Днес бе пуснато движението през тунел Железница“ на АМ Струма“.

Днес бе пуснато придвижването през тунел „ Железница “ на Автомагистрала „ Струма “ . Съоръжението е с дължина към 2 км. и е най-дългият пътен тунел , изграждан до момента у нас. Заедно с правите преди и след него, в употреба се вкарват 5 км. автомагистрален път .

Автомагистрала „ Струма “ е част от кулоар „ Ориент/Източно Средиземноморие “, който свързва Видин с Кулата , и по нея минава пътният трафик за Гърция. Направлението се употребява като най-кратък маршрут сред Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.

„ Това комплицирано софтуерно оборудване е крачка към по този начин дълго чаканата връзка сред Централна Европа, през България, Видин, Кулата и Гърция “ , уточни министър-председателят акад. Николай Денков.

Той подсети, че автомагистралата трябваше да бъде подготвена още за Олимпийските игри през август 2004 година . Затова строителството е приоритет за актуалното държавно управление, тъй че да е несъмнено, че няма да се наложи българите да чакат още 20 години за 20 километра път .

„ Всеки ден закъснение на довършването на автомагистралата основава освен риск за още изгубени животи, за още пътнотранспортни катастрофи, за още неудобства за хората, които живеят в Кресненското дефиле, само че също основава проблеми и за тези местообитания, за които толкоз доста желаеме да се погрижим и поради това решението се отсрочва с години “ , съобщи акад. Денков.

Премиерът посочи, че по тематиката са извършени диалози с Европейската комисия .

„ Предложили сме решение, което е разумно, разбираемо, щадящо за природата, допустимо най-прагматично и чакаме позитивно решение в най-кратки периоди “ , добави министър-председателят акад. Николай Денков.

Министърът на районното развиване и благоустройството Андрей Цеков акцентира, че церемонията по стартирането на придвижването през тунел „ Железница “ и правите преди и след него бележи стъпка към постигането на пълноценна транспортна съгласуваност на България с нейните съседи, в частност Гърция , а в малко по-далечна вероятност и с завършването на първия ни транспортен кулоар, свързващ южната и северната ни граници.

Той подсети, че стартиралият през 2019 година план е претърпял 3 постоянни и 4 служебни кабинета , което обаче е добър образец за последователност и резистентност в районната политика, като всеки от тези кабинети има принос за реализирането на един стратегически приоритет за България, който усъвършенства както стопанската система, по този начин и демографията на България.

Регионалният министър означи, че макар че откритият през днешния ден сектор от Автомагистрала „ Струма “ е единствено 4,4 км , е извънредно комплициран като инженерни решения и е индикативен за качествата на българската инженерно-техническа мисъл и за потенциала на българските проектанти, строители и надзорници, на които благодари.

Цеков добави, че от автомагистралата остават 26 км сред Симитли и Кресна , за които през идващите 2 седмици чака решение. Той изрази вяра през 2027 или 2028 година да има пълноценна магистрална съгласуваност сред София границата ни с Гърция, както и основна комплектност на връзката, която да води трафика до румънската граница. След встъпителните си думи министър Цеков връчи удостоверението за прилагане на сектора на вложителя – Агенция „ Пътна инфраструктура “.

С обезпеченото финансиране по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ към този момент сме по-близо до свързаността с Гърция , сподели от своя страна министърът на превоза и известията Георги Гвоздейков. По думите му поради геополитическата конюнктура в района транспортната съгласуваност по оста Север-Юг и завършването на автомагистрала “Струма ” получават още по-голямо значение за стопанската система и туризма .

„ Европейската взаимност е мощна не просто с размера на паричните средства, а с добавената стойност на модернизацията, в която се влагат “ , съобщи Марина Кирова, консултант по икономическо ръководство и европейски учебен срок в Представителството на Европейската комисия в България.

По думите й изгодите от тунел „ Железница “ са явни – повече сигурност и предварителна защита на произшествия, понижаване нездравословните излъчвания .

„ Досега издигнатата част от автомагистрала „ Струма “ с близо 580 млн. евро от политиката на доближаване на Европейски Съюз укрепва и стратегическото географско значение на България. Магистралата свързва София и Солун, а в по-широк подтекст дава опция за пътна връзка сред Хамбург, Германия и Солун, Гърция. Освен това оста България – Гърция може да бъде част от коридорите на солидарността, за транспорт на артикули, наложени изключително поради експанзията на Русия против Украйна “ , означи Марина Кирова.

Тя добави, че в бъдеще, Европейски Съюз ще продължи да поддържа развиването на устойчива транспортна инфраструктура и подобряването на пътната сигурност в България като влага 1,9 милиарда евро в още огромни планове през програмния интервал до 2027 година

Тунелът е с две обособени тръби за придвижване. Дължината на всяка е към 2 км. Съоръжението е с всички системи за сигурност, енергоефективно осветяване, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, умна система за ръководство на трафика, спешни SOS кабини, електронна система за надзор на достъпа и т. н.

Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за коли , по които ще могат да минават коли за спешна помощ, пожарни и други профилирани машини. В случай на пътен случай или затваряне на една от тръбите те ще се употребяват за безвредно извеждане на пасажерите . Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и други.

Тунелът е построен по нов австрийски способ . На денонощие са прокопавани към метър и половина във всяка тръба и незабавно по-късно е изграждана първичната обшивка на оборудването с крепежни детайли, пръскан бетон и анкери. При строителството му са вградени и четири икони на Св. „ Иван Рилски “ , каквито са традициите в тунелното строителство.

Изображенията на светеца са сложени първоначално и в края на двете тръби на оборудването . В момента светите изображения не са забележими, защото са покрити при построяването на вторичната обшивка на оборудването. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят служащите при строителството на обекта, а по-късно и всички пътуващи .

При строителството на мостовото оборудване над река Струма преди „ Железница “ за първи път у нас е употребена технологията „ потактово избутване “ на стоманобетоновата структура. Прилагането ѝ улесни прекосяването на сектора над 6 трудности – р. Струма, път I-1 София – Кулата, жп линията София – Кулата, общинския път Благоевград – Симитли и длъжностен път до северния портал, без това да постанова ограничение на интензивния трафик по път Е-79 по време на строителството. Характерното при тази новаторска технология е, че работна площадка се употребява за разработване на обособените детайли, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един детайл се инсталира пред готовия. Виадуктът е с две независими уреди за двете направления на придвижване . Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София – 560 м. Височината на моста е сред 10 м и 18 м, а дистанцията сред колоните е от 45 до 60 м.

Автомагистрала „ Струма “ е първият инфраструктурен обект, на който е построена хеликоптерна площадка . Тя е на към 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата и на 40 м от път І-1 (Е-79). До оборудването ще може да се доближи както от първокласния път, през отбивката при разклона за с. Железница, по този начин и от новия сектор от автомагистралата.

Площадката е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м . Разположена е на 315 метра надморска височина и при определянето на точното ѝ местонахождение е съобразена и скоростта напразно в региона – така наречен в метеорологията „ роза на ветровете “.

Съоръжението е с видеонаблюдение и всички нужни системи за сигурност и връзка, пожароизвестяване и така нататък, които са част от системите за сигурност на тунел „ Железница “.

На хеликоптерната площадка ще могат да изхвърчат и кацат медицински вертолети до 3,750 тона . Максималното тегло на една здравна въздушна кола за спешна помощ дружно с съоръжение, гориво и екипаж е към 3,175 тона . Хеликоптерната площадка ще може да се употребява и от вертолети на държавни институции – Военновъздушни сили за избавителни интервенции при тежки или всеобщи произшествия, от планинската избавителна работа и други.