Днес е 25 февруари. Ако предаването „120 минути” започваше на

Днес е 25 февруари. Ако предаването „ 120 минути” започваше на тази дата преди 5 години, неизбежно този коментар щеше да е за пет дни по-рано подадената оставка на българското държавно управление. Припомням ви, че кабинетът " Борисов 1 " сдаде властта след всеобщи митинги вследствие на по-високите цени на тока. Те толкоз мощно раздрусаха страната, че виковете по площадите надалеч не бяха единствено против енергийната политика на кабинета, само че и против целия политически хайлайф и монополите.

Протестите бяха единствено 11 дни, само че за това време ГЕРБ натрупа толкоз доста негативи, че реши по-добре да се отдръпна, с цел да тушира напрежението и да избави имиджа си. Оттегляйки се, Борисов даде обещание да понижи цената на тока. Няколко години по-късно, някои енергийни специалисти настояват, че тя се задържа изкуствено по-ниска, с цел да не се повторят митингите от 2013-та. Но се отваря дупка, която от време на време се цялостни, още веднъж с нашите пари.

Паметта е изключително значима и освен в публицистиката. В този забързан информативен ураган, в който значимите събития елементарно се не помнят или се изместват от всевъзможни тематики, има нещо доста значимо, което хората по върховете на страната не би трябвало да не помнят. След като " ЧЕЗ " се отдръпва, би трябвало да се запитаме - кои са задграничните вложители, които работят с България? Повече идват или повече си отиват? В цели промишлености навлизат компании, които се купуват посредством подставени лица или със скрити в офшорни зони притежатели. Това действителни задгранични вложения ли са или локални хора се крият зад офшорните си компании и изкупуват бизнеса на отиващите си чужденци?

Няма спор, че в някои сфери, България бележи голям триумф. ИТ бранша и високите технологии са ослепителен образец за вложения от огромните в сектора. Но има и толкоз доста от противоположните образци, че сме в правото си да се съмняваме всякога, когато някоя компания с офис без табела и бедна биография купи значима за всички нас компания, която има отношение и към бита ни, и към промишлеността, а и към политическата непоклатимост.

Не е грях да се казваш Гинка. Нито Теменужка.

Но когато Теменужка подаде оставка поради познанството си с Гинка, която обществото не познава, ние сме длъжни да попитаме познатата ни Теменужка - от кое място познава Гинка. Поне това. Как я познава - като човек от сектора? Като външен човек за сектора? Като честен човек? Или като нечестен човек? Защото едно другарство не е причина за оставка. Всеки от нас познава доста хора. Но въпросът е - по какъв начин ги познава. И какво следва от тяхното другарство.

Защото новият притежател на " ЧЕЗ " с изключение на огромен бизнес, получава в ръцете си и мощно оръжие за въздействие върху всяко държавно управление, което може да бъде разтърсено както през 2013-та. Точно поради това тази активност е под лицензионен режим и има стратегическо значение за националната сигурност. Ако дребна компания може да купи подобен бизнес, какъв сигнал е това за положението на страната ни?

Не е грях да се казваш Гинка. Но корупцията у нас отблъсква огромните вложители. И ни кара да се съмняваме във всичко и във всеки. И май сме сами - тъй като тези, чийто подозрения би трябвало да пазят интереса на страната, постоянно си затварят очите или вземат участие в покупко-продажбите. -->