Ще спечелят ли лейбъристите изборите в Обединеното кралство
Днес е Ден за размисъл в Обединеното кралство. Утре в 7 часа сутринта изборните секции ще бъдат отворени и милиони британци ще могат да упражнят правото си на глас в едни извънредно значими за страната общи избори след 14-годишно ръководство на Консервативната партия.
Какво ли не претърпяха британците, изключително през последните осем години на това ръководство на торите, като стартираме от референдума за Брекзит, преминем през пандемията от ковид и гибелта на кралица Елизабет Втора и приключим с рецесията с дребните лодки, пресичащи Ламанша. Пълният лист, несъмнено, е доста по-дълъг.
Макар и във Англия публично да не съществува подобен термин като Ден за размисъл преди изборите, то в случай че въпреки всичко някой се замисли по-сериозно какъв брой значим ден е четвъртък, несъмнено би си задал въпроса дали е време за смяна. Защото, който и политически анализатор да запитате, той ще ви отговори, че хората са се уморили от тези 14 години ръководство на торите, че те са извънредно непопулярни и каквито и гимнастики да вършат, никой няма да им обърне внимание и надали ще останат на власт.
Проучванията на публичното мнение са много красноречиви в това отношение. Още откогато Риши Сунак пристигна на власт през 2022 година, в която невиждано се смениха трима министър председатели, лейбъристите в съпротива постоянно са имали по-голямо утвърждение измежду гласоподавателите, а откогато Сунак разгласи в края на май, че общите избори ще бъдат на 4 юли, разликата сред лейбъристите и консерваторите съвсем не мърда от 20 пункта. Ако в деня на изборите това се резервира, ще значи, че партията на Киър Стармър ще получи болшинство в Народното събрание от най-малко 200 места, а това е доста. Ще им разреши да сформират сами държавно управление и на процедура да нямат сериозна съпротива.
Само че консерваторите и преди са били в такова състояние и не би трябвало да се бърза да бъдат изцяло отписвани. Преди предходните избори през 2019 година, ръководената от Борис Джонсън партия също изоставаше в анкетите, правилно с много по-малко, само че в последна сметка завоюва вота и то с болшинство от 80 места в Камарата на общините. Този път това надали ще се случи, само че отново да напомня да вземем за пример референдума за Брекзит като мотив към политическите прогнози във Англия постоянно да се подхожда деликатно.
Въпреки прогнозите за разгромна загуба, надали не най-тежката в историята на торите, и нощес министър председателят съобщи, че надалеч не се е предал и не става дума просто за по-почетна загуба, а даже за победа. Фактът, обаче, че в редиците на торите към този момент намерено се приказва за заместител на Риши Сунак, задоволително красноречиво приказва, че те сякаш към този момент са се примирили, че ще бъдат съпротива в новия парламент.
Разбира се, прекомерно рано е да се приказва кой ще бъде новото лице на консерваторите. Стив Бейкър, който сега е министър за Северна Ирландия, на процедура към този момент се кандидатира за лидерска конкуренция, като съобщи, че има голям 30 - годишен опит и счита, че може да избави партията. А тя в действителност може да има потребност тъкмо от избавяне, тъй като на хоризонта е опасността наречена " Найджъл Фарадж " с неговата " реформаторска " партия. Политическите анализатори споделят, че той ще аргументи задоволително вреди на торите в изборите като отнеме гласове от техните претенденти, само че по-тревожното е, че Фарадж не крие упоритостите си да погълне Консервативната партия, да стане същинската съпротива на възможното бъдещо лейбъристко държавно управление и, за какво не, след пет години, като водач на една дясна партия или коалиция, да завоюва идващите общи избори и да стане министър председател.
Ето за какво Стив Бейкър наподобява като доста подобаващ водач на торите, тъй като самият той стои вдясно от центъра и би запазил идентичността на партията без да има залитания към по-крайнодясно, което при популиста Фарадж несъмнено ще бъде неизбежно. Самият Бейкър бе безапелационен, че човек като Фарадж няма място в Консервативната партия. По-малко от 24 часа преди изборите обаче Риши Сунак продължава да е оптимист и вади козове от ръкавите си с предизвестия за това какво ще донесе едно супермнозинство на лейбъристите в областта на защитата, на данъчната политика, на имиграцията и какво ли не.
И по този начин, дано да се опитам да обобщя картината в деня преди изборите - 650 места в Камарата на общините би трябвало да бъдат разпределени. Прогнозите варират, само че се допуска, че лейбъристите ще завоюват 428 от тях, което ще им даде болшинство от повече от 100 места. Не се чака торите да имат повече от 127 депутати в новия парламент. Но тъй като от самото начало се пробвах да приказвам за нерешителност при прогнозите, статистиката демонстрира, че един на всеки осем гласопадаватели още не е решил за кого ще гласоподава, а това са цели 12%. Разбира се, може да се одобри, че доста от тях ще гласоподават за лейбъристите и това би направило успеха им още по-убедителна или пък за консерваторите, което може да докара до провесен парламент, макар победа на лейбъристите. Отговорите в петък, в деня след изборите.
Какво ли не претърпяха британците, изключително през последните осем години на това ръководство на торите, като стартираме от референдума за Брекзит, преминем през пандемията от ковид и гибелта на кралица Елизабет Втора и приключим с рецесията с дребните лодки, пресичащи Ламанша. Пълният лист, несъмнено, е доста по-дълъг.
Макар и във Англия публично да не съществува подобен термин като Ден за размисъл преди изборите, то в случай че въпреки всичко някой се замисли по-сериозно какъв брой значим ден е четвъртък, несъмнено би си задал въпроса дали е време за смяна. Защото, който и политически анализатор да запитате, той ще ви отговори, че хората са се уморили от тези 14 години ръководство на торите, че те са извънредно непопулярни и каквито и гимнастики да вършат, никой няма да им обърне внимание и надали ще останат на власт.
Проучванията на публичното мнение са много красноречиви в това отношение. Още откогато Риши Сунак пристигна на власт през 2022 година, в която невиждано се смениха трима министър председатели, лейбъристите в съпротива постоянно са имали по-голямо утвърждение измежду гласоподавателите, а откогато Сунак разгласи в края на май, че общите избори ще бъдат на 4 юли, разликата сред лейбъристите и консерваторите съвсем не мърда от 20 пункта. Ако в деня на изборите това се резервира, ще значи, че партията на Киър Стармър ще получи болшинство в Народното събрание от най-малко 200 места, а това е доста. Ще им разреши да сформират сами държавно управление и на процедура да нямат сериозна съпротива.
Само че консерваторите и преди са били в такова състояние и не би трябвало да се бърза да бъдат изцяло отписвани. Преди предходните избори през 2019 година, ръководената от Борис Джонсън партия също изоставаше в анкетите, правилно с много по-малко, само че в последна сметка завоюва вота и то с болшинство от 80 места в Камарата на общините. Този път това надали ще се случи, само че отново да напомня да вземем за пример референдума за Брекзит като мотив към политическите прогнози във Англия постоянно да се подхожда деликатно.
Въпреки прогнозите за разгромна загуба, надали не най-тежката в историята на торите, и нощес министър председателят съобщи, че надалеч не се е предал и не става дума просто за по-почетна загуба, а даже за победа. Фактът, обаче, че в редиците на торите към този момент намерено се приказва за заместител на Риши Сунак, задоволително красноречиво приказва, че те сякаш към този момент са се примирили, че ще бъдат съпротива в новия парламент.
Разбира се, прекомерно рано е да се приказва кой ще бъде новото лице на консерваторите. Стив Бейкър, който сега е министър за Северна Ирландия, на процедура към този момент се кандидатира за лидерска конкуренция, като съобщи, че има голям 30 - годишен опит и счита, че може да избави партията. А тя в действителност може да има потребност тъкмо от избавяне, тъй като на хоризонта е опасността наречена " Найджъл Фарадж " с неговата " реформаторска " партия. Политическите анализатори споделят, че той ще аргументи задоволително вреди на торите в изборите като отнеме гласове от техните претенденти, само че по-тревожното е, че Фарадж не крие упоритостите си да погълне Консервативната партия, да стане същинската съпротива на възможното бъдещо лейбъристко държавно управление и, за какво не, след пет години, като водач на една дясна партия или коалиция, да завоюва идващите общи избори и да стане министър председател.
Ето за какво Стив Бейкър наподобява като доста подобаващ водач на торите, тъй като самият той стои вдясно от центъра и би запазил идентичността на партията без да има залитания към по-крайнодясно, което при популиста Фарадж несъмнено ще бъде неизбежно. Самият Бейкър бе безапелационен, че човек като Фарадж няма място в Консервативната партия. По-малко от 24 часа преди изборите обаче Риши Сунак продължава да е оптимист и вади козове от ръкавите си с предизвестия за това какво ще донесе едно супермнозинство на лейбъристите в областта на защитата, на данъчната политика, на имиграцията и какво ли не.
И по този начин, дано да се опитам да обобщя картината в деня преди изборите - 650 места в Камарата на общините би трябвало да бъдат разпределени. Прогнозите варират, само че се допуска, че лейбъристите ще завоюват 428 от тях, което ще им даде болшинство от повече от 100 места. Не се чака торите да имат повече от 127 депутати в новия парламент. Но тъй като от самото начало се пробвах да приказвам за нерешителност при прогнозите, статистиката демонстрира, че един на всеки осем гласопадаватели още не е решил за кого ще гласоподава, а това са цели 12%. Разбира се, може да се одобри, че доста от тях ще гласоподават за лейбъристите и това би направило успеха им още по-убедителна или пък за консерваторите, което може да докара до провесен парламент, макар победа на лейбъристите. Отговорите в петък, в деня след изборите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ