114 години Независимост на българската държава
Днес честваме 114 години от оповестяването Независимостта на България. На днешната дата през 1908 година в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново се афишира Независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт (1878 г.). Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, осъществен от
държавното управление на Александър Малинов
Според контракта териториите на Северна България са включени в така наречен Княжество България - самостоятелно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под висшата власт на султана.
Южна България под името Източна Румелия получава административна автономност, само че остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството би трябвало да взе участие в изплащането на държавните задължения на Турция (за него е в действие режимът на капитулациите, натрапен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници резервира своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната взаимозависимост е по-скоро официална, тя затруднява установяването на равноправни стопански и политически връзки сред България и останалите страни. На 22 септември 1908 година с акта на провъзгласяването независимостта на България, княз Фердинанд I приема купата цар. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.).
Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало
да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.107 години след оповестяването независимостта в страната се осъществят редица начинания. Кулминацията на честванията по традиция ще се състои във Велико Търново, където от 10.30 ч. ще се състои боен обред за издигане националното знаме на Република България. Ще бъде отслужен празничен благослов а архитектурно-музеен резерват „ Царевец ” и ще бъдат поднесени венци и цветя на Пирамидата на Независимостта в Архитектурно-музеен резерват „ Царевец ”.
Манифест към българския народ
" По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна.
От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о` Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със личната ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
държавното управление на Александър Малинов
Според контракта териториите на Северна България са включени в така наречен Княжество България - самостоятелно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под висшата власт на султана.
Южна България под името Източна Румелия получава административна автономност, само че остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството би трябвало да взе участие в изплащането на държавните задължения на Турция (за него е в действие режимът на капитулациите, натрапен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници резервира своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната взаимозависимост е по-скоро официална, тя затруднява установяването на равноправни стопански и политически връзки сред България и останалите страни. На 22 септември 1908 година с акта на провъзгласяването независимостта на България, княз Фердинанд I приема купата цар. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.).
Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало
да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.107 години след оповестяването независимостта в страната се осъществят редица начинания. Кулминацията на честванията по традиция ще се състои във Велико Търново, където от 10.30 ч. ще се състои боен обред за издигане националното знаме на Република България. Ще бъде отслужен празничен благослов а архитектурно-музеен резерват „ Царевец ” и ще бъдат поднесени венци и цветя на Пирамидата на Независимостта в Архитектурно-музеен резерват „ Царевец ”.
Манифест към българския народ
" По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна.
От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о` Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със личната ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ