Днес 2 август честваме Илинден по стар стил. Илинден е

2 август – Честваме Илинден по стар стил

Днес 2 август честваме Илинден по остарял жанр. Илинден е денят, в който се уважава Свети оракул Илия. По остарял жанр той се отбелязва на 2 август, а по нов – на Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия древен оракул и дружно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже. В митологичните показа светецът върви по небето със златна каляска и преследва ламята, която пасе житата. В българския национален календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на беритба и вършитба.

В християнската традиция Свети Илия постоянно се свързва с прехода сред живота и гибелта и по тази причина е считан за настойник на пожарникарите, месарите, пивоварите, кожухарите, тухларите и други. Празникът му се празнува и от всички, чиито имена са производни на неговото име, като Илия, Илиан, Илиана, Илико, Илина, Илко, Илка, Елиан, Елин, Лило, Лиляна и други

Какво се прави на Илинден?

На този ден възрастните описват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена каляска с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благоденствие, хубаво време и изобилие. Според поверието на този ден морето взима най-вече жертви като курбан за светеца. Затова денят се отбелязва като Ден на удавника.

Народната традиция повелява на този ден да не се работи, с цел да не се разсърди Свети Илия, който е уважаван като стопанин на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. В противоположен случай индивидът може да бъде ударен от гръм. Не се върви и на плаж, защото хората са застрашени от удавяне. Ако на днешния ден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни.

Ще настъпи суша, демонстрират още поверията. На Илинден се вършат курбани за здраве, провеждат се и огромни общоселски събори и тържества. Своя филистерски празник означават кожухари, самарджии, фурнаджии, тъй като Свети Пророк Илия е техен патрон – настойник. На Илинден селските стопани у нас вършат молебени за дъжд, а в обособени райони в България в деня против празника се прави и обредното преследване на дракон – знак на сушата.

Според националното вярване на Илинден не би трябвало да се работи, тъй като гръм може да удари индивида. Не се върви на плаж, тъй като морето взима жертва на този ден. От през днешния ден времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат безредици и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и по-късно те дърпа във вътрешността. Илинден идва с мъртва хватка на морето, споделят старите риболовци.

В българския национален календар Илинден е най-големият летен празник по време на беритба и вършитба. На този ден честват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, тъй като пророкът е техен настойник. На Илинден традицията не разрешава къпането в реки и в морето, защото Свети Илия обича да си взима курбан.

Как се празнува Илинден?

Илинден е празник, който се празнува по разнообразни способи, съчетавайки религиозни, исторически и национални обичаи. Ето някои от най-характерните способи за отбелязване на този ден:

Религиозни традиции

Църковни служби: В деня на Илинден се организират тържествени литургии в чест на Свети оракул Илия. Много православни храмове носят неговото име, а вярващите се молят за здраве, благоденствие и изобилие.

Освещаване на водата: След литургията се освещава вода, която се счита за лековита и се пие за здраве.

Курбани: Често се вършат курбани за здраве, като се коли курбан и се раздава месо на близки и съседи.

Народни традиции

Събирания и радостния: Илинден е мотив за огромни събирания, на които хората се веселят, пеят и танцуват.
Народни танци: Изпълняват се обичайни национални танци, които са присъщи за другите райони на България.
Гадания: Някои хора вършат гадания, с цел да предскажат бъдещето си.
Игри: Организират се разнообразни игри и надпревари, като да вземем за пример битка, скачане и бягане.
Ястия: Приготвят се обичайни ястия, които се свързват с празника.

Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се чества по остарял жанр на 2 август.

Историческа памет
Помени: В памет на починалите във въстанието се провеждат помени и възпоменателни мероприятия.
Факелни шествия: В някои обитаеми места се организират факелни шествия, които символизират битката за независимост.
Речи и изложения: Организират се речи и изложения, отдадени на Илинденско-Преображенското въстание.

Библейска традиция за Илинден

Според Библията оракул Илия е лоялен обожател на Йехова, който се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на обичайно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява частично да ги разубеди и възпре, изричайки доста пророчества и извършвайки доста чудеса. Предава делото си на заслужен заместител – пророка Елисей – и е почетен от Бога със особено място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена каляска. Там се трансформира в парещ молитвен покровител за народите и за обособените хора. Този ден- Илинден е извънредно значим за всички нас.

Илинденско- преображенско възстание

Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То избухва на 2 август (нов стил]) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.

Подготовка и мотив
През май 1903 година Христо Матов изготвя „ Общ проект на въстанието “, в който се излагат средствата на революционната битка и задачите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактичност за деяние на чети, терористи и на мирното население, обясняват се връзките с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските управляващи, както и други въпроси.

На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е позитивно признато от революционерите. Михаил Савов документално дава отговор, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия да бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности, в противоположен случай не би имала опция за интервенция.

Въпреки че революционерите неколкократно са предизвестени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отхвърлят от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:

„ … неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Български Търговски сътрудник в Битоля (Андрей Тошев), който ми прочете едно писмо от Външното Министерство в София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше единствено да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 год. Това споделям на нашите неприятели, които споделят, че въстанието било дирижирано от София. Това не е правилно. “

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 14 септември (27 септември) (Кръстовден).

Преки последствия от въстанието

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломацията. Започват следени от европейските страни промени съгласно Мюрцщегската реформена стратегия. Въпреки промените, в България всички схващат, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която стартира още през 1904 година.

Мемоар на Вътрешната организация, 1904 година

Вътрешната македоно-одринска организация претърпява съществени провали: губи забележителна част войводи и четници, по места тайните ѝ комитети са разкрити и разрушени. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание. Още преди края на въстанието в Западна Европа са изпратени Борис Сарафов и Михаил Герджиков, с цел да завоюват благоразположението на обществеността там. Задграничното посланичество на ВМОРО издава в средата на 1904 година Мемоар на Вътрешната организация, който цели да осветли аргументите за експлоадирането на въстанието.

Преговорите сред ВМОРО и някогашните дейци на ВМОК за основаване на общо Благодетелно сдружение пропадат и на 16 декември публично се възвръща активността на Върховния комитет.На Софийски заседания от януари 1904 година е призната директивата за бъдеща активност на ВМОРО, диктувана от Яне Сандански и доближените му, и която цели демократизация в организацията. В същия дух за децентрализация протичат Варненският (14 февруари), Струмишкият и Прилепският областен конгрес от 1904 година.

През март 1904 година група дейци към Борис Сарафов образуват Временен комитет, който иззема част от функционалностите на Задграничното посланичество, само че се саморазпуска при започване на 1905 година.С тези дейности в действителност стартира разцеплението на ВМОРО.

През 1904 година се организират договаряния на две равнища сред Османската империя и Княжество България и сред Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата врата цялостна прошка на политическите пандизчии, а ВМОРО взе участие в правенето на план за промени в Македония и Одринско.

Честването на Илинден и честването на Илинденско-Преображенското въстание са значими за всички нас!