Балканизацията на световната икономика
Днес американската стопанска система е в положение на цялостна претовареност и даже е пред прегряване
В политологията терминът балканизация значи и раздробяване на избран интернационален политически индивид на съставните си елементи, които, от своя страна, са в непрекъснат спор и състезание между тях.
Това, което се случва сега в международната стопанска система, е точно началото на балканизация. Тя се показва в това, че действието на световната система от стопански взаимозависимости престава да се реализира на институционализирана многостранна основа посредством структури, като Световната комерсиална организация, МВФ, Световната банка и така нататък, а се трансформира в двустранни връзки на всеки против всеки. Очертава се разпад и на обичайните стопански, политически и военни съюзи.
Тъй като основател на процеса са Съединени американски щати, добре е да стартираме разбора на тези радикални трансформации с претекстовете на американската администрация да сложи под подозрение обичайна си интернационална комерсиална и финансова политика.
Водещата концепция на администрацията на президента Доналд Тръмп е, че тактиката на свободна търговия и свободно придвижване на капитали, така наречен демократизъм, не е в полза на Съединени американски щати и води до прекачване на производства и до загуба на работни места в посока освен към Китай, само че и към Югоизточна Азия, Мексико и Европа. Втората последица на същия развой е възходящият търговски недостиг и увеличаващият се външен държавен дълг на Съединени американски щати.
За да се преодолее всичко това, се предлага политика на протекционизъм, изразяваща се в налагането на вносни мита върху главните съперници на САЩ- Китай и Европейски Съюз, както и изцяло преразглеждане на комерсиалните връзки в границите на Северноамериканската зона за свободна търговия, комерсиалните връзки с тихоокеанския район и така нататък
В този нов свят Съединени американски щати нямат съдружници, а само съперници и съперници, събитие, неведнъж подчертавано от президента Тръмп.
Не е мъчно да се види, че тази теза е несъстоятелна. Първо, през днешния ден американската стопанска система е в положение на цялостна претовареност и даже, съгласно някои икономисти, е в условия на прегряване, заради което е несериозно да се приказва за загуба на работни места. При това, не става въпрос за краткотрайно положение, а за развой на повишаване на заетостта, формирал се стабилно от края на световната финансова рецесия насам. Разбира се, присъединяване в интернационалното разделяне на труда си има особености.
Съединени американски щати се специализират в региона на високите технологии и печелят в големи размери от това. Същевременно обаче, заетостта в други обичайни браншове не може да не страда. Това неизбежно основава обществени и районни напрежения. Според общоприетата икономическа доктрина при сходни неизбежни последствия от интернационалната специализация, решението е в компенсирането на губещите за сметка на печелещите от интернационалното разделяне на труда.
Що се отнася до комерсиалния недостиг, то митата и конкурентоспособността не са от значително значение. От макроикономическа позиция, една страна може да осъществя търговски недостиг единствено и само, в случай че има превишение на вложенията над вътрешните спестявания. Това, от своя страна, зависи в решаваща степен от провежданата фискална и парична, в това число валутно-курсова политика. Следователно, опитите проблемите с външноикономическите несъответствия да бъдат преодолени по линията на протекционизма значат просто, че се търсят външни врагове за решение на вътрешни проблеми.
В частност, вместо да увеличи налозите върху високите приходи и да понижи бюджетния недостиг, което неизбежно би подобрило и комерсиалния баланс, администрацията на Тръмп направи тъкмо противоположното, като хвърли виновността за последвалите рекордни търговски пасиви върху външноикономическите сътрудници на Съединени американски щати, а също и върху паричната политика на Федералната аварийна система, която се упреква за покачването на лихвите и повишаването на американския $.
Прибягването към политика на затваряне и протекционизъм не е казус в икономическата история на Съединени американски щати. В частност, през 30-те години, в интервала на Великата меланхолия, в Съединени американски щати е признат законът Смут-Холи, предусещащ внезапно повишение на вносните мита. Британската и френската колониални империи отговорят със същото. Настъпва интервал на двустранно контролиране и балансиране на търговията и заплащанията в границите на така наречен клирингова система.
При двустранно балансиране на стокообмена обаче, интернационалната търговия се редуцира до опциите на по-слабия сътрудник. Този резултат, дружно с високите мита, води до стесняване на интернационалния продан и световен стопански спад. Световната стопанска система се възвръща едвам след Втората международна война и след построяването на многостранните Бретън-Уудски институции.
Съмнително е, че билатерализацията може да реши проблемите на Съединени американски щати и останалия свят. Както и през 30-те години, Съединени американски щати ще се сблъскат с контрамерките на останалите страни. Освен това, очертаващото се икономическо състезание сред Китай и Съединени американски щати не може да бъде решено на двустранна основа. Съединени американски щати имат доста повече шансове за запазят своята водеща роля в качеството си водач на свободния свят, в сравнение с като съперник на всички. В частност, такава беше икономическата тактика на президента Обама. От една страна, предходната администрация се стремеше последователно да понижи фискалния недостиг при стимулираща парична политика, с последна цел стесняване на комерсиалния дисбаланс и преодоляване на външния дълг.
От друга, във външноикономически проект Съединени американски щати залагаха на построяването на система от съглашения за свободна търговия, не включващи Китай, които да разрешат обезвреждане на икономическата агресия на Поднебесната империя. Тази политика работеше задоволително добре, при което е изцяло неразбираемо какво постановяваше нейното торпилиране.
Преминаването към двустранно контролиране на търговско-финансовите връзки крие големи опасности. Те са свързани с заплахата от понижаване на интернационалния стокообмен, търговски войни и стопански спад. Възможен е тежък срив на интернационалните финансови пазари. Ще бъдат наранени отрицателно процесите на районна икономическа интеграция, в това число Европейския съюз. Последиците от балканизацията на международната стопанска система са толкоз рискови и явни, че вероятността здравият разсъдък въпреки всичко да вземе връх, към момента не е малка…
Потвърждение на този извод е последната среща сред президента Тръмп и ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. Независимо от нападателната анти-ЕС изразителност на американския президент преди срещата, двустранните договаряния приключиха ненадейно положително и със сериозен триумф за европейската позиция. Беше избегнато увеличението на митата върху автомобилната индустрия, очерта се курс към реализиране на нулево облагане на останалите промишлени браншове, понижаване на нетарифните ограничавания, дотациите и така нататък Европа се ангажира да поддържа Съединени американски щати в спора с Китай и Русия, поемайки ангажимент да усили вноса на соя и американски полутечен газ. Прави усещане, че двете страни към този момент преглеждат себе си като съдружници, а не като врагове.
Предложенията на Съединени американски щати за либерализиране на търговията с Европейски Съюз съставляват всъщност връщане към тактиката на Обама за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия, в началото анатемосана от Тръмп. Предвид формалните прогнози на МВФ, че комерсиалните войни ще доведат до големи загуби за международната стопанска система, изразяващи се в стотици милиарди долари, като Съединени американски щати са изключително уязвими, евентуално ще бъдем очевидци на последователно връщане към многостранни договаряния за превъзмогване на проблемите в региона на интернационалната търговия и финанси.
В политологията терминът балканизация значи и раздробяване на избран интернационален политически индивид на съставните си елементи, които, от своя страна, са в непрекъснат спор и състезание между тях.
Това, което се случва сега в международната стопанска система, е точно началото на балканизация. Тя се показва в това, че действието на световната система от стопански взаимозависимости престава да се реализира на институционализирана многостранна основа посредством структури, като Световната комерсиална организация, МВФ, Световната банка и така нататък, а се трансформира в двустранни връзки на всеки против всеки. Очертава се разпад и на обичайните стопански, политически и военни съюзи.
Тъй като основател на процеса са Съединени американски щати, добре е да стартираме разбора на тези радикални трансформации с претекстовете на американската администрация да сложи под подозрение обичайна си интернационална комерсиална и финансова политика.
Водещата концепция на администрацията на президента Доналд Тръмп е, че тактиката на свободна търговия и свободно придвижване на капитали, така наречен демократизъм, не е в полза на Съединени американски щати и води до прекачване на производства и до загуба на работни места в посока освен към Китай, само че и към Югоизточна Азия, Мексико и Европа. Втората последица на същия развой е възходящият търговски недостиг и увеличаващият се външен държавен дълг на Съединени американски щати.
За да се преодолее всичко това, се предлага политика на протекционизъм, изразяваща се в налагането на вносни мита върху главните съперници на САЩ- Китай и Европейски Съюз, както и изцяло преразглеждане на комерсиалните връзки в границите на Северноамериканската зона за свободна търговия, комерсиалните връзки с тихоокеанския район и така нататък
В този нов свят Съединени американски щати нямат съдружници, а само съперници и съперници, събитие, неведнъж подчертавано от президента Тръмп.
Не е мъчно да се види, че тази теза е несъстоятелна. Първо, през днешния ден американската стопанска система е в положение на цялостна претовареност и даже, съгласно някои икономисти, е в условия на прегряване, заради което е несериозно да се приказва за загуба на работни места. При това, не става въпрос за краткотрайно положение, а за развой на повишаване на заетостта, формирал се стабилно от края на световната финансова рецесия насам. Разбира се, присъединяване в интернационалното разделяне на труда си има особености.
Съединени американски щати се специализират в региона на високите технологии и печелят в големи размери от това. Същевременно обаче, заетостта в други обичайни браншове не може да не страда. Това неизбежно основава обществени и районни напрежения. Според общоприетата икономическа доктрина при сходни неизбежни последствия от интернационалната специализация, решението е в компенсирането на губещите за сметка на печелещите от интернационалното разделяне на труда.
Що се отнася до комерсиалния недостиг, то митата и конкурентоспособността не са от значително значение. От макроикономическа позиция, една страна може да осъществя търговски недостиг единствено и само, в случай че има превишение на вложенията над вътрешните спестявания. Това, от своя страна, зависи в решаваща степен от провежданата фискална и парична, в това число валутно-курсова политика. Следователно, опитите проблемите с външноикономическите несъответствия да бъдат преодолени по линията на протекционизма значат просто, че се търсят външни врагове за решение на вътрешни проблеми.
В частност, вместо да увеличи налозите върху високите приходи и да понижи бюджетния недостиг, което неизбежно би подобрило и комерсиалния баланс, администрацията на Тръмп направи тъкмо противоположното, като хвърли виновността за последвалите рекордни търговски пасиви върху външноикономическите сътрудници на Съединени американски щати, а също и върху паричната политика на Федералната аварийна система, която се упреква за покачването на лихвите и повишаването на американския $.
Прибягването към политика на затваряне и протекционизъм не е казус в икономическата история на Съединени американски щати. В частност, през 30-те години, в интервала на Великата меланхолия, в Съединени американски щати е признат законът Смут-Холи, предусещащ внезапно повишение на вносните мита. Британската и френската колониални империи отговорят със същото. Настъпва интервал на двустранно контролиране и балансиране на търговията и заплащанията в границите на така наречен клирингова система.
При двустранно балансиране на стокообмена обаче, интернационалната търговия се редуцира до опциите на по-слабия сътрудник. Този резултат, дружно с високите мита, води до стесняване на интернационалния продан и световен стопански спад. Световната стопанска система се възвръща едвам след Втората международна война и след построяването на многостранните Бретън-Уудски институции.
Съмнително е, че билатерализацията може да реши проблемите на Съединени американски щати и останалия свят. Както и през 30-те години, Съединени американски щати ще се сблъскат с контрамерките на останалите страни. Освен това, очертаващото се икономическо състезание сред Китай и Съединени американски щати не може да бъде решено на двустранна основа. Съединени американски щати имат доста повече шансове за запазят своята водеща роля в качеството си водач на свободния свят, в сравнение с като съперник на всички. В частност, такава беше икономическата тактика на президента Обама. От една страна, предходната администрация се стремеше последователно да понижи фискалния недостиг при стимулираща парична политика, с последна цел стесняване на комерсиалния дисбаланс и преодоляване на външния дълг.
От друга, във външноикономически проект Съединени американски щати залагаха на построяването на система от съглашения за свободна търговия, не включващи Китай, които да разрешат обезвреждане на икономическата агресия на Поднебесната империя. Тази политика работеше задоволително добре, при което е изцяло неразбираемо какво постановяваше нейното торпилиране.
Преминаването към двустранно контролиране на търговско-финансовите връзки крие големи опасности. Те са свързани с заплахата от понижаване на интернационалния стокообмен, търговски войни и стопански спад. Възможен е тежък срив на интернационалните финансови пазари. Ще бъдат наранени отрицателно процесите на районна икономическа интеграция, в това число Европейския съюз. Последиците от балканизацията на международната стопанска система са толкоз рискови и явни, че вероятността здравият разсъдък въпреки всичко да вземе връх, към момента не е малка…
Потвърждение на този извод е последната среща сред президента Тръмп и ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. Независимо от нападателната анти-ЕС изразителност на американския президент преди срещата, двустранните договаряния приключиха ненадейно положително и със сериозен триумф за европейската позиция. Беше избегнато увеличението на митата върху автомобилната индустрия, очерта се курс към реализиране на нулево облагане на останалите промишлени браншове, понижаване на нетарифните ограничавания, дотациите и така нататък Европа се ангажира да поддържа Съединени американски щати в спора с Китай и Русия, поемайки ангажимент да усили вноса на соя и американски полутечен газ. Прави усещане, че двете страни към този момент преглеждат себе си като съдружници, а не като врагове.
Предложенията на Съединени американски щати за либерализиране на търговията с Европейски Съюз съставляват всъщност връщане към тактиката на Обама за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия, в началото анатемосана от Тръмп. Предвид формалните прогнози на МВФ, че комерсиалните войни ще доведат до големи загуби за международната стопанска система, изразяващи се в стотици милиарди долари, като Съединени американски щати са изключително уязвими, евентуално ще бъдем очевидци на последователно връщане към многостранни договаряния за превъзмогване на проблемите в региона на интернационалната търговия и финанси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ