Днес е Бъдни вечер. Бъдни вечер се нарича вечерта срещу

Днес е Бъдни вечер. Бъдни вечер се назовава вечерта против Коледа с празничната вечеря, към която е съсредоточена главната част от коледната обредност.

От ранната заран на празничния ден стартира подготовката за вечерната софра, която ще сплоти човешките очаквания за здраве, изобилие и благоденствие на фамилията. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, обвързвана със стародавни показа и респект към небесното величие и природата.

Задължението на мъжете е да подготвят бъдник, именуван още коладник или дедник, от огромно родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го приготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него поставят тамян, масло, вино, затварят с дървен чеп. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.

Вечерта тържествено стопанинът възпламенява бъдника в огнището. Той би трябвало да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - в случай че гори буйно и пръска искри, ще има богата годишна продукция, изгорелият до дъно бъдник предвещава положително, а недогорелият - зло.

С изгрева на слънцето, празнично облечената стопанка замесва и изпича главния самун, наименуван боговица. Момичетата в фамилията имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на дребните коледарчета.

За последната софра от коледните пости, дамите подготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се създава в стопанството, би трябвало да има на нея, тъй като колкото по-богата и "голяма " е тя, толкоз по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Кулминационен миг на празника е трапезата, към която се подреждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на фамилията по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се поставя на земята върху плява.

Централно място на нея заема хлябът, забъркан с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода " (налята от мома или млада младоженка в цялостно мълчание). Около него стопанката подрежда седем или девет блюда.

Приготвената питка с пара по традиция се разчупва от главата на фамилията. На който се падне парчето с парата, той ще бъде максимален късметлия през идната година. Други български обичайни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен фасул или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се поставят и мед, ядки (най-често орехи), многообразие от плодове, вино, чесън.

Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади на първо време трапезата, всички пространства в дома и стопанските постройки на двора.

Същият мъж разчупва обредния самун и дава по парче на всекиго. Вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата. По време на яденето заобикалят да стават, с цел да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата единствено в една посока, с цел да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На тази дата православната черква уважава паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войник, българин.

Евгения била римлянка и произхождала от благороден жанр. Отличавала се с хубост и разсъдък. Нейните родители мечтаели да я омъжат за богат човек, само че девойката нямала такива планове. Веднъж откакто ѝ попаднало четиво за Христовата религия, тя се отказала от благосъстоянията и езичеството и решила да се причисли към християнското общество и даже била покръстена.

Облякла мъжки одежди, с цел да не бъде разпозната и напуснала дома си. Бог дарил девойката с чудотворство, тъй че със силата на молитвата да може да изцерява болните и страдащите. Един ден тя излекувала знатна жена на име Мелантия.

Мелантия предложила благосъстояния и скотски удоволствия, само че Евгения ги отказала. Тогава Мелантия решила да наклевети Евгения, че се е пробвала да я прелъсти. Девойката била изправена на съд пред личния си татко, който бил шеф на Александрия и целия Египет.Той разпознал щерка си и отменил наказването.

Голяма наслада настанала, че още веднъж разкрил детето си. Родителите на Евгения също приели Христовата религия, само че татко ѝ бил обезглавен. Тогава фамилията поело към Рим.

Братята на Евгения постъпили на държавна работа, а тя и майка ѝ проповядвали Христовата религия. Веднъж към тях се включила знатна госпожица на име Васила, която също се отказала от езичеството.

Управниците заловили двете дами, подложили ги на страшни мъчения, а по-късно ги обезглавили.

Днес имен ден честват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.