12 стъпки на благодарност: Благодарете на тези, които са ви причинили болка
Днес бих желала да ви показва една публикация на Олег Астапенко, която разкрива практиката „ 12 степени на благодарността ” с подробни обяснения за всяка от степените, които би трябвало да премине човек, с цел да стане повсеместен и съразмерен. Надявам се да ви бъде потребна!
През последните няколко години имам чувството, че много дълго вървях към същинската признателност. Тръгнах посредством мозъка, а стигнах посредством сърцето. Осъзнах, че съм минал дълъг път в живота. И съм признателен на тези, които ми помогнаха да стигна до тук.
Всеки човек за нас е като наше огледало. И идва един миг в живота, когато най-сетне това осъзнаване настава.
Преди време една моя позната ми направи усещане. Тя стартира да изрича на висок глас недоволството си, че прави толкоз добрини на хората, оказва помощ им доста, само че не получава нито благодарност, нито признателност от тях. В един миг, тя стартира и към мен да предявява претенциите си, че аз съм също толкоз непризнателен като всички други. Че съм я молел да направи нещо за мен и по-късно не съм й благодарял за стореното. Замислих се над думите и държанието й. За нея най-важна бе благодарността. Аз постоянно се ограничавах с сбитите „ ок ” или „ благодаря ”, което съгласно мен беше синоним на признателност. Виждах, че в нейното държание се отразява и част от мен. Че тя е моето огледало.
Реших да трансформира държанието си. Отначало станах по-внимателна към нея и започнах все по-често и по-често да споделям толкоз мечтаното от нея „ благодаря ”. Постепенно, това „ благодаря ” започнах да споделям и на други хора. Променях се. Променях се с помощта на моето огледало.
Много бях чела и чувала от книги и публикации за благодарността. Но тази признателност по този начин и не стана част от моя живот. Да, бях вежлива и културна, споделях „ благодаря ”. Но това като че ли беше част от някакви правила, които трябваше да съблюдавам. Във всички тези мои думи нямаше душа и искреност. Те постоянно звучаха механично. А хората усещаха това.
И по този начин, към този момент смятах, че с помощта на тази своя позната, най-сетне съм научила що е признателност. Но, както се оказа, съм се заблуждавала и не е задоволително единствено да се споделя „ благодаря ”. Всичко това идваше от мозъка. С мозъка си разбирах, че по този начин би трябвало и че е вярно да си признателен на човек, който е направил нещо за теб. Нали и децата ги учат да споделят „ благодаря ”. Радвах се и на това, тъй като различен метод просто не знаех. Бях й признателен, че съм се научил, както смятах в този миг, да благодаря.
Измина известно време – бях уверена, че съм признателен човек, до момента в който не получих от доста непосредствен за мен човек, непосреден и нечовечен удар в сърцето. И не разбирах за какво. Бях гальовен и грижлив, деликатен, постоянно помагах и оказвах поддръжка. Решавах доста битови въпроси и действах, вместо да приказвам, а като отговор, освен, че не получавах признателност, само че даже ми се струваше, че не получавам нищо. Тя се правеше, че не вижда по какъв начин в къщи се появяват нужни неща, а всичко което правех, за нея бе нещо всекидневно. Направих торта за нейния празник и дори не чух дали й е харесала или не. Нейното рядко „ благодаря ” беше някак си изсъхнало и спестовно. Тя смяташе държанието си за обикновено, а аз я смятах просто егоистка.
През този интервал смятах, че към този момент съм се научил да бъда признателен на хората и като отговор чаках от тях същото. Казват, че в случай че очакваш признателност за това, което си направил, значи ти продаваш услугите си, а не ги даряваш. Това вероятно е по този начин, само че на всеки му е прелестно, когато някой го цени и му благодари. Особено когато сте двойка. Благодарността от време на време може да бъде като мярка за баланс на давам-вземам. Но от най-близкия ми човек не получавах тази признателност. Просто не я усещах. Искрено недоумявах, за какво тя се държи по този начин с мен?! Мислех, че не заслужавам това. Но някъде на равнище подсъзнание усещах, че тя ми „ отразява ” нещо в огледалото, единствено че не разбирах какво и най-важното – за какво.
Тя имаше доста красива и фина неземна душа. Такива души на Земята са единици. В една от духовните ми практики душата й ми сподели каква е и от кое място идва в този свят. Бях потресен до дълбините на душата си от това, което видях: хубост и великолепие. Трудно е да се опише с думи. Това би трябвало да се види, цялата палитра от цветове, в които преливаше нейната вътрешна галактика, душата й. И разбрах, какъв брой съм тесногръд. Та тази велика и фина душа, както смятах, не може да ми направи нищо неприятно и още повече да не ми е признателна. Но се лъжех грубо. Толкова грубо, че моята заблуда доста скоро се оказа разрушена.
Истинският отговор и просветление ме осениха едвам когато моето сърце бе разрушено. Казано, по-точно, бе разрушена каменната обвивка, в която бе моето сърце. Болеше ме, само че както по-късно разбрах, не е могло да стане по различен метод. Дълги години се занимавах с духовното си израстване, а не можех същински да си отворя сърцето. То беше затворено. Този удар ми разреши най-сетне да усещам сърцето си. То се отвори посредством болката.
И тогава разбрах, че тя е била моето отражение. Пред моите очи беше картината на вътрешната галактика на моята обичана, тази хубост и великолепие, които ме караха да й се удивлявам. И внезапно осъзнах: не съм благодарил даже един единствен път на вселената. Не съм й благодарил нито за живота си, нито за живота на родителите ми, който тя е дала. Не съм й благодарил за това, което имам, за това, че съм жив и здрав, а не съм в инвалидна количка, че имам добра работа, а не се бродя несретник. Всичко, което е направила за мен вселената, възприемах като нещо естествено. Вселената ми прави торта за празника, а аз си пояждам и даже едно благодаря не й споделям, че е вкусна. Всичко, което имаме в този живот, го имаме само с помощта на вселената.А тази признателност не беше освен в сърцето ми, само че и в мислите ми даже.
Тогава какво желаех от другите?! Но в случай че в нещо не си прав, постоянно ще се откри човек да ти го покаже. И подобен човек се откри. Трябваше да бъде тази огромна душа, която ми оказа помощ да схвана това. Да схвана, с цел да мога да се трансформира. Тя беше за мен Учителя.
За мен това беше осъзнаване. И когато това се случи, когато за първи път в живота си благодарих на вселената, благодарих на родителите си, на всички, които са ми причинявали болежка, моето сърце стартира да се изпълва с безусловна обич и признателност. И едвам когато почувствах тази изпълваща сърцето сила, едвам тогава разбрах, какво съставлява същинската признателност и с какво тя е по-различна от тази признателност, която идва от мозъка, и която смятах, че от дълго време съм научил.
И най-интересното е, че откакто ми се отвори сърцето и то бе изпълнено с силата на благодарността, от тази, която смятах за неблагодарна, започнах да получавам признателност, и то даже за неща, които не съм и очаквал. Значи – бях си научил урока.
Сега наваксвам изпуснатото и всеки мой нов ден стартира с признателност към вселената.
И още нещо. След като вкарах в живота си ритуала на признателност и започнах да се занимавам с нея всеки ден, почувствах по какъв начин се трансформирам, по какъв начин се трансформира живота ми и най-важното – аз почувствах потока. Започнах да се усещам по различен метод. Единствено посредством благодарността живота ми стана по-хармоничен.
„ Нито едно качество не бих желал да владея в такова количество, както умеенето да бъда признателен. Чувството на признателност е освен най-висшата добродетел, само че и майката на всички други добродетели. ”
Цицерон
Никой не може да ви научи да бъдете признателен, нито родителите, нито бабите, нито дядовците, нито възпитателите, нито учителите. До същинската признателност, до благодарността, която струи от дъното на душата, от центъра на сърцето ви – може да стигнете единствено вие самите. За всеки това е персонален развой, самостоятелен път към себе си. И той е неповторим. Благодарете си, в случай че сте стигнали до него.
Да, родителите и учителите могат да ви научат да казвате „ благодаря ”. Те могат да ви научат да благодарите. Вие ще станете културен и учтив човек. Но същинската признателност ще ви се разкрие напълно по различен метод. Не като резултат от поуки. В един прелестен момент вие ще стигнете до нея сами. И тогава благодарете на всички, които са ви отвели към това осъзнаване, към това пътешестване към себе си. И това ще е еднакво на разкриване на вселената вътре във вас.
Благодарността е обич. Да си признателен значи да намериш място в сърцето си за този, на който благодариш.
Ето по този начин, с признателност към вселената и стартира за мен тази публикация. И аз осъзнах, че с цел да живее благодарността непрекъснато в сърцето, е нужна постоянна процедура. Пътят, към същинската признателност има няколко степени. И с цел да бъдат преодолени, би трябвало да се създадат дванадесет елементарни, и в това време сложни стъпки.
Практиката „ 12 степени на благодарността ”, която би трябвало да премине човек, с цел да стане повсеместен и съразмерен.
Някои от тези степени ще ви се отдават по-трудно, някои по-лесно. Може да ги практикувате поредно. Отначало да усвоите една, по-късно да минете към идната. А може и да „ прескочите ” някоя. Но не бързайте. Практиката не е за някого. Вие вършиме това за себе си. С отношение!
Всяка степен е крачка към себе си, към същинската същина. Всяка степен е персонално отваряне, уголемение на вашето вътрешно пространство. Когато произнасяте думите на признателност, почувствайте по какъв начин вътрешното ви пространство стартира да се уголемява. Почувствайте същинската си вътрешна галактика.
В думите за признателност няма никакви словесни формули. Говорете по този начин, както го чувствате. Може на разум, може на глас. Благодарете от душа. Това е належащо не на някой, това е належащо единствено на вас.
Благодарете на вселената
Благодарете на Вселената, на Бог, на Живота, на Твореца за всичко, което ви е обещано. Всичко, което е във вас, всичко което притежавате, е с помощта на вселената.
Аз благодаря на вселената за живота, даден на мен и моите родители, а също и на моето дете. Благодаря на живота, че мога да вдишвам с цялостни гърди и да виждам всички цветове в близост. Благодаря на вселената за нейните блага, за нейната угриженост, за това, че всеки ден, с помощта на нея, моя живот е изпълнен с страсти, дарове, събития, цветове, хора, работа. Благодаря на вселената, че не съм самичък. Около мен има прелестни хора, които тя ми е изпратила за обучение, за поддръжка, за благополучие, за болежка, без която няма израстване.
Бях ядосан на Твореца,
че остави ме с боса нога,
до момента в който не срещнах юноша,
който бе без крайници.
Омар Хайям
Благодарете на родителите си, на майка си и татко си
Вашите майка и татко са ви дарили с живот. И това е най-важното, за което би трябвало да им благодарите. Да, може би, те не са ви дали нито: здраве, обучение, щастливо детство, положение. Може да сте им афектирани и непрестанно да им се сърдите. Но не ги съдете. Поемете отговорността за ориста си в свои ръце. А на родителите си просто благодарете за най-важното, че са ви дали живот!
Ако имате приемни родители, благодарете и на тях. Благодарете им, че ви съпровождат в този живот, че са до вас, учат ви, закрилят ви, грижат се за вас.
Аз благодаря на майка си и татко си за живота, който са ми дали. Те от дълго време не са живи, само че животът, който са ми дали, продължава. За моите родители постоянно има почтено място в сърцето ми.
Благодарете на рода си
Благодарете на рода си. За вас той е невидимата ви поддръжка, запас във връзка с вашето здраве, богатство, взаимоотношения, триумф.
Аз благодаря на рода си, на своите дядовци и баби за тази невидима поддръжка, която ми оказват. За сигурността, за здравето, за благосъстоянието, за триумфа.
Благодарете на децата
Благодарете на децата – на вашите и непознатите. Децата са най-хубавите възпитатели. И най-важното е, че те ви дават опцията да се почувствате родители и създатели. Вие би трябвало да сте признателни на децата и вселената, че сте участник в процеса на основаване и раждане на новия живот.
Благодарете на децата за тяхната близост и обич към живота, за вътрешната им независимост и липса на граници. Те учат възрастните на всичко това. Децата са дребни учители. Децата са вашето огледало. Научете се единствено да се вглеждате в него.
Аз благодаря на щерка си, че ми даде опция да се усещам татко и тъй като ми оказа помощ да схвана по-добре родителите си. Благодаря на щерка си, че точно тя ми даде опция да усещам какво е пълноценно семейство, какво е угриженост и обич. Благодаря за уроците по самообладание, през които преминавам.
Благодарете на възрастните хора
Благодарение на старостта, човек стартира да вижда и схваща, че съществува време. Старостта въплъщават с мъдростта. Възрастните хора постоянно се пробват да ни покажат това, което не желаеме да виждаме. Те са нашето огледало. То може и да е погрешно, до момента в който сме млади. Но идва миг и виждаме себе си в огледалото. Виждаме какви сме станали и осъзнаваме, че бихме могли да бъдем и други. Нека всеки види в това огледало нещо свое и проумее това, което му е обещано да разбере.
Благодарете на старостта. Това, което се пробва да ни покаже през призмата на времето, за доста от нас е неясно, само че е доста скъпо. Старостта е опит. Огромният опит на доста генерации. Ценете го. И благодарете за опцията да избегнете грешките. Тези неточности, през които минават всички генерации. Уважавайте възрастните хора. На тях им е мъчно да ни схванат, тъй като за доста от нас пътят ни в този момент стартира. Ние още не сме стигнали там, където са те.
Ако желаете да разберете какво ви чака и какви ще станете, поогледайте се в близост. И ще видите каквото би трябвало да видите. Да, рано ви е още там. Но благодарете им за това, че ви демонстрират една друга действителност. А каква действителност желаете вие да създадете за себе си?
Аз благодаря на бабите и дядовците си, тези, които още помня, за топлите мемоари от детството, които са свързани точно с тях. За тяхната обич, топлота и грижи. Благодаря на всички възрасни хора, които срещам по улиците, в градския превоз за виталния опит, който се пробват да ми предадат. Благодаря на възрастните и за това, че въпреки и доста неща още да не разбирам, само че виждам, че в тяхното битие има голям смисъл. И просто, доста ви благодаря, че ви има, че още сте с нас. За мен тази стъпка бе най-трудната… Но аз ви позволявам в сърцето си и дружно с вас и вашия витален опит. Благодаря!
Благодарете на дамите
Благодарете на дамите. Няма значение какъв пол имате. Природата по този начин е устроена, че в нея съществува и мъжко, и женско начало. Тези два полярни правилото съществуват във всеки от нас. Във всеки човек има мъжки и женски сили, има анима и анимус. Мъжът приемайки дамата в себе си, приема и самата жена. Жени, които са със мощна мъжката част, постоянно се сблъскват с приемането на женствеността си. Благодарете на дамите, които са към вас и на женската част във вас.
Вселената е основала индивида да съществува в двойки. Мъжът става повсеместен и оформя своята целокупност единствено посредством дамата. А дамата – посредством мъжа. Заедно те се допълват. Заедно могат да станат създатели и да дадат нов живот. Благодарете за тази опция.
Само посредством дамата в този свят идва новия човешки живот и се ражда дете. Благодарете на дамата като на майка, като носителка на новия живот.
Аз благодаря на всички дами, които са били в моя живот и са ми помагали да се усещам мъж. Първата жена – това е майка ми. Втората – моята жена. Третата – щерка ми. Благодаря на всички дами за уроците, които ми преподават и за това, че имам опция да ги мина. Благодаря им за уроците по обич, по угриженост, по всеотдайност и по милосърдие. Благодарение на дамите, се научих да работя. Благодаря на всички дами със мощни мъжки сили, със мощен анимус за уроците, които ми дадоха. За мен това е скъп опит. Благодарение на вас, се научих да одобрявам своята женска част и да развъртвам мъжката. Благодарен съм на дамите за това, че единствено като двойка с тях прекосих опита за основаване на семейство, когато вместо моето АЗ, в моя живот се появиха доста НИЕ. Благодарен съм на дамите, че ми отвориха сърцето. И посредством жена стигнах до същинската признателност.
Благодарете на мъжете
Благодарете на мъжете. Жената приемайки мъжа в себе си, приема и самия мъж. Намерете в мъжете тези качества, от които се възхищавате и ще видите, че без тях света би бил различен. Само посредством мъжа дамата става майка и дава живот на различен човек. Благодарете на мъжете за любовта и грижите, за поддръжката и отбраната.
Аз благодаря на мъжете, че те носят в себе си силата и мъжеството, загрижеността и отбраната, мозъка и устрема, безстрашието и саможертвата, дружбата и надеждността. Благодарен съм на тези мъже, които ме поддържаха в сложен миг, в сложни обстановки, помогнаха ми да заякна и да се изправя на крайници. Благодаря на братята си за помощта и поддръжката.
Благодарете на своите висши духовни аспекти, на своите ангели-хранители
Благодарете на духовните си аспекти: на душата, на Висшия Аз, на Духа си, на своя Ангел-Хранител. Благодарете на небесните си родители. Благодарете на всичко невидимо, което е вашата поддръжка и опора. Те ви водят в този живот, дават ви опция да преминете през нужните ви витални уроци и много постоянно са ваши бранители. Даже и нищо да не знаете за тях, все едно – благодарете им. Обръщайте се към тях за помощ и им бъдете признателни. Бог е във вас. Вашият Бог във вас е вашата галактика. И за всеки тя е друга, неповторима. Обърнете взора си във вътрешността в себе си и може би ще видите там нещо, което по-рано не сте виждали.
Аз благодаря на Душата си, на своя Висш Аз, на своя Дух, на своя Ангел-Хранител, на своите Небесни родители за невидимата поддръжка и помощ, за изцелението, за отбраната. За тези витални уроци, които преминавам с тяхна помощ. Благодаря ви, че ви има и сте постоянно с мен, каквото и да става.
Благодарете на тези, които са ви предизвикали болежка
Благодарете на тези, които са ви предизвикали болежка, осъзнато или не, благодарете на всичките си врагове и неприятели. Именно те са ви помогнали да станете по-добри. Благодарение на тях вие преминавате най-необходимите ви витални уроци. Простете им, колкото и мъчно да ви е и им благодарете за виталния си опит, и че са ви помогнали да станете различен.
Благодаря на всеки,
който ни пречи,
който с предумисъл ни вреди,
който проектите ни разрушава,
или просто желае да ни обиди!
А тези хора
причинявайки ни болежка,
могат ли
да схванат
свойта роля
в нашите ориси!
Душа,
що загуба и засегнатост не знае,
по какъв начин щастието в живота да познае?
И насладата от прошката
с какво да я съпостави?
И по какъв начин се помъдрява и развива
без тези хора-
с толкоз зло положителни?
От трудностите основани от тях
ще се родят хиляди хрумвания,
изпълнени с положително и светлина.
И ще им дублирам в унес:
Благодаря ви за всичко,
което направихте за нас.
Какво щяхме да вършим без вас?!
Наталия Дроздова
Благодаря на всички, които с предумисъл или не, са ми предизвикали болежка. Само с помощта на болката, можех да усещам сърцето си. Благодарение на болката и страданието, можех да усещам и осъзная, какво съставлява живота и любовта. Благодарение на вас се трансформирах. Благодаря, благодаря, благодаря!
Благодарете на тези, които са ви създали положително
Благодарете на тези, които са ви създали положително. Те са ви дали това, което са могли да ви дадат. Те са ви помогнали, където са могли. И в случай че някой не ви е дал нещо, което сте очаквали от него, значи той не е могъл да ви го даде. Не го съдете. Благодарете му, че ви е оказал помощ да разберете и че го има във вашия живот.
Благодарете на всеки, който прави нещо за вас. Даже да е най-обичайното: стоплили са ви храната или са измили вместо вас съдовете, подредили са ви нещата, купили са ви лекарство или са ви помогнали да разберете нещо, подкрепили са ви или са ви посъветвали умно. За всичко благодарете. И дори да не са ви молили, вие въпреки всичко благодарете. Направили са го от душа за вас, като са се погрижили.
Благодарете на всеки, който ви дава работа и на тези, които ви дават опция за отмора. Благодарете на всеки, който е до вас, когато ви е тежко. Благодарете на всички, които са във вашата компания, когато ви е радостно.
Аз благодаря на всички, които са ми сторили добрини. А те са доста в моя живот. И аз благодаря на всеки един от тях. Благодаря на всеки, който ми е давал работа и опция да спечелвам с цел да пребивавам. Благодаря на всеки, който ми е дарил своята обич и угриженост, който е страдал с мен и ме е поддържал в сложни моменти. Благодаря на всеки, който е бил постоянно до мен и в наслада, и в тъга. Благодаря на тези, които са ме лекували и излекували, от време на време правейки невъзможното – нещо, с което аз не бих се справил.
Благодарете на вашите учители
За някой – преподавател е неговата майка или татко, за различен – неговата баба или дядо, за трети – това е приятеля от учебно заведение или най-близката другарка. За други – преподавател – това е духовен гуру или учител от института или на коучинг. А за още някой – преподавател е самия живот. В същина не е значимо кой е вашия преподавател, а осъзнаването на това, на което са ви научили тези хора. Кажете им за това освен голямо благодаря, само че и проявете най-голямата си признателност, на която е способно вашето сърце.
Аз благодаря на всичките си учители, които ме учеха на житейските мъдрости, давайки ми знанията си и с чиито книги, и публикации растях, на чиито семинари и тренинги се учих и развивах. Благодарен съм на всички тези хора и обстановки, които ме учеха и променяха, и които ме караха да ходя напред. Благодаря на всички, в които виждах себе си като в огледало, което отразява моите дефекти и ми сподели, какво би трябвало да трансформирам. Благодарен съм на тези, които ми помагаха да демонстрирам своите достолепия и да ги усилвам. Благодарен съм на живота за знанията и опита. Благодарение на своите учители аз се развивах и израствах.
Благодарете на Себе си
Накрая благодарете на Себе си. Ако не ви стига благодарността на някой, в случай че смятате, че сте създали доста за някой, а той не ви е благодарил, благодарете си вместо него. И затворете този файл. Повече не се връщайте към него. А най-добре е да не очаквате от хората признателност. Ако сте заслужили – вселената ще ви се отблагодари. Тя ще откри най-хубавия метод да направи това.
Благодарността към себе си е една дребна част от любовта към себе си. Благодарейки си вие транслирате тази признателност към света, към другите хора. Това, несъмнено, е една от най-трудните благодарности. И точно по тази причина е последна степен, последна крачка. Крачка към себе си.
Благодарейки на другите, забравяме себе си. Благодарейки на себе си ние благодарим на всички, на които сме признателни същински. Защото сме ги позволили и има място за тях в нашето сърце и душа.
Всичките предходни 11 аспекта на благодарността, в случай че сте ги минали, в този момент имат място в сърцето ви. И когато благодарите на себе си, вие поглеждате към центъра на душата си, в самата глъбина на сърцето си и виждате там всички, на които сте признателни.
Аз благодаря на себе си за всичко, което владея, което споделям с другите и приписвам. За това, че малко по малко реализирам дребна победа над себе си. Благодаря на всички, които са заели почтено място в сърцето ми.
Най-голямата победа,
която човечеството ще познае,
е не успеха над гибелта,
повярвай,
не и над ориста.
От съдията,
който съди от Съда на небесата,
точка получаваш,
само за една победа –
когато себе си побеждаваш.
Омар Хайям
Благодарността е приемане. Без приемане няма и признателност. Да приемеш, да признаеш, да простиш, да благодариш.
Благодарността е опция да почувстваш до каква степен си повсеместен, да почувстваш единението с природата и с вселената, да почувстваш хармонията.
Не се скъпете да благодарите. От вас не се желае доста. Дори едно благодаря е задоволително. Важното е какво стои зад тази дума. И какво чувствате в това положение на признателност. Не всеки може да чуе сърцето ви. Но думите ви ще чуят мнозина. А това значи доста.
Когато благодарите на някой, кажете му защо точно сте му признателен. Това в никакъв случай не е ненужно.
Не очаквайте от другите да ви благодарят. Наистина, прелестно е, когато ви благодарят. Но не би трябвало да се вторачвате в това. Не може да очаквате признателност от този, който не може да е признателен, който не може да оцени какво сте създали за него. Приемете го подобен какъвто е. Вие му благодарете за опита, който споделя с вас. Благодарете на вселената, а вселената ще ви е признателна.
Благодарността има едно доста значимо свойство – тя може единствено да се почувства. Важно е, тя да тече от извора. А човек има единствено един – сърцето! Всичко, което идва от мозъка не е неприятно. По своему е хубаво. Но да почувстваш, можеш единствено със сърцето.
Благодарете на вселената не с цел да получите нещо от нея, а с цел да почувствате нещо. А това, което ще почувствате е към този момент много…
Енергията на благодарността е една от дребното най-силни трансформиращи сили. Пропускайки я през себе си, вие се трансформирате и се променяте, ставате различен, и стартирате да се чувствате различен.
Практика с „ Кръга на благодарността ”
Вземете 13 листа формат А4. На всеки един от дванадесетте листа напишете по една степен от 12-те степени на признателност, които ви следва да преминете и ги номерирайте. Разположете ги на пода в кръг. В центъра на кръга сложете 13-тия лист и напишете на него „ Аз ”.
Застанете в центъра на кръга върху листа с надпис „ Аз ”. Бавно се завъртете към оста си и нека погледа ви пада върху всеки лист. Там е изразено несъмнено качество на признателност. Постарайте се да видите, по какъв начин то се демонстрира във вас. Вгледайте се във вашите чувства. Какви усеща се пораждат във вас? Доколко тази признателност я има или я няма във вас?! Въртете се постепенно, не бързайте. Постарайте се да се получи контакт с всяко качество на признателност, което е написано на листа. Доколко дадената признателност я има във вас?! Вашите усеща могат да се трансформират. В някои от секторите на кръга може да почувствате, че признателност липсва, а в някои – може да се появи вътрешно възприятие на топлота. Запомнете тези усеща.
След като въображаемо преминете през целия кръг, спрете, вслушайте се в това, което чувствате сега, какво усеща вашето тяло?!
След това застанете върху лист №1. Това е вашата първа степен. На нея е написано „ Благодаря на Вселената ”. Това ще е вашата първа крачка. Кажете си: „ Сега Аз съм моята Благодарност към вселената ”. Вгледайте се какво се случва с вас. Какви усеща и страсти се появяват? Какви мисли ви идват? Какви облици и картини стартират да се появяват? Може би виждате съответни хора, които не са ви благодарили или които имат потребност от вашата признателност. Може би виждате някаква неприятна, неприета от вас обстановка. Благодарете им, благодарете на тези хора и на тези обстановки. Стойте на това място до момента в който през вас преминат силата и информацията, до момента в който се появяват усеща и страсти. Благодарете за всичко. И най-после, когато се почувствате изпълнени, кажете: ”Аз благодаря на вселената за… ”. Избройте съответно всичко за което й благодарите. Направете място на тази признателност в сърцето си.
След това минете на идващия лист №2. Това е вашата втора стъпка. Кажете си: „ Сега Аз съм моята Благодарност към родителите ми ”. Представете си вашите майка и татко. Какви усеща се появяват във вас? Може би ще си спомните някои обстановки свързани с тях, за които би трябвало да благодарите и да простите. Благодарете им. Не бързайте. Вслушайте се. Това е една от най-важните степени, тъй като идваме на този свят посредством нашите родители. Ако ви текат сълзи – плачете, не се спирайте. И благодарете от цялото си сърце. След като си свършите работата, преминете към идната степен. Направете идната крачка.
Може да ви е мъчно да минете през 12-те степени едновременно. Не бързайте. Можете да минете единствено една степен и да си починете, а по-късно да отидете на идната. Ритъмът избирате вие. Целта е да се преминат всичките 12 степени. Може за това да ви е необходим освен един ден. А е допустимо да преминете всички едновременно.
След като сте минали целия кръг, всички 12 степени, застанете още веднъж в центъра и още веднъж се завъртете към оста си и обгърнете с взор всички 12 листа, както направихте това първоначално. След като минахте през всички, по какъв начин се чувствате в този момент?! Спомнете си по какъв начин се чувствахте в началото когато застанахте в центъра на кръга и по какъв начин се чувствате в този момент? Какво се промени във вас? А по какъв начин се променихте вие?
Ако преминавайки по кръга, почувствате, че някоя от степените не е задоволително модифицирана, можете да застанете на нея и още веднъж да започнете работа над себе си.
Можете след време да се върнете към това упражнение и още веднъж да преминете през 12-те степени и да видите разликата сред това по какъв начин е било преди и по какъв начин е в този момент.
Можете да не вършиме това упражнение, а просто да отделяте по няколко минути дневно, с цел да благодарите на някой. Постъпете по този начин, както на вас ви е комфортно.
Започвайте деня си с думи на признателност. Благодарете на вселената и на родителите си. Когато излизате на открито, огледайте се. Кого виждате? Мъж или жена, деца или възрастни, другари или врагове? Върху който падне вашия взор, благодарете в негово лице на всички, които той въплъщава. Чие огледало е той в този момент за вас?!
Много е значимо, практиката за признателност да практикувате всеки ден. Когато стане част от вас самия, тогава ще почувствате действителните промени, които ще стават в другите сфери на вашия живот.
И помнете, не съществува понятието доста признателност. Не се скъпете да я проявявате.
Благодаря на всички, които в този момент четат и схващат тези думи. Ако сте прочели публикацията до край, а не сте спрели първоначално, значи ви е била нужна. Благодаря ви!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Автор: Олег Астапенко
Превод на текста и стиховете: Руми Янкова
Инфо: https://theway2yourself.wordpress.com
