Днес до къщата на един от тях падна бомба и

Днес до къщата на един от тях падна бомба и нанесе големи щети; напълно покрай блока на различен - също тежък гърмеж (а той живее покрай центъра, на хвърлей разстояние от нашия университет) и изпочупени стъкла (през зимата!); трети до обяд помагал в разчистването на руините в прилежащ блок в противен случай...

Един по един дадоха знак, че са живи. Че е в голям стрес - на кой внучето, на кой брачната половинка, на кой кучето, а на кой славейчетата през целия ден мълчат, седят, не ядат и не помръдват.

 

Дълго чаках да даде знак единствено един от приятелите ми и доста се тормозих за него. Преди час ми написа дълго писмо:

 

- И този път ни се размина. Разбираш ли какво е да живееш в игра на съветска рулетка със гибелта? Да не знаеш дали този път няма да ударят твоя вход, твоя апартамент, детската площадка, където са внучетата, хлебарницата, в която вървя за самун, кварталния магазин, където пазарят фамилиите на дъщерите ми...

 

Няма подозрение - оня умопобъркан в Кремъл е решил - всичко, което не може да завладее в Украйна, да го унищожи!

Ние назоваваме това Война...
Но Войната се води за победа над врага. А тук се цели заличаването ни.
Небето се срутва над нас. Постепенно започваме да се усещаме сираци във Галактиката ни.
Не мога да се дразня на Европа - само че като чувам какво я вълнува и си споделям - отписани сме!
И не си го споделям единствено аз.

Помощта може да бъде съответна единствено в случай че има същото или най-малко почти същото разбиране каква заплаха е надвиснала над всички нас. А такова общо разбиране няма. Няма!
Европа като че ли чака да изпаднем в обезсърчение, да се пречупим, да се предадем, да молим за мир.
Не, те, европейските водачи и европейските жители не приказват по този начин. Но те си го мислят. Мислят си го...

Нашите сили са на привършване.
Нашето въоръжение е на привършване.
Нашите бойци са на привършване.
Но най-силно ни пречупва възприятието за изоставеност.
Какво като ни се възхищават за мъжеството. Какво?
Точно по този начин се възхищаваха на мъжеството на Финландия в миналото. А най-после Финландия бе победена. И част от финландската територия бе заграбена.
Не ме кори, приятелю мой, че пиша такива тъжни, унили думи.
Ние не сме от желязо, ние сме живи хора (засега живи).
Ние бяхме като вас - живеехме като вас, ядосвахме се за дребни неща като вас, развличахме се като вас, трудехме се като вас, живеехме като вас.
А в този момент кръвта ни изтича.

Две години съветска рулетка със гибелта могат да уморят всеки.
И знайте, има неписано предписание на Войната - първите, потърпевши от нея, устоят най-вече, всички последващи устоят все по-малко.
Ние несъмнено ще издържим три години.
А ще издържите ли вие три месеца?
А тези след вас ще устоят ли три седмици?
Или като Франция в миналото ще побързат плахо да капитулират и да предадат Париж.

Всеки в Европа би трябвало да се огледа - цялостно е с такива като военачалник Петен. Те търпеливо чакат своя час. Тях Путин ги финансира и приготвя за Голямото изменничество.

Ежедневните дребни изменничества на Европа в този момент асфалтират пътя към Голямото европейско изменничество.

Нашите внучета страдат. Ако не за тях, помислете най-малко за вашите внучета....

 

Николай Слатински