Днес изтича срокът, в който по закон Сарафов е и.ф. главен прокурор
Днес, 21 юли 2025 година съгласно Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изтича срокът, в който би следвало Борислав Сарафов да може да извършва функционалностите основен прокурор.
Според последните ремонти в Закон за съдебната власт от началото на годината, до 21 юли трябваше да бъде определен нов Висш правосъден съвет, който пък трябваше да е избрал нов основен прокурор и нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Нито едно от тези събития не е станало факт до през днешния ден.
Депутатите предвидиха експлицитна наредба, с която да лимитират времето, в което и.ф. основен прокурор може да е подобен - не повече от 6 месеца. Текстът гласи, че " при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, ръководителят на Върховния касационен съд или ръководителят на Върховния административен съд се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности, при съблюдаване на следното изискване: едно и също лице няма право да извършва съответните функционалности за период, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите ". Нормата беше отдадена на случая със Сарафов, тъй като той е краткотраен началник още от юни 2023 г.
Само преди дни изненадващо обаче Прокурорската гилдия разгласи, че въпросната норма не важи за Сарафов, тъй като не й била придадена противоположна мощ. И по тази причина той можел да си стои още на поста като и.ф.
Този прочит на закона обаче бе посрещнат на нож от адвокати. „ В навечерието сме на още един парадокс, който българската институционална система би трябвало да преживее, а точно след серия бездействия от на следващия ден се озоваваме в обстановка, в която няма изпълняващи функционалностите основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд – най-малко не и в случай че те съблюдават законите. “, разгласи пред Би Ти Ви Крум Зарков, някогашен народен представител, някогашен длъжностен министър на правораздаването, както и някогашен юридически секретар на президента Румен Радев.
" След 21 юли нито Борислав Сарафов, нито Георги Чолаков по закон имат право да продължат да извършват функционалностите си. Ако го създадат, ще е в нарушаване на закона и ще е тяхна отговорност ", разгласи отново Зарков преди дни и пред БНР.
Законът постановява, че едно и също лице не може да извършва тези функционалности повече от шест месеца. " Тези длъжности не се избират от Висшия правосъден съвет, а се назначават от президента. Самата структура на изпълняващ функционалностите значително е проблематична, тъй като тя заобикаля това президентско пълномощие “, счита Зарков.
Висшият правосъден съвет " безпардонно и надменно " отхвърли да извърши Закона за правосъдната власт, като отхвърли да назначи нов краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор след приключването на 6 месеца, в които по закон едно лице може да извършва тази служба, разяснява и депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова, представена от БГНЕС.
" По този метод Висш съдебен съвет направи Борислав Сарафов безконечен краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор ”, сподели Йорданова и добави, че същият Висш съдебен съвет преди две години още веднъж е “обслужил ” Борислав Сарафов.
Междувременно Сарафов съумя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен основен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше позволено за разглеждане.
През януари влязоха в действие законови промени, с които беше регламентирано, че Висш правосъден съвет с изминал мандат (какъвто е случаят) не може да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Освен това в закона беше написано, че незавършените процедури се приключват. Така Сарафов не се яви, с цел да бъде изслушан в състезанието, тъй като измененията към този момент бяха признати, а дни по по-късно те влязоха в действие и процедурата беше прекъсната.
Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата наредба, прекратяваща процедурата, нарушава главния закон, тъй като е интервенция от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените пълномощия на Висшия правосъден съвет. Това е и мнението на Висшия правосъден съвет.
Зам.-председателите на Върховен административен съд Мариника Чернева и Любомир Гайдов поемат управлението на съда
За разлика от Прокурорската гилдия и Сарафов, Върховен административен съд и Чолаков взеха решение радикално друго проблема с наредбата на Закон за съдебната власт.
Зам.-председателите на Върховния административен съд (ВАС) Мариника Чернева и Любомир Гайдов поемат управлението на съда от на следващия ден, а Георги Чолаков излиза в отпуск до 30 септември 2025 година Това е разрешението на невижданата обстановка с ръководството на една от най-важните правосъдни институции у нас, която беше основана през последните дни, написа " Лекс ".
Както е известно, на 12 ноември 2024 година изтече 7-годишният мандат на Георги Чолаков като ръководител на Върховен административен съд. След това той беше избран за и.ф. ръководител на съда. На 21 януари 2025 година влезе в действие смяна в Закона за правосъдната власт, съгласно която един човек може да извършва краткотрайно функционалностите на един от така наречен трима огромни най-вече за шест месеца.
Така, на следващия ден – 22 юли 2025 година, изтича оптималният шестмесечен период, в който Георги Чолаков може да е и.ф. ръководител на Върховен административен съд.
Кой ще оглави краткотрайно Върховният административен съд ще стане ясно след правосъдната почивка, когато по силата на решението на Съдийската гилдия ще се събере Пленумът на висшите съдии.
Според последните ремонти в Закон за съдебната власт от началото на годината, до 21 юли трябваше да бъде определен нов Висш правосъден съвет, който пък трябваше да е избрал нов основен прокурор и нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Нито едно от тези събития не е станало факт до през днешния ден.
Депутатите предвидиха експлицитна наредба, с която да лимитират времето, в което и.ф. основен прокурор може да е подобен - не повече от 6 месеца. Текстът гласи, че " при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, ръководителят на Върховния касационен съд или ръководителят на Върховния административен съд се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности, при съблюдаване на следното изискване: едно и също лице няма право да извършва съответните функционалности за период, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите ". Нормата беше отдадена на случая със Сарафов, тъй като той е краткотраен началник още от юни 2023 г.
Само преди дни изненадващо обаче Прокурорската гилдия разгласи, че въпросната норма не важи за Сарафов, тъй като не й била придадена противоположна мощ. И по тази причина той можел да си стои още на поста като и.ф.
Този прочит на закона обаче бе посрещнат на нож от адвокати. „ В навечерието сме на още един парадокс, който българската институционална система би трябвало да преживее, а точно след серия бездействия от на следващия ден се озоваваме в обстановка, в която няма изпълняващи функционалностите основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд – най-малко не и в случай че те съблюдават законите. “, разгласи пред Би Ти Ви Крум Зарков, някогашен народен представител, някогашен длъжностен министър на правораздаването, както и някогашен юридически секретар на президента Румен Радев.
" След 21 юли нито Борислав Сарафов, нито Георги Чолаков по закон имат право да продължат да извършват функционалностите си. Ако го създадат, ще е в нарушаване на закона и ще е тяхна отговорност ", разгласи отново Зарков преди дни и пред БНР.
Законът постановява, че едно и също лице не може да извършва тези функционалности повече от шест месеца. " Тези длъжности не се избират от Висшия правосъден съвет, а се назначават от президента. Самата структура на изпълняващ функционалностите значително е проблематична, тъй като тя заобикаля това президентско пълномощие “, счита Зарков.
Висшият правосъден съвет " безпардонно и надменно " отхвърли да извърши Закона за правосъдната власт, като отхвърли да назначи нов краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор след приключването на 6 месеца, в които по закон едно лице може да извършва тази служба, разяснява и депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова, представена от БГНЕС.
" По този метод Висш съдебен съвет направи Борислав Сарафов безконечен краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор ”, сподели Йорданова и добави, че същият Висш съдебен съвет преди две години още веднъж е “обслужил ” Борислав Сарафов.
Междувременно Сарафов съумя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен основен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше позволено за разглеждане.
През януари влязоха в действие законови промени, с които беше регламентирано, че Висш правосъден съвет с изминал мандат (какъвто е случаят) не може да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Освен това в закона беше написано, че незавършените процедури се приключват. Така Сарафов не се яви, с цел да бъде изслушан в състезанието, тъй като измененията към този момент бяха признати, а дни по по-късно те влязоха в действие и процедурата беше прекъсната.
Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата наредба, прекратяваща процедурата, нарушава главния закон, тъй като е интервенция от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените пълномощия на Висшия правосъден съвет. Това е и мнението на Висшия правосъден съвет.
Зам.-председателите на Върховен административен съд Мариника Чернева и Любомир Гайдов поемат управлението на съда
За разлика от Прокурорската гилдия и Сарафов, Върховен административен съд и Чолаков взеха решение радикално друго проблема с наредбата на Закон за съдебната власт.
Зам.-председателите на Върховния административен съд (ВАС) Мариника Чернева и Любомир Гайдов поемат управлението на съда от на следващия ден, а Георги Чолаков излиза в отпуск до 30 септември 2025 година Това е разрешението на невижданата обстановка с ръководството на една от най-важните правосъдни институции у нас, която беше основана през последните дни, написа " Лекс ".
Както е известно, на 12 ноември 2024 година изтече 7-годишният мандат на Георги Чолаков като ръководител на Върховен административен съд. След това той беше избран за и.ф. ръководител на съда. На 21 януари 2025 година влезе в действие смяна в Закона за правосъдната власт, съгласно която един човек може да извършва краткотрайно функционалностите на един от така наречен трима огромни най-вече за шест месеца.
Така, на следващия ден – 22 юли 2025 година, изтича оптималният шестмесечен период, в който Георги Чолаков може да е и.ф. ръководител на Върховен административен съд.
Кой ще оглави краткотрайно Върховният административен съд ще стане ясно след правосъдната почивка, когато по силата на решението на Съдийската гилдия ще се събере Пленумът на висшите съдии.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ