Последни думи на Васил Левски преди обесването му
Днес България отбелязва 149 години от гибелта на Васил Левски.
Това са последните му думи съгласно описа на поп Тодор преди журналиста Иван Кършовски.
Ето описа на поп Тодор:
«... Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох дружно с заптието до мястото, гдето щеше да бъде обесен В. Левски.
Там заварих мюгесарифина (Мазхар паша), доста турци и армия. В. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, само че с взор самоуверен и изострен. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един взор към него и в същото време, стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах.
Папаз ефенди — ми сподели мютесарифинът, — иди там, та съгласно вярата ви извършете вашето — като ми уточни към Левски.
Аз отидох при Левски и откогато го изповядох, почнах да чета отредената за случая молитва и когато загатнах името «раба божия Василий», Левски ме пресече и сподели:
— Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името «йеродякон Игнатий» — и по-късно безмълвие прибави: — Моли се, отче, не за мене, а за родно място България!
След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извика:
— Боже, избави България!»
Иван П. Кършовски — «Васил Иванов Левски», в. «Юнак», год. I, бр. 6 от 6. II. 1898 година
Това са последните му думи съгласно описа на поп Тодор преди журналиста Иван Кършовски.
Ето описа на поп Тодор:
«... Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох дружно с заптието до мястото, гдето щеше да бъде обесен В. Левски.
Там заварих мюгесарифина (Мазхар паша), доста турци и армия. В. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, само че с взор самоуверен и изострен. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един взор към него и в същото време, стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах.
Папаз ефенди — ми сподели мютесарифинът, — иди там, та съгласно вярата ви извършете вашето — като ми уточни към Левски.
Аз отидох при Левски и откогато го изповядох, почнах да чета отредената за случая молитва и когато загатнах името «раба божия Василий», Левски ме пресече и сподели:
— Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името «йеродякон Игнатий» — и по-късно безмълвие прибави: — Моли се, отче, не за мене, а за родно място България!
След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извика:
— Боже, избави България!»
Иван П. Кършовски — «Васил Иванов Левски», в. «Юнак», год. I, бр. 6 от 6. II. 1898 година
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ