Британският бежанец: До Мусала е по-лесно отколкото до НДК
Днес, Британският емигрант ни споделя за перипетиите на фамилиите и „ битката “ да посетят пазари и базари – настоящи по това време.
Вижте описа, който няма по какъв начин да не ви усмихне.
Hi guys!
Времето е гадно, България е отвън Шенген, цените са великански, England отпадна от Световното по футбол, нас не престават да ни мъчат типичните за родители на дете в детска градина зимни сополи. Какви по-подходящи условия от тези, с цел да ви опиша една от моите истории.
Знаете, моя благосклонност, Конан Дъфи, натурализиран британец живеещ в Овча купел, си умира да обикаля българските забележителности и да споделя тук за своите усещания от хубостите на новата ми татковина България. Заедно с моята прелестна wife Додо, а към този момент и с almost 3-годишната ни дъщеричка Ева, събираме печати от 100-те Национални туристически обекта. Also, всеки комфортен миг използваме, с цел да пътуваме до някоя далечна или не толкоз далечна забележителност, която ни се е сторила забавна. Last week, обаче времето беше толкоз непоносимо, а кашлицата ни наследена от късите, само че за сметка на това болестотворни, визити на щерка ни в public детска градина, толкоз мощна, че взехме решение да не излагаме нежните си организми на тестване като разходка измежду природата.
Вместо това mate, предпочетохме да създадем типичното за всеки българин с грип – да посетим затворени публични пространства цялостни с хора, с цел да си купим всякакви работи. В нашия случай взехме решение да посетим Зимният панаир на книгата в НДК.
В моя отбрана би трябвало да кажа, че въпреки всичко към този момент бяхме оздравели и от дълго време не бяхме заразни. По-скоро се чувствахме изтощени от непрестанното духане на сополи и хем искахме да се разходим някъде, хем това някъде не биваше да е измежду бръснещия декемврийски вятър.
И вместо да се запътим към някой мол като порядъчни хора, ние се отправихме към НДК. Както имам вяра помните от предходния ми роман, тази постройка е източник на доста приятни мемоари за мен. Проблемът, обаче се състоеше в това да стигнем до там.
В събота както знаете mates, в централната част на София „ синята зона “ работи през целия ден и надлежно, в която и кална локва да паркираш дължиш по 2 лева (2,4 лева, в случай че плащаш с SMS) на час. При това не можеш да остава повече от 2 часа на едно място, а би трябвало наложително да преместиш колата.
Well, всички тези условия прибавени към обстоятелството, че центърът на София от няколко години се е трансформирал в великански паркинг, в който няма значение дали си сериен палач и къде ще си тикнеш 20-годишното BMW стига да си плащаш откупа на общината, направиха задачата ни за постигане до НДК доста сложна. Moreover в този прелестен съботен ден, от вездесъщата община неразбираемо за какво бяха решили да блокират с предупредителни ленти половината паркоместа по улиците към НДК и така и така лимитираните благоприятни условия за паркиране бяха съкратени на половина. Близо час въртях тъжно с колата по тесните улички към НДК с вярата да намеря някое изкъртено парче тротоар, на което да оставя автомобила си и да платя за удоволствието 5лв. Накрая паркирах до едно такси, попитах го дали е позволено тук, индивидът не беше сигурен, само че ме посъветва за всеки случай да си пусна SMS, с цел да си осигуря успокоение от паяка. Честна дума mate, имам възприятието, че в случай че си спреш колата диагонално посред жълтите павета може да мине през целия ден преди да пристигна паяк да ти я вдигне. Но в случай че закъснееш с SMS-a за „ Синя зона “ на втората минута колата ти към този момент ще пътува към наказателния паркинг.
Anyway, да не ви занимавам с grumpy настроението си още преди да сме прекрачили прага на НДК. Нека да го запазим за откакто влязохме в НДК. Шегувам се, нищо изключително не е беше този Панаир на книгата. Бил съм и преди този момент – същото е. Даже книгите са същите и цените им са същите като преди година или две. Позитивното е, че виждаш пъклен доста щандове с пъклен доста книги на едно място и няма по какъв начин да не си харесаш нещо. И въпреки множеството книги и „ промоциите “ им да за поредна година да са същите, новото е мястото, на което ще те затика тълпата този път. Понеже при всяко посещение скупчването на хора е пред разнообразни щандове, по този начин това, което си видял предходната година в този момент може да нямаш шанса да го видиш отново, само че пък да успееш да се шмугнеш пред някоя сергия, която 3 години към този момент не си успявал да се добереш.
Така аз се снабдих с един разказ на Хънтър Томпсън и алманах разкази на Труман Капоти, преведени на български език of course. На същия език беше и томчето със мемоари на владимир Свинтила за остаряла София, с което доста се гордея, че се снабдих.
Тук е моментът да ви призная, че най-щастливата ми покупка от Панаира на книгата не беше книга, а настолна игра. По-точно игра с карти. И преди да сте постъпили с мен като иранската нравствена полиция с момиче, на което косата се подава под хиджаба, дано ви обясня защо става въпрос.
Играта се назовава „ Събери България “. Представлява тесте с красиво изрисувани карти, от което можете да съберете четири сбирки по шест карти с разнообразни по тип български забележителности. Това е и задачата на играта – всеки състезател тегли карта и си избира коя сбирка да събере дали тази с исторически, с естествени или тази с културни забележителности, или пък четвъртата, която е със спортни дестинации. Ако успееш да събереш шест карти от една от четирите сбирки ще можеш да ги подредиш във формата на България. Само, че може да изтеглиш карта със буря (пожар, проливен дъжд и т.н.) и по този начин да изгубиш част от сбирката си. Спокойно има и карта с кукер, която те пази от стихиите. Също по този начин има и карти със съкровища, с които пък можеш да купуваш от картите на другите играчи. Адски занимателна игра и е лесна да се научи даже и от деца. Гарантирам за това, тъй като аз самият съумях да й схвана разпоредбите без усложнение.
И в този момент преди да сте ме заподозрели, че върша платена реклама на тази игра, би трябвало да ви призная, че доста ми се искаше, само че нямах никакъв късмет. Actually доста ми се искаше симпатичните девойки на щанда на издателство “Българска история “ да бяха чували за мен и за моите истории, с цел да се усещам същински influencer. Тогава още не знаех, че играта е толкоз занимателна. Просто ми хареса, че на този щанд продаваха освен типичен исторически книги, ами и по-модерни артикули на тематика българска история. Продаваха исторически карти, атласи, няколко типа бордови игри носещи заглавия като „ Хайдути “, „ Юначе “, че дори и „ Мърквичка “. Колкото и да се гордея, че четете моите пътеписи mate, и че постоянно ми пишете мнения (дори и дъщерята на Павел Вежинов, което същински ме впечатли), никой от шанда на това издателство не беше чувал за англичанин с туристическа графа за българските забележителности. Честно казано Додо се оказа, по-известна от мен, тъй като един от продавачите се оказа неин сътрудник от университета.
Така не дадох нито един подпис, купихме си играта със забележителностите и се прибрахме безславно в къщи.
„ Събери България “ се сподели пъклен занимателна. Не единствено поради играта, а и до момента в който събираш картите с другите обекти си спомняш другите места, които си посетил, а и виждаш такива, които още не си. Първата карта, която изтеглих беше с Мадарския конник, който пъклен ме впечатли, когато го видях онлайн преди години. На нея, обаче беше и Свещарската гробница, където доста желая да отида, само че мъчно мога да въодушевя Додо с оферта за екскурзия до място наречено Исперих. Имаше още карти с Перперикон, Баба Вида, Царевец, Рилските езера, крепостта „ Червен “, изобщо hell of a good сбирка.
Не по-малко впечатляващо беше, че картите със злато, с които можеш да търгуваш с другите играчи съставляват actually съдове от античните тракийски съкровища. Дори дребната Ева разпозна ритона от Панагюрското златно богатство, което видяхме дружно едвам преди няколко седмици!
И по този начин след не изключително приятното пътешестване до НДК, прекарахме трогателен следобяд в хола вкъщи, пътешествайки из забележителностите на България. Толкова трогателен, че дори не съумя да ме изкара от равновесие изпуснатата дузпа от Хари Кейн, поради която Франция ни в профил от Световното. Да го вземат дяволите Хари Кейн, аз съумях три пъти подред да събера естествените забележителности освен това без помощта на нито един кукер. Well, откакто размазах Додо на играта ми се наложи да пусна пералня, с цел да възстановя нежния фамилен мир. Но пък тази занимателна игра е следващото доказателство, за това, което се пробвам да ви опиша с моите истории:
Има пъклен доста способи да опознаеш България, стига да имаш предпочитание.
PS.
В тази игра няма нито една карта с връх Мусала, но пък заглавието се получи крепко. Ако и вие мислите по този начин, харесайте страницата ми във Facebook:
Вижте описа, който няма по какъв начин да не ви усмихне.
Hi guys!
Времето е гадно, България е отвън Шенген, цените са великански, England отпадна от Световното по футбол, нас не престават да ни мъчат типичните за родители на дете в детска градина зимни сополи. Какви по-подходящи условия от тези, с цел да ви опиша една от моите истории.
Знаете, моя благосклонност, Конан Дъфи, натурализиран британец живеещ в Овча купел, си умира да обикаля българските забележителности и да споделя тук за своите усещания от хубостите на новата ми татковина България. Заедно с моята прелестна wife Додо, а към този момент и с almost 3-годишната ни дъщеричка Ева, събираме печати от 100-те Национални туристически обекта. Also, всеки комфортен миг използваме, с цел да пътуваме до някоя далечна или не толкоз далечна забележителност, която ни се е сторила забавна. Last week, обаче времето беше толкоз непоносимо, а кашлицата ни наследена от късите, само че за сметка на това болестотворни, визити на щерка ни в public детска градина, толкоз мощна, че взехме решение да не излагаме нежните си организми на тестване като разходка измежду природата.
Вместо това mate, предпочетохме да създадем типичното за всеки българин с грип – да посетим затворени публични пространства цялостни с хора, с цел да си купим всякакви работи. В нашия случай взехме решение да посетим Зимният панаир на книгата в НДК.
В моя отбрана би трябвало да кажа, че въпреки всичко към този момент бяхме оздравели и от дълго време не бяхме заразни. По-скоро се чувствахме изтощени от непрестанното духане на сополи и хем искахме да се разходим някъде, хем това някъде не биваше да е измежду бръснещия декемврийски вятър.
И вместо да се запътим към някой мол като порядъчни хора, ние се отправихме към НДК. Както имам вяра помните от предходния ми роман, тази постройка е източник на доста приятни мемоари за мен. Проблемът, обаче се състоеше в това да стигнем до там.
В събота както знаете mates, в централната част на София „ синята зона “ работи през целия ден и надлежно, в която и кална локва да паркираш дължиш по 2 лева (2,4 лева, в случай че плащаш с SMS) на час. При това не можеш да остава повече от 2 часа на едно място, а би трябвало наложително да преместиш колата.
Well, всички тези условия прибавени към обстоятелството, че центърът на София от няколко години се е трансформирал в великански паркинг, в който няма значение дали си сериен палач и къде ще си тикнеш 20-годишното BMW стига да си плащаш откупа на общината, направиха задачата ни за постигане до НДК доста сложна. Moreover в този прелестен съботен ден, от вездесъщата община неразбираемо за какво бяха решили да блокират с предупредителни ленти половината паркоместа по улиците към НДК и така и така лимитираните благоприятни условия за паркиране бяха съкратени на половина. Близо час въртях тъжно с колата по тесните улички към НДК с вярата да намеря някое изкъртено парче тротоар, на което да оставя автомобила си и да платя за удоволствието 5лв. Накрая паркирах до едно такси, попитах го дали е позволено тук, индивидът не беше сигурен, само че ме посъветва за всеки случай да си пусна SMS, с цел да си осигуря успокоение от паяка. Честна дума mate, имам възприятието, че в случай че си спреш колата диагонално посред жълтите павета може да мине през целия ден преди да пристигна паяк да ти я вдигне. Но в случай че закъснееш с SMS-a за „ Синя зона “ на втората минута колата ти към този момент ще пътува към наказателния паркинг.
Anyway, да не ви занимавам с grumpy настроението си още преди да сме прекрачили прага на НДК. Нека да го запазим за откакто влязохме в НДК. Шегувам се, нищо изключително не е беше този Панаир на книгата. Бил съм и преди този момент – същото е. Даже книгите са същите и цените им са същите като преди година или две. Позитивното е, че виждаш пъклен доста щандове с пъклен доста книги на едно място и няма по какъв начин да не си харесаш нещо. И въпреки множеството книги и „ промоциите “ им да за поредна година да са същите, новото е мястото, на което ще те затика тълпата този път. Понеже при всяко посещение скупчването на хора е пред разнообразни щандове, по този начин това, което си видял предходната година в този момент може да нямаш шанса да го видиш отново, само че пък да успееш да се шмугнеш пред някоя сергия, която 3 години към този момент не си успявал да се добереш.
Така аз се снабдих с един разказ на Хънтър Томпсън и алманах разкази на Труман Капоти, преведени на български език of course. На същия език беше и томчето със мемоари на владимир Свинтила за остаряла София, с което доста се гордея, че се снабдих.
Тук е моментът да ви призная, че най-щастливата ми покупка от Панаира на книгата не беше книга, а настолна игра. По-точно игра с карти. И преди да сте постъпили с мен като иранската нравствена полиция с момиче, на което косата се подава под хиджаба, дано ви обясня защо става въпрос.
Играта се назовава „ Събери България “. Представлява тесте с красиво изрисувани карти, от което можете да съберете четири сбирки по шест карти с разнообразни по тип български забележителности. Това е и задачата на играта – всеки състезател тегли карта и си избира коя сбирка да събере дали тази с исторически, с естествени или тази с културни забележителности, или пък четвъртата, която е със спортни дестинации. Ако успееш да събереш шест карти от една от четирите сбирки ще можеш да ги подредиш във формата на България. Само, че може да изтеглиш карта със буря (пожар, проливен дъжд и т.н.) и по този начин да изгубиш част от сбирката си. Спокойно има и карта с кукер, която те пази от стихиите. Също по този начин има и карти със съкровища, с които пък можеш да купуваш от картите на другите играчи. Адски занимателна игра и е лесна да се научи даже и от деца. Гарантирам за това, тъй като аз самият съумях да й схвана разпоредбите без усложнение.
И в този момент преди да сте ме заподозрели, че върша платена реклама на тази игра, би трябвало да ви призная, че доста ми се искаше, само че нямах никакъв късмет. Actually доста ми се искаше симпатичните девойки на щанда на издателство “Българска история “ да бяха чували за мен и за моите истории, с цел да се усещам същински influencer. Тогава още не знаех, че играта е толкоз занимателна. Просто ми хареса, че на този щанд продаваха освен типичен исторически книги, ами и по-модерни артикули на тематика българска история. Продаваха исторически карти, атласи, няколко типа бордови игри носещи заглавия като „ Хайдути “, „ Юначе “, че дори и „ Мърквичка “. Колкото и да се гордея, че четете моите пътеписи mate, и че постоянно ми пишете мнения (дори и дъщерята на Павел Вежинов, което същински ме впечатли), никой от шанда на това издателство не беше чувал за англичанин с туристическа графа за българските забележителности. Честно казано Додо се оказа, по-известна от мен, тъй като един от продавачите се оказа неин сътрудник от университета.
Така не дадох нито един подпис, купихме си играта със забележителностите и се прибрахме безславно в къщи.
„ Събери България “ се сподели пъклен занимателна. Не единствено поради играта, а и до момента в който събираш картите с другите обекти си спомняш другите места, които си посетил, а и виждаш такива, които още не си. Първата карта, която изтеглих беше с Мадарския конник, който пъклен ме впечатли, когато го видях онлайн преди години. На нея, обаче беше и Свещарската гробница, където доста желая да отида, само че мъчно мога да въодушевя Додо с оферта за екскурзия до място наречено Исперих. Имаше още карти с Перперикон, Баба Вида, Царевец, Рилските езера, крепостта „ Червен “, изобщо hell of a good сбирка.
Не по-малко впечатляващо беше, че картите със злато, с които можеш да търгуваш с другите играчи съставляват actually съдове от античните тракийски съкровища. Дори дребната Ева разпозна ритона от Панагюрското златно богатство, което видяхме дружно едвам преди няколко седмици!
И по този начин след не изключително приятното пътешестване до НДК, прекарахме трогателен следобяд в хола вкъщи, пътешествайки из забележителностите на България. Толкова трогателен, че дори не съумя да ме изкара от равновесие изпуснатата дузпа от Хари Кейн, поради която Франция ни в профил от Световното. Да го вземат дяволите Хари Кейн, аз съумях три пъти подред да събера естествените забележителности освен това без помощта на нито един кукер. Well, откакто размазах Додо на играта ми се наложи да пусна пералня, с цел да възстановя нежния фамилен мир. Но пък тази занимателна игра е следващото доказателство, за това, което се пробвам да ви опиша с моите истории:
Има пъклен доста способи да опознаеш България, стига да имаш предпочитание.
PS.
В тази игра няма нито една карта с връх Мусала, но пък заглавието се получи крепко. Ако и вие мислите по този начин, харесайте страницата ми във Facebook:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ