Сирни заговезни - древното прескачане на огън
Днес, 17 март, тъкмо 7 седмици преди най-светлия Християнски празник – Възкресение Христово, означаваме различен не по-малко важен за християнския свят – Сирни заговезни, ден за амнистия.
Не онази амнистия, която изричаме по табиет, а прошката в нейния най-чист християнски смисъл – прошката като знак на вярата, прошката от кръста на Голгота, прошката като филтриране на душата, с цел да посрещне тя възкръсналия наследник Божий на Великден по-добра, омиротворена, изпълнена с любов, нетаяща яд, ненавист и други човешки недостатъци и грехове.
На Сирни заговезни по остаряла традиция освен търсим помилван на грешките и слабостите си, на неприятните думи, намерения и каузи, освен изричаме думите: „ Прощавай, мале, тате… “ и чуваме „ Простено да ти е! Господ да прости “, само че съблюдаваме и доста други традиции, наследени от дедите ни, традиции както християнски, по този начин и езически, традиции, пренасящи корените ни и паметта на народа през вековете.
Обичаи за Сирни заговезни:
Хамкане
С тази забавна дума дедите ни в миналото са наричали ритуала за Сирни заговезни, за който се връзва на здрав конец халва или яйце и се завърта над главите на членовете на фамилията, които би трябвало да заловен храната единствено с устата си, без да употребяват ръцете си. Вярвало се, че всеки, който успее да допре с устни или зъби халвата или яйцето, даже без да успее да ги задържи в устата си, ще се радва на положително здраве през годината, а по самия конец се гадаело каква ще е годината и ще има ли венчавка в фамилията съгласно метода, по който гори той, когато обичайно го запалели след края на ритуала.
Кукери
Кукерството е остаряла езическа традиция, съхранена през вековете и трансформирала се в неразделна част от един от най-светлите християнски празници – Сирни заговезни. Кукерите гонят злите сили със страховитите си маски и дрехи, със звъненето на чановете, и носят благодат и здраве, а игрите им са забавни за всички – от най-малките до най-старите. Кукерските игри са традиция, присъща през днешния ден единствено за някои елементи от страната, само че постоянно може да посетите кукерските фестивали, в случай че в града ви тази традиция не е съхранена и пренесена през вековете.
Чавги
Чавги се наричали стрели, направени от дрян, които момците хвърляли запалени в двора на момата на сърцето им, на девойката, която са избрали. На Сирни заговезни огън разпален е част от доста ритуали и обичаи, защото е знак на пречистването, обвързван с опрощението и мира за душата. След Сирни заговезни стартират дълги пости – най-дългите – Великденските, наречени Велики пост, по време на които освен е неразрешена потреблението на месо и млечни артикули, само че и национални радостния, венчавки, хора, събиране на момите и момците на площада за забава, както и обясненията в обич, тъй че това бил последният ден преди Великден момците да „ кажат “ безмълвно посредством тези стрели на избраниците си, че ги обичат.
Сиреници
На Сирни заговезни огън (наричан Гаре в разложко) се пали и участва като обред и под формата на сиреници - ритуални огньове, палени, с цел да пречистят вярващите от злите сили, от заболяванията, от всичко неприятно. Сирениците, наречени на празника Сирни заговезни, се прескачали за здраве. Всемогъщата мощ на огъня изгаряла всичко – и заболявания, и несгоди. Вярвало се, че по този начин дедите ни гонели и… бълхите, вярване, което през днешния ден може да ни се коства неуместно и занимателно, само че в тези години, когато всички отглеждали добитък, който ги хранел, и постоянно нощували при него, предпазването от дребните гадинки, носещи заболявания, било от огромно значение.
На Сирни заговезни огън се пали и под формата на ойлалия (запалено каче с катран, което въртели), оратници (дърво, на което има плява, която се пали) и оруглици (запалени намазани с катран кошове). Днес у нас тази традиция за палене на огньове на Сирни заговезни е позабравена, съхранена е единствено в някои елементи от страната, основно в Югозападна България, а по-често ритуално прескачаме огън за здраве и „ изгаряне “ на заболяванията и бедите на 1 март – деня на Баба Марта, до момента в който в предишното сирениците били част от празника сирни Заговезни, защото старите българи откровено вярвали в всемогъщата мощ на огъня – част от доста български празници.
Снимка: Bgonair
създател: СЛАВА
...
Не онази амнистия, която изричаме по табиет, а прошката в нейния най-чист християнски смисъл – прошката като знак на вярата, прошката от кръста на Голгота, прошката като филтриране на душата, с цел да посрещне тя възкръсналия наследник Божий на Великден по-добра, омиротворена, изпълнена с любов, нетаяща яд, ненавист и други човешки недостатъци и грехове.
На Сирни заговезни по остаряла традиция освен търсим помилван на грешките и слабостите си, на неприятните думи, намерения и каузи, освен изричаме думите: „ Прощавай, мале, тате… “ и чуваме „ Простено да ти е! Господ да прости “, само че съблюдаваме и доста други традиции, наследени от дедите ни, традиции както християнски, по този начин и езически, традиции, пренасящи корените ни и паметта на народа през вековете.
Обичаи за Сирни заговезни:
Хамкане
С тази забавна дума дедите ни в миналото са наричали ритуала за Сирни заговезни, за който се връзва на здрав конец халва или яйце и се завърта над главите на членовете на фамилията, които би трябвало да заловен храната единствено с устата си, без да употребяват ръцете си. Вярвало се, че всеки, който успее да допре с устни или зъби халвата или яйцето, даже без да успее да ги задържи в устата си, ще се радва на положително здраве през годината, а по самия конец се гадаело каква ще е годината и ще има ли венчавка в фамилията съгласно метода, по който гори той, когато обичайно го запалели след края на ритуала.
Кукери
Кукерството е остаряла езическа традиция, съхранена през вековете и трансформирала се в неразделна част от един от най-светлите християнски празници – Сирни заговезни. Кукерите гонят злите сили със страховитите си маски и дрехи, със звъненето на чановете, и носят благодат и здраве, а игрите им са забавни за всички – от най-малките до най-старите. Кукерските игри са традиция, присъща през днешния ден единствено за някои елементи от страната, само че постоянно може да посетите кукерските фестивали, в случай че в града ви тази традиция не е съхранена и пренесена през вековете.
Чавги
Чавги се наричали стрели, направени от дрян, които момците хвърляли запалени в двора на момата на сърцето им, на девойката, която са избрали. На Сирни заговезни огън разпален е част от доста ритуали и обичаи, защото е знак на пречистването, обвързван с опрощението и мира за душата. След Сирни заговезни стартират дълги пости – най-дългите – Великденските, наречени Велики пост, по време на които освен е неразрешена потреблението на месо и млечни артикули, само че и национални радостния, венчавки, хора, събиране на момите и момците на площада за забава, както и обясненията в обич, тъй че това бил последният ден преди Великден момците да „ кажат “ безмълвно посредством тези стрели на избраниците си, че ги обичат.
Сиреници
На Сирни заговезни огън (наричан Гаре в разложко) се пали и участва като обред и под формата на сиреници - ритуални огньове, палени, с цел да пречистят вярващите от злите сили, от заболяванията, от всичко неприятно. Сирениците, наречени на празника Сирни заговезни, се прескачали за здраве. Всемогъщата мощ на огъня изгаряла всичко – и заболявания, и несгоди. Вярвало се, че по този начин дедите ни гонели и… бълхите, вярване, което през днешния ден може да ни се коства неуместно и занимателно, само че в тези години, когато всички отглеждали добитък, който ги хранел, и постоянно нощували при него, предпазването от дребните гадинки, носещи заболявания, било от огромно значение.
На Сирни заговезни огън се пали и под формата на ойлалия (запалено каче с катран, което въртели), оратници (дърво, на което има плява, която се пали) и оруглици (запалени намазани с катран кошове). Днес у нас тази традиция за палене на огньове на Сирни заговезни е позабравена, съхранена е единствено в някои елементи от страната, основно в Югозападна България, а по-често ритуално прескачаме огън за здраве и „ изгаряне “ на заболяванията и бедите на 1 март – деня на Баба Марта, до момента в който в предишното сирениците били част от празника сирни Заговезни, защото старите българи откровено вярвали в всемогъщата мощ на огъня – част от доста български празници.
Снимка: Bgonair
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ