79 години от спасяването на българските евреи: Дънов и огромният му принос
Днес – 10 март, се навършват 79 години от спасяването на българските евреи. През 1943 година България отхвърля да се подчини на Хитлерова Германия, и по този начин избавя своите евреи от сигурна гибел.
"Това не е единствено исторически спомен за трагичните събития от годините на Втората международна война. Това е един ден за равносметка, ден, в който всеки от нас би трябвало да осъзнае отговорността, която носи за света, в който живее. Аз се гордея с това, което направи българският народ и записа със златни букви името на България в човешката история ", сподели през днешния ден пред БНР доцент Александър Оскар - ръководител на организация на евреите в България "Шалом ".
Един от най-пренебрегваните в историческите източници и в медийното пространство през годините обстоятелства обаче остава таман този, обвързван с основния избавител на евреите в България. Без неговата интервенция и въздействие над 50 000 български евреи поетапно щяха да намерят гибелта си в газовите камери. И неговото име е Петър Дънов.
Още при започване на 1942 година, ръководителят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион, отива при Учителя Петър Дънов, с цел да обсъдят ориста на българските евреи, над чиито глави е щръкнал смъртоносно „ Дамоклиевият меч “ на Третия Райх. В отговор Дънов му дава думата си, че нито един евреин в България няма да бъде детрониран.
С Учителя Даниел Цион, който е в делегацията от софийски равини, се среща още през 1941 година, с молбата да съхранява диамантите, употребявани в Софийската синагога по време на богослуженията. По това време, под въздействие на хитлеровата политика, по Закон за задълженията и договорите еврейските права и свободи са мощно потиснати и лимитирани. Петър Дънов поема епруветката с поставените в нея еврейски диаманти и дава обещание, че ще ги пази като зеницата на очите си. След края на войната те още веднъж са върнати на Синагогата.
Повод за диалога сред Даниел Цион и Дънов през 1942 година е решението на Германия на 20 януари 1942 година да завърши дефинитивно еврейския въпрос на териториите на окупираните и присъединени към Третия райх страни. В този проект България е обсъждана в пакет с Румъния и Унгария. Квотата за депортиране на българските евреи е 48 000 от провинцията и 8 500 евреи от столицата. В това число не са включени евреите от македонската, тракийските и пиротската области, които за зла орис умират в газовите камери.
Междувременно митингите на ръководителя на Народно събрание Димитър Пешев и на още 42-ма депутати се оказват безсилни да трансформират решението на Българския парламент при започване на март 1943 година, даващо "картбланш " на указа за депортирането на 20 000 евреи в нацисткия концентрационен лагер „ Треблинка “. Датата на арестите и заминаването е планувана за нощта против 10 март 1943 година, а под указа е и подписът на цар Борис III.
Тогавашният министър на вътрешните работи Петър Габровски избира за компаньон на евреите доктор Методи Константинов поради това, че той задоволително добре познава изискванията в Полша и е приключил интернационалните връзки там. Подробност, на която обаче никой не обръща внимание, е, че той е бил един от най-близките възпитаници на Учителя.
Веднага откакто получава заповедта от министъра, Константинов незабавно се явява пред Петър Дънов с новината за злокобното решение на държавното управление. Когато прочита заповедта, Учителят безкомпромисно отсича: „ Не позволявам пред лицето на Бога да се извърши това закононарушение! “ След незабавна среща със съветника на цар Борис и негов възпитаник - Любомир Лулчев, Дънов му подрежда незабавно да отиде при царя и с думите незабавно да промени незаконното си желание.
След като едвам съумяват да го открият, Лулчев се изправя пред Борис III с думите: „ Учителят ми сподели. Той ме изпрати да те предупредя, че в случай че ти допуснеш единствено един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, фамилията ти и царското съсловие нищо няма да остане. “ По това време Петър Дънов имал мощно въздействие с помощта на многочислените си почитатели, работещи в съвсем всички сфери на публичния, политически и културен живот. Реакцията на царя е незабавна.
Двамата с Лулчев незабавно потеглят за столицата и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Габровски царят демонстративно скъсва личния си декрет за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда, взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с който по-късно го демонстрират и на Учителя. Така евреите са избавени.
Не бива да се подценява и ролята, която изиграват за спасението на евреите в България софийският митрополит Стефан, ръководител на Св. Синод, и пловдивският митрополит Кирил. В това число са и водачите на някои професионални съюзи, измежду които на юристите и на писателите. Редица от тях след това са оповестени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание според Закона за паметта за Катастрофата.
Поклон пред смелостта, дързостта, бързата реакция и благородното действие на тези огромни персони!
"Това не е единствено исторически спомен за трагичните събития от годините на Втората международна война. Това е един ден за равносметка, ден, в който всеки от нас би трябвало да осъзнае отговорността, която носи за света, в който живее. Аз се гордея с това, което направи българският народ и записа със златни букви името на България в човешката история ", сподели през днешния ден пред БНР доцент Александър Оскар - ръководител на организация на евреите в България "Шалом ".
Един от най-пренебрегваните в историческите източници и в медийното пространство през годините обстоятелства обаче остава таман този, обвързван с основния избавител на евреите в България. Без неговата интервенция и въздействие над 50 000 български евреи поетапно щяха да намерят гибелта си в газовите камери. И неговото име е Петър Дънов.
Още при започване на 1942 година, ръководителят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион, отива при Учителя Петър Дънов, с цел да обсъдят ориста на българските евреи, над чиито глави е щръкнал смъртоносно „ Дамоклиевият меч “ на Третия Райх. В отговор Дънов му дава думата си, че нито един евреин в България няма да бъде детрониран.
С Учителя Даниел Цион, който е в делегацията от софийски равини, се среща още през 1941 година, с молбата да съхранява диамантите, употребявани в Софийската синагога по време на богослуженията. По това време, под въздействие на хитлеровата политика, по Закон за задълженията и договорите еврейските права и свободи са мощно потиснати и лимитирани. Петър Дънов поема епруветката с поставените в нея еврейски диаманти и дава обещание, че ще ги пази като зеницата на очите си. След края на войната те още веднъж са върнати на Синагогата.
Повод за диалога сред Даниел Цион и Дънов през 1942 година е решението на Германия на 20 януари 1942 година да завърши дефинитивно еврейския въпрос на териториите на окупираните и присъединени към Третия райх страни. В този проект България е обсъждана в пакет с Румъния и Унгария. Квотата за депортиране на българските евреи е 48 000 от провинцията и 8 500 евреи от столицата. В това число не са включени евреите от македонската, тракийските и пиротската области, които за зла орис умират в газовите камери.
Междувременно митингите на ръководителя на Народно събрание Димитър Пешев и на още 42-ма депутати се оказват безсилни да трансформират решението на Българския парламент при започване на март 1943 година, даващо "картбланш " на указа за депортирането на 20 000 евреи в нацисткия концентрационен лагер „ Треблинка “. Датата на арестите и заминаването е планувана за нощта против 10 март 1943 година, а под указа е и подписът на цар Борис III.
Тогавашният министър на вътрешните работи Петър Габровски избира за компаньон на евреите доктор Методи Константинов поради това, че той задоволително добре познава изискванията в Полша и е приключил интернационалните връзки там. Подробност, на която обаче никой не обръща внимание, е, че той е бил един от най-близките възпитаници на Учителя.
Веднага откакто получава заповедта от министъра, Константинов незабавно се явява пред Петър Дънов с новината за злокобното решение на държавното управление. Когато прочита заповедта, Учителят безкомпромисно отсича: „ Не позволявам пред лицето на Бога да се извърши това закононарушение! “ След незабавна среща със съветника на цар Борис и негов възпитаник - Любомир Лулчев, Дънов му подрежда незабавно да отиде при царя и с думите незабавно да промени незаконното си желание.
След като едвам съумяват да го открият, Лулчев се изправя пред Борис III с думите: „ Учителят ми сподели. Той ме изпрати да те предупредя, че в случай че ти допуснеш единствено един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, фамилията ти и царското съсловие нищо няма да остане. “ По това време Петър Дънов имал мощно въздействие с помощта на многочислените си почитатели, работещи в съвсем всички сфери на публичния, политически и културен живот. Реакцията на царя е незабавна.
Двамата с Лулчев незабавно потеглят за столицата и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Габровски царят демонстративно скъсва личния си декрет за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда, взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с който по-късно го демонстрират и на Учителя. Така евреите са избавени.
Не бива да се подценява и ролята, която изиграват за спасението на евреите в България софийският митрополит Стефан, ръководител на Св. Синод, и пловдивският митрополит Кирил. В това число са и водачите на някои професионални съюзи, измежду които на юристите и на писателите. Редица от тях след това са оповестени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание според Закона за паметта за Катастрофата.
Поклон пред смелостта, дързостта, бързата реакция и благородното действие на тези огромни персони!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ