Отбелязваме един от най-значимите зимни празници в българския народен календар - Петльовден
Днес, 20 януари 2025 година, означаваме един от най-значимите зимни празници в българския национален календар - Петльовден . Денят е изпълнен с богата обредност и бездънен нравствен смисъл, обвързван както с християнската традиция, по този начин и с антични национални вярвания за здраве и благоденствие.
Светецът и неговото дело
Празникът е отдаден на паметта на двама духовни стълба на християнството - Преподобни Евтимий Велики от град Милетин, живял през V век, и българския патриарх свети Евтимий Търновски (около 1327 - 1402 година).
Свети Евтимий Търновски е роден в столицата на Второто българско царство - Търново, в благородно семейство. Получил ослепително за времето си обучение, той избира духовния път и става духовник в Килифаревския манастир към 1350 година под духовното попечителство на преподобния Теодосий Търновски.
След седемгодишен престой в Цариград и Света гора, свети Евтимий се завръща в родината и основава манастир край църквата " Света Троица " покрай Търново. Там основава фамозната Търновска книжовна школа, която става център на духовно просвещение и културно развиване.
" Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предшественици е и моята персонална орис ", са паметните думи на светеца, които и до през днешния ден въодушевяват генерации българи.
Имен ден
Днес честват всички, които носят името Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия. Според православната традиция, носителите на тези имена са под особената протекция на светеца и черпят от неговата духовна мощ и мъдрост.
Народни обичаи и обреди
В националната традиция празникът е прочут още като Ихтим, Ихтима, Петел аровден или Петларовден. Названията са свързани с главния ритуален детайл - жертвоприношението на петел .
Етнографските изследвания демонстрират, че във всяка къща с мъжка челяд се коли петел като жертвен подарък. Ритуалът се прави на къщния предел от младеж на възраст сред 15 и 16 години, именуван " петел ар ". Важно изискване е момчето да бъде " полово чисто ", което съгласно националните вярвания подсигурява силата на обреда.
С кръвта на жертвеното животно се вършат кръстни знаци по челата на момчетата в дома за здраве през цялата година. Кръстове се рисуват и по външните страни на вратите и портите, а главата на петел а се слага на източната страна на портата като отбрана от зли сили.
Странджанските обичаи
Особено мощен е култът към свети Евтимий в Странджанския край. Местното население има вяра, че светецът е стопанин на детските заболявания и покровител от " детешката " и " вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). Тук всяка жена коли черен петел за здраве то на своите деца .
Празнична софра
Домакините подготвят богата софра, която наложително включва:
Пресни обредни пити Кравайчета Тиганици Баница или зелник Курбан от жертвения петел , който би трябвало да бъде сварен цялостен
Част от обредната храна се раздава на родственици и съседи за здраве на деца та. В домовете с женска челяд се колят ярки, още веднъж със същата символика - за здраве и благоденствие на девойките.
Светецът и неговото дело
Празникът е отдаден на паметта на двама духовни стълба на християнството - Преподобни Евтимий Велики от град Милетин, живял през V век, и българския патриарх свети Евтимий Търновски (около 1327 - 1402 година).
Свети Евтимий Търновски е роден в столицата на Второто българско царство - Търново, в благородно семейство. Получил ослепително за времето си обучение, той избира духовния път и става духовник в Килифаревския манастир към 1350 година под духовното попечителство на преподобния Теодосий Търновски.
След седемгодишен престой в Цариград и Света гора, свети Евтимий се завръща в родината и основава манастир край църквата " Света Троица " покрай Търново. Там основава фамозната Търновска книжовна школа, която става център на духовно просвещение и културно развиване.
" Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предшественици е и моята персонална орис ", са паметните думи на светеца, които и до през днешния ден въодушевяват генерации българи.
Имен ден
Днес честват всички, които носят името Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия. Според православната традиция, носителите на тези имена са под особената протекция на светеца и черпят от неговата духовна мощ и мъдрост.
Народни обичаи и обреди
В националната традиция празникът е прочут още като Ихтим, Ихтима, Петел аровден или Петларовден. Названията са свързани с главния ритуален детайл - жертвоприношението на петел .
Етнографските изследвания демонстрират, че във всяка къща с мъжка челяд се коли петел като жертвен подарък. Ритуалът се прави на къщния предел от младеж на възраст сред 15 и 16 години, именуван " петел ар ". Важно изискване е момчето да бъде " полово чисто ", което съгласно националните вярвания подсигурява силата на обреда.
С кръвта на жертвеното животно се вършат кръстни знаци по челата на момчетата в дома за здраве през цялата година. Кръстове се рисуват и по външните страни на вратите и портите, а главата на петел а се слага на източната страна на портата като отбрана от зли сили.
Странджанските обичаи
Особено мощен е култът към свети Евтимий в Странджанския край. Местното население има вяра, че светецът е стопанин на детските заболявания и покровител от " детешката " и " вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). Тук всяка жена коли черен петел за здраве то на своите деца .
Празнична софра
Домакините подготвят богата софра, която наложително включва:
Пресни обредни пити Кравайчета Тиганици Баница или зелник Курбан от жертвения петел , който би трябвало да бъде сварен цялостен
Част от обредната храна се раздава на родственици и съседи за здраве на деца та. В домовете с женска челяд се колят ярки, още веднъж със същата символика - за здраве и благоденствие на девойките.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ