Емил Стойчев на 90: Магьосникът на българската живопис
Днес България празнува 90-годишнината на Емил Стойчев – художникът, който без пресилване можем да назовем най-големия измежду най-големите. В продължение на седем десетилетия неговото изкуство минава оттатък времето, границите и конюнктурата, с цел да се утвърди като един от най-влиятелните и разпознаваеми художествени почерци освен у нас, само че и на интернационалната сцена.
Роден на 26 юни 1935 година в София, в семейство със зографски и резбарски корени от остарелия македонски Кукуш, Емил Стойчев израства със съзнанието за непрекъснатото наличие на изкуството като орис. Още в младостта си поема по пътя на живописта, само че не по утъпканите пътеки на университетските догми – а с упоритата увереност на създател, който избира търсенето пред удобството. В края на 50-те стартира като сценичен художник, а първата му галерия през 60-те е скоропостижно свалена – не заради недостатъци, а заради политическа неудобност. Това, което властта се пробва да скрие, рецензията – в лицето на Богомил Райнов – прозорливо разпознава: съвсем всички платна са изкупени, и по този начин стартира една легенда.
Емил Стойчев отхвърля да бъде част от системата – отхвърля даже предлагането да влезе в Художествената академия без изпит. И вместо да се подчинява на правила, той основава свои. През годините осъществя десетки независими изложения в България, Франция, Германия, Япония, Съединени американски щати, Белгия и други страни, а негови картини се намират в сбирките на най-престижните галерии и частни сбирки в Европа, Америка и Азия.
Творчеството му е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Миро – и неслучайно. Стойчев не копира, а основава собствен личен художест
