Инфлацията в еврозоната ще достигне 2,9 на сто за 2026 година заради последиците от кризата в Близкия изток, според проучване
Инфлацията в еврозоната ще доближи приблизително 2,9 на 100 през 2026 година и 2,7 на 100 през 2027 година вследствие на последствията върху стопанската система от спора в Близкия изток, съгласно изследване на консултантската компания И Уай (EY). Очакванията за инфлацията са нараснали по отношение на миналата прогноза, която сочеше инфлация в еврозоната от 1,9 на 100 и за двете години. По отношение на икономическия напредък, прогнозата за растеж на брутния вътрешен артикул на еврозоната се намалява до 0,5 на 100 за настоящата година по отношение на упования за растеж от 1,3 на 100 преди спора.
Новината за помирение сред Съединени американски щати и Иран обиколи света, макар че обстановката остава неразбираема и динамична, се показва в изследването. Продължилият няколко месеца спор в Близкия изток обаче към този момент оказва своите последствия - цените на силата се покачиха внезапно, като тези на петрола и природния газ са почти с 50 на 100 над равнищата отпреди конфликтите. Цените на торовете са се нараснали в подобен мащаб, до момента в който тези на питателните първични материали към този момент порастват по-умерено и евентуално ще продължат да се движат нагоре. В същото време разстройствата в морския превоз още веднъж ускоряват натиска върху веригите на доставки, което прави икономическите вероятности още по-неблагоприятни.
По-високите цени на горивата към този момент са добавили над 1 % към инфлацията в еврозоната, като оказват напън върху действителните приходи и потреблението. Нагласите на бизнеса и потребителите сензитивно са се влошили, което демонстрира ранни резултати върху търсенето както посредством приходите, по този начин и посредством упованията и доверието.
Според проучването главният сюжет в този момент, изключително след напредъка в постигането на съглашението за трайно отваряне на Омрузкия пролив, е последователно деескалиране на спора и обновяване на трафика. Това би довело до последователно намаляване на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 година Въпреки това цените ще останат над равнищата отпреди спора, защото увеличението на производството ще изисква време, възобновяване на запасите ще подтиква търсенето, а геополитическият риск евентуално ще продължи да се калкулира в цените.
Въздействието на спора се разграничава доста сред обособените страни заради разлики в държавните политики, степента на контролиране на цените на силата, каузи на силата в потребителските кошници и структурата на енергийния им микс. Най-силното инфлационно влияние се следи в България, Гърция и Хърватия, където се чака инфлацията да бъде с към 2 на 100 по-висока през настоящата година. Според изследването тези три страни са измежду най-засегнатите стопански системи в Европейски Съюз, с най-висока инфлация, заради лимитирана държавна интервенция и висок дял на горивата в потребителската кошница. За разлика от тях, в Швейцария, Дания и Норвегия се чакат по-ограничени резултати - към 0,5-0,6 на 100.
Този инфлационен напън, дружно с несигурната световна икономическа среда и намалено доверие, дефинират и реакцията на Брутният вътрешен продукт по отношение на спора. Прогнозата е, че кумулативният резултат върху растежа на Брутният вътрешен продукт за интервала 2026-2027 година ще бъде най-силен в Чехия и Турция - в диапазона 1,3-1,4 на 100. За разлика от тях, Норвегия евентуално ще остане значително изолирана с помощта на ролята си на главен производител на нефт и газ.
Ако спорът още веднъж се разпали с цялостна мощ, проучването на И Уай предлага три различни сюжета - от оптимистичен (бързо и цялостно разрешаване) до тежък неподходящ сюжет, включващ нова ескалация и дълготрайно затваряне на Ормузкия пролив. При тежкия сюжет, при който цените на петрола доближават 150 щатски $ към края на годината и остават високи, еврозоната би изпаднала в криза, с общ спад на Брутният вътрешен продукт от 3 на 100 и пик на инфлацията от 6,5 на 100. За разлика от това, оптимистичният сюжет допуска по-краткотрайно въздействие с инфлация към 2 на 100 през идната година и спад на Брутният вътрешен продукт от единствено 0,3 на 100.
Новината за помирение сред Съединени американски щати и Иран обиколи света, макар че обстановката остава неразбираема и динамична, се показва в изследването. Продължилият няколко месеца спор в Близкия изток обаче към този момент оказва своите последствия - цените на силата се покачиха внезапно, като тези на петрола и природния газ са почти с 50 на 100 над равнищата отпреди конфликтите. Цените на торовете са се нараснали в подобен мащаб, до момента в който тези на питателните първични материали към този момент порастват по-умерено и евентуално ще продължат да се движат нагоре. В същото време разстройствата в морския превоз още веднъж ускоряват натиска върху веригите на доставки, което прави икономическите вероятности още по-неблагоприятни.
По-високите цени на горивата към този момент са добавили над 1 % към инфлацията в еврозоната, като оказват напън върху действителните приходи и потреблението. Нагласите на бизнеса и потребителите сензитивно са се влошили, което демонстрира ранни резултати върху търсенето както посредством приходите, по този начин и посредством упованията и доверието.
Според проучването главният сюжет в този момент, изключително след напредъка в постигането на съглашението за трайно отваряне на Омрузкия пролив, е последователно деескалиране на спора и обновяване на трафика. Това би довело до последователно намаляване на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 година Въпреки това цените ще останат над равнищата отпреди спора, защото увеличението на производството ще изисква време, възобновяване на запасите ще подтиква търсенето, а геополитическият риск евентуално ще продължи да се калкулира в цените.
Въздействието на спора се разграничава доста сред обособените страни заради разлики в държавните политики, степента на контролиране на цените на силата, каузи на силата в потребителските кошници и структурата на енергийния им микс. Най-силното инфлационно влияние се следи в България, Гърция и Хърватия, където се чака инфлацията да бъде с към 2 на 100 по-висока през настоящата година. Според изследването тези три страни са измежду най-засегнатите стопански системи в Европейски Съюз, с най-висока инфлация, заради лимитирана държавна интервенция и висок дял на горивата в потребителската кошница. За разлика от тях, в Швейцария, Дания и Норвегия се чакат по-ограничени резултати - към 0,5-0,6 на 100.
Този инфлационен напън, дружно с несигурната световна икономическа среда и намалено доверие, дефинират и реакцията на Брутният вътрешен продукт по отношение на спора. Прогнозата е, че кумулативният резултат върху растежа на Брутният вътрешен продукт за интервала 2026-2027 година ще бъде най-силен в Чехия и Турция - в диапазона 1,3-1,4 на 100. За разлика от тях, Норвегия евентуално ще остане значително изолирана с помощта на ролята си на главен производител на нефт и газ.
Ако спорът още веднъж се разпали с цялостна мощ, проучването на И Уай предлага три различни сюжета - от оптимистичен (бързо и цялостно разрешаване) до тежък неподходящ сюжет, включващ нова ескалация и дълготрайно затваряне на Ормузкия пролив. При тежкия сюжет, при който цените на петрола доближават 150 щатски $ към края на годината и остават високи, еврозоната би изпаднала в криза, с общ спад на Брутният вътрешен продукт от 3 на 100 и пик на инфлацията от 6,5 на 100. За разлика от това, оптимистичният сюжет допуска по-краткотрайно въздействие с инфлация към 2 на 100 през идната година и спад на Брутният вътрешен продукт от единствено 0,3 на 100.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ