Разстоянието сред “Хаябуса 2 ” и Рюгу е устойчиво и възлиза на към 20 километра. Бордовите системи на роботизираната станция са в положително положение. 

Напомням на читателите, че “Хаябуса 2 ” е възвръщаема галактическа задача – т.е. пътешествието до метеорита е единствено половината от свършената работа. През околните месеци следва проучването на Рюгу от орбита и подбирането тук-там за кацане. След това “Хаябуса 2 ” би трябвало да се сближи с повърхността, да вземе проби и най-после да отлети назад към Земята. Ако кацането на Земята е наред, учените ще вземат събраните проби и ще ги проучват в наземни лаборатории. 

На борда на “Хаябуса 2 ” пътуват и четири спускаеми апарата за проучването на метеорита на място. Това са трите астероидохода на Япония “Минерва 2 ” и европейският стационарен уред “Маскот ”.

“Хаябуса 2 ” е втората възвръщаема японска задача до метеорита. Първата “Хаябуса ” бе изстреляна през 2003 година. Тя дойде в орбита към метеорита Итокава през 2005 година. Кацанията на повърхността му бяха сполучливи и въпреки че имаше подозрения дали прахосъбиращите механизми са сработили, след завръщането през 2010 година учените потвърдиха – в контейнерите има микроскопични проби от повърхността на Итокава. 

Още преди завръщането на “Хаябуса ”, през 2006-та година японската галактическа стратегия разгласи проектите за втора сходна задача. След дълги години разработки, “Хаябуса 2 ” бе изстреляна през декември 2014 година. 

Възвръщаемите задачи са доста значими за развиването на науката. През миналите десетилетия се наложи като стандарт небесните тела да бъдат изучавани с роботизирани галактически апарати, отдалечено. Роботизираните задачи организират опитите на място и изпращат данните по радио. Но проучването на чуждоземен материал на Земята е нещо напълно друго – могат да се употребяват комплицирани принадлежности, които са обемни и прекомерно тежки, с цел да бъдат изстреляни в космоса. 

За страдание възвръщаемите галактически задачи постоянно са били малко. За пръв път доставка на Земята на материал от друго небесно тяло е направено през 1969 година, по време на експедиция “Аполо 11 ”. Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин събират 22 кг скали от Луната. Следващата възвръщаема задача, отново през 69-та година, е “Аполо 12 ”, като астронавтите събират 34 кг. До края на стратегия “Аполо ” са събрани 326 кг лунни скали от още четири задачи.

През 1970 година руската задача “Луна 16 ” влиза в историята, откакто каца на Луната, взима 101 грама проби, излетява назад и ги доставя на Земята. Уникалното за времето е, че за разлика от “Аполо ”, които са пилотирани експедиции, “Луна 16 ” прави достижението напълно в роботизиран режим. Впоследствие през 1974 година “Луна 20 ” доставя на Земята 55 грама лунни проби, а “Луна 24 ” – 170 грама през 1976 година. Вярно е, че Съюз на съветските социалистически републики се снабдява с неведнъж по-малко материал спрямо американците по времето на “Аполо ”, и въпреки всичко задачите свършват сполучливо дилемите си изцяло автоматизирано. 

В началото на новото хилядолетие ползата към възвръщаемите експедиции се възражда. През 2001 година е изстреляна американската задача “Дженезис ” – първата възвръщаема експедиция, която доставя проби оттатък орбитата на Луната. “Дженезис ” лети оттатък орбитата до Луната и събира частички безоблачен вятър. При кацането назад на Земята не се задействат парашутните системи и капсулата се забива в пясъците на Юта, само че все пак огромна част от контейнерите с проби се оказват непокътнати и биват изучени. 

През 2006-та година на Земята се завръща “Стардъст ”. Това е първата задача, която взима проби от комета. Понеже кометите са дейни и изхвърлят доста прахов материал, кацане на повърхността не се постанова – “Стардъст ” събира от кометата Уайлд 2 проби чрез специфичен аерогел, който улавя изхвърлените частички. Кацането назад на Земята е сполучливо, този път няма проблеми с парашутните системи, а учените се снабдяват с голямо благосъстояние от материал.

Следващата задача, която се завръща на Земята, е гореспоменатата първа “Хаябуса ” през 2010 година, с пробите от метеорита Итокава. А през 2011 година науката търпи големи провали, откакто опитът на Русия да вземе проби от марсианската луна Фобос търпи провал – задача “Фобос-Грунт ” аварира в околоземна орбита. 

И стигаме до актуалната 2018 година. Сега към този момент имаме не една, а цели две възвръщаеми експедиции! Освен “Хаябуса 2 ”, намираща се в орбита към Рюгу, на път към метеорита Бену е и американската задача “Озирис-Рекс ”. Ако “Озирис-Рекс ” успее, чака се да събере сред 500 грама и 2 кг проби от метеорита. Това ще е най-голямото количество събран материал от небесно тяло след приключването на стратегия “Аполо ”. 

За повече информация по отношение на “Хаябуса 2 ”: JAXA