Днес е денят на св. Йоан Златоуст. Всички православни християни

Днес е денят на св. Йоан Златоуст. Всички православни християни почитат паметта на един от Тримата светители – „ космополитен учители ” (редом с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов).

Йоан Златоуст (349-407) е измежду най-значимите персони в историята на православната черква. Забележителен просветител и богослов, той е оставил най-голямото по размер богословско творчество в Източната черква. Теолозите го сравнявате само с Августин Блаженни, един от видните западните църковни писатели. „ Св. Божествена Литургия ”, написана от Йоан Златоуст, се прави през цялата година, с изключение на в дните, планувани за Св. Василиева и Св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст: „ Суетността на земните придобивки “ • Християнство.бг

Той е роден е в Антиохия Сирийска в гръцко-сирийско знатно семейство. Неговият татко – Секунд, бил пълководец, а майката му – Антуса, изповядвала християнската религия. Младият Йоан учил в родния си град при софиста Либаний и философа Андрагафий, по-късно поел към Атина, с цел да учи сладкодумство и философия. Покръстен бил през 369 година и станал монах.

Йоан се отдалечил в пустинята, прекарал четири години с други монаси и две в цялостно усамотение. Там написал „ Слово за свещенството ” във връзка укорите на неговия приятел – свещеник Василий, за бягството на Златоуст от епископството. В него изобразил какъв би трябвало да бъде християнският овчар и какви са отговорностите му.

Разклатеното здраве предиздвикало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. През 381 година той бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които раздавал лепта. Обхождал ги по домовете им и виждал картините на мизерия и апетит в богатия град, което намирало израз в проповедите му. Произнасял ги не по-малко от два пъти в седмицата, а от време на време и всеки ден – постоянно без предварителна подготовка. Силата на проповедническия му подарък била толкоз огромна, че слушателите нерядко прекъсвали поучението с ръкопляскания.

През 397 година Йоан бил определен за архиепископ на Константинопол. Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Йоан Златоуст бил изведен от града с машинация.

Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, той давал за бедните и построил няколко лечебни заведения и приюти в Константинопол. Любовта му към страдащите, поради която той увещавал богатите да дават лепта за тях, възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията. Започнали да упрекват светия архиепископ в предизвикателство на омраза у бедните към богатите. Златоуст настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която видяла намек за личността й в Златоустовото изобличение на разкоша на константинополските дами.

През 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на Йоан (т.нар. събор под дъба), който незаслужено осъдил Златоуст (между другото и за това, че „ не познава гостоприемството ”) и го изпратил на изгнание.

Последвалото отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд за гонението на почтения архиепископ, заставили императрицата да го върне в Константинопол.

Дори и тогава той не трансформирал метода си на живот и през 404 година го сполетяло второ изгнание. Прекарал две години в Кукуза, Армения, откъдето го изпратили на друго място. Той обаче умрял по пътя на 14 септември 407 година с думите: „ Слава Богу за всичко! ”

Йоан Златоуст оставя колосално литературно завещание – слова, трактати, писма (около 240) и проповеди. До наши дни са достигнали повече от 1900 ръкописи с негови съчинения, които са преведени на доста езици. Най-пълното им издание – в 13 тома, излиза в Париж през 1718-1738 година Сред най-значимите му творения са тълкуванията върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).

Заради изобличенията си против императрица Евдоксия свети Йоан бил отхвърлен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно изгнание, с цел да не могат последователите му да поддържат връзка с него. Това не пречупило духа на същинския нравствен овчар и разгорещен бранител на православната религия и високата добродетелност. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто изгнание светецът умрял на Кръстовден 407 година в Комана и там бил заровен.

Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя нравствен отец и преподавател. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен публицист и отличен просветител, златоустия Йоан.

И по искане на народа император Теодосий Младши, наследник на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на преместването доста заболели, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно голям брой, отпред с клира и императора. Поставили ги в храма " Свети апостоли ".

По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 година Цариград бил превзет, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, само че през 2004 година папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм " Свети Георги " във Фенер.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. 

Паметта му се празнува се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари – Деня на св. Три Светители. Мощите на светеца се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул, Турция – църквата „ Свети Георги “.

Народни обичаи и традиции

27 януари е празникът Златоустовден или Златоустов огън, а знаците, по които народът е гадаел, са следните:

в случай че прозорците в къщата са замъглени - ще стане по-топло;
в случай че кучето ляга на снега - ще стартира виелица;
в случай че дърветата са покрити в слана - чака се бързо затопляне;
в случай че има бели облаци в небето - чака се студ;
в случай че слънцето залязва рано - би трябвало да се подготвите за слана.

В старите времена на този ден цялото семейство се е събирало покрай горящата печка - предците ни са вярвали, че това дава обещание мир и разцвет в къщата.

На църковния празник 27 януари, както и в други дни, църквата осъжда гнева, мързела, алчността, завистта и отчаянието. Не можете да отмъщавате, да отказвате помощ, да употребявате непристоен език, да ругаете или да осъждате.

Според известните национални суеверия има избрани забрани за този ден. Една от тях е обвързвана с острите предмети - националната мъдрост поучава да внимавате при работа с остри предмети. Да се порежете в деня на Йоан Златоусте неприятна прокоба, която дава обещание проблеми.

На православния празник на 27 януари вярващите се обръщат с молебствия към Йоан Златоуст, като покровител за нас пред Господа. Вярващите се обръщат към светеца с молебствия да им помогне в ученето и ограмотяването, както и да преодолеят отчаянието. Светецът се счита и за настойник на фамилиите.

Според националните поверия на този ден огънят има лечебна мощ и в случай че болен седне до открит огън, сигурно ще оздравее. Затова вечерта на 27 януари цялото семейство би трябвало да се събере към пламнал огън.