Днес, 13 юни, се навършват 120 години от рождението на

Днес, 13 юни, се навършват 120 години от рождението на композитора

Фолклорът е толкоз просто нещо, само че се изисква огромна просвета, с цел да го схванеш, споделя композиторът, диригентът, създател и живописен началник на фолклорен отбор - Филип Кутев (1903-1982). Днес се означават 120 години от неговото рождение.

 На 7 октомври 1963 година вестник „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Има мит, че Орфей е роден там, където в този момент е България. Изглежда, че това е реалност, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там “. Поводът за този отзвук е българският фолклор, който, с помощта на Филип Кутев и ансамбъла му, стига до съвсем всички кътчета на света.

Филип Кутев е роден на 13 юни 1903 година в Айтос, в фамилията на общински служител. От дребен слуша национална музика - артисти, свирачи на гайда, на дудук, опознава обичаите на българския народ. Отначало стартира да свири на дървена свирка. По-късно му купуват флейта, а от някъде му попада и остаряла цигулка, на която свири по слух, защото още не познава нотите. Като дете имал предпочитание да стане художник. Дотолкова му се отдавало, че оказва помощ на учителя си по изобразяване да изобрази иконите в църквата на съдено село. Въпреки че първото му въодушевление към изкуството е рисуването, когато започвал да свири на цигулка, музиката го увличала по този начин мощно, че той взема решение да се посвети на нея. 

НЕ Гражданско отделение ПРИЕМАТ ЗА РЕДОВЕН УЧЕНИК В МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

През 1922 година, на 19-годишна възраст, Филип Кутев идва в София. Не го одобряват за постоянен възпитаник в Софийското музикално учебно заведение (поради по-голяма възраст) и стартира занимания по цигулка при чешкия възпитател, концертмайстор на Софийската опера и учител в Държавната музикална академия проф. Ханс Кох. Той го приготвя и като частен възпитаник Филип Кутев приключва гимназиалното си музикално обучение. Като цигулар самичък изкарва прехраната си с присъединяване в оркестър за озвучаване  на неми филми.

През 1930 година Филип Кутев приключва педагогическия отдел на Държавната музикална академия. Преценявайки, че познанията му по естетика и комбинация не са задоволителни, той взема уроци при оперния диригент Асен Димитров. С негова помощ написва „ Скерцо “ за симфоничен оркестър, което Асен Димитров предлага на чешкия диригент Владислав Пак. През 1933 година авторитетните музиканти Петко Стайнов и Стоян Брашованов му издействат Хумболтова стипендия, само че Филип Кутев отхвърля да замине за Германия.

Голяма роля в по-нататъшното развиване на Филип Кутев като музикант изиграва маестро Георги Атанасов. Под негово въздействие през 1930 година Филип Кутев се явява на изпит за боен диригент и стартира професионалната си активност с армията. Привлечен от опцията да управлява оркестър, същата година той се съгласява да стане капелмайстор в Бургас. Назначен е в 24-и пехотен полк, където работи до 1935 година  В Бургас управлява и градския самоинициативен оркестър при музикалното сдружение „ Родни звуци ”. 

През юли 1935 година се реалокира още веднъж в София като капелмайстор на 6-и пехотен полк. През 1940 година минава в Школата за запасни офицери, а през 1942 година във Военното учебно заведение, където остава до 9 септември 1944 г. 

ОПИРА съдебна експертиза ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

Паралелно с капелмайсторската си активност и опирайки се напълно на българския фолклор, Филип Кутев основава редица хорови песни, сюити от национални песни за соло пеене и камерен оркестър. Първото му огромно произведение е „ Българска рапсодия " (1937), издигната върху тематика от национални песни. По това време композира и три идейно свързани симфонични поеми – „ Пролет ",  „ Герман " и „ Жътва ". От тях написва единствено „ Герман ",  в която разказва тъгите на българския народ през тежките сушави години. 

В този интервал Кутев композира и вокалните си сюити, също на фолклорна основа – „ Тракийска сюита “ (1936), „ Среднородопска сюита “ (1937), „ Лазарската сюита “ (1938) и „ Северозападна сюита “ (1939). Сред тях публиката приема най-добре „ Сакарска сюита ”, написана през 1940 година за симфоничен оркестър, цялостна диаметралност на „ Герман ". От нея лъха слънце, наслада и благополучие, написа рецензията. Изградена е на основата на национални песни, записани от създателя в село Дрипчево в Сакар планина. Следващата му комбинация е „ Пасторал " (1943) за флейта и оркестър,  изградена върху национални мелодии, които създателят е записал от един пастир - кавалджия.

В интервала 1944­-1948 година Филип Кутев работи в политическото ръководство на Министерството на националната защита, където дава отговор за музикалните въпроси във войската. От 1948 година до 1951 година той управлява културната активност на Централния дом на Българската национална войска в София. Това е времето, когато написа доста войнишки, всеобщи, детски и юношески песни. През 1946 година основава кантата „ Девети септември " по текст на Богомил Райнов и с нея печели конкурс, разгласен от Комитета за просвета. През 1949 година основава Симфония №1 – „ Младежка “, отдадена на българската юноша. По идейност и композиционна техника Симфония № 1 е нов стадий в креативното развиване на композитора. 

Филип Кутев е първият, който основава многогласни песни за битов еднообразен хор. Такива са песните „ Двя са змийки бият ", „ Дона на врати седеши ", „ Полегнала е Тодора ", „ Кажи, кажи, Ангьо ", „ Огреяла е месечина ", „ Лале ли си,  зюмбюл ли си ",  „ Драгана и славия ",„ Димянинка ".

Филип Кутев композира и кино музика. Той е създател на музиката във филмите „ Под игото " (1952),  „ Героите на Шипка " (съвместно с Николай Крюков) (1955), „ Неспокоен път " (1955) и „ Хитър Петър “ (1960).

АНСАМБЪЛ „ ФИЛИП КУТЕВ “

На 1 май 1951 година, с разпореждане на Министерския съвет по образеца на гастролиралия през 1949 година в България руски хор „ Пятницки “, е основан български Държавен отбор за национални песни и танци (ДАНПТ). За основен живописен началник на ансамбъла е назначен Филип Кутев, на който пост той остава до края на живота си през 1982 година

Филип Кутев основава и ранния репертоар на ансамбъла със свои обработки на фолклорна музика и авторски композиции. Ансамбълът включва женски хор, национален оркестър и танцова група. Изпълнителите се избират посредством конкурс, от прегледите на селската художествена самоинициатива и от персоналната обиколка на художествените ръководители на ансамбъла из селата. Оркестърът е формиран от национални принадлежности - гъдулки, кавали,  гайди, тамбури и барабан.

Репертоарът на ансамбъла се сформира от неговите реализатори и от актуалните български композитори и поети. Първият му концерт е на 1 юни 1952 година, на Прегледа на българското музикално творчество. През 1955 година е първото му посещение в чужбина – в Белгия. За малко време той става един от най-популярните музикални колективи в страната и печели популярност в чужбина, където разнася славата на българския фолклор. След гибелта на Филип Кутев ансамбълът носи неговото име. От основаването си до през днешния ден ансамбълът е изнесъл повече от 7000 концерта из цяла България, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.

НАГРАДИ

Филип Кутев е притежател на голям брой награди, измежду които „ Народен медал на труда "   (златен, 1946), на медал „ Народна република България " (първа степен, 1959), на медал „ Георги Димитров " (1964, 1967, 1973),  на огромната премия на Сливенски окръг за литература и изкуство „ Добри Чинтулов " (1970), на огромната премия на Съюза на българските композитори за 1972 година за цялостното му творчеството, на премия на Съюза на българските композитори за 1975 година за разработки на национални песни, на първа премия за вокална национална музика на Съюза на българските композитори за 1978 година

Филип Кутев е притежател на „ Наградата на София " за 1980 година за творбите му „ Шопска сюита " и „ Лазарска сюита " (1981). Удостоен е със званието „ Заслужил актьор " (1951), със званието „ Народен актьор " (1955).  Почетен жител е на Сливен (1970). От 1954 до 1972 година Филип Кутев е ръководител на Съюза на българските композитори. В интервала 1948-1949 г.   е народен представител в VI Велико национално заседание, през 1952 година – в 1-ото Народно заседание, и от 1961 до 1966 година – в 3-ото и 4-ото Народно заседание.

Филип Кутев умира на 27 ноември 1982 година, на 79-годишна възраст.

Инфо: Българска телеграфна агенция