3 ноември – Ден на българския художник
Днес – 3 ноември, е и Денят на българския художник. На тази дата се отбелязва църковния празник в памет на свети Пимен Зографски. Той е разгласен за настойник на българските художници.
За настойник на българските художници е разгласен през ноември 1993 година по концепция на сдружението за възобновление на Софийското Светогорие „ Св. Пимен Зографски “. Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
е оповестила Пимен Зограф за светец и празнува паметта му на 3 ноември. Според легендата, рожденото му име е Павел и откакто разпродал имуществото си се замонашил на Атон. Там е получил името Пимен, само че когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като нравствен лидер.Св. Пимен Зографски е български духовник от манастира „ Св. Георги Зограф “ на Атон, зограф и литератор, живял в края на ХVI век. Рисувал е фрески и икони.
Празникът на българския художник
Празникът на българския художник е време за респект на гения и предаността на българските художници, които обогатяват културното завещание на страната. Този ден се отбелязва с разнообразни културни мероприятия, изложения и осъществявания на изкуствата и служи като опция за сливане на създателите и поощряване на младите гении да следват пътя на изкуството. Денят на българския художник е значим миг за ентусиазъм и респект на изкуството и художниците в България.
Житие на Св. Пимен Зографски
Години наред Св. Пимен обикаля българските земи, проповядва, строи и обновява храмове и манастири, като ги украсява със фрески. Посетил е София, покрайнини, по-късно дълго време работи из Южна България и Бачковския манастир. Дейността му обгръща и Северна България, където е посетил доста градове: Видин, Силистра и други С името му се свързват към 300 черкви и 15 манастира, множеството от които е изографисал самичък.
Сред тях са, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир. Мощите му са пренесени в Суходолския манастир (някога се е намирал във Видинската епархия, през днешния ден – в Княжевацка околия, Сърбия.
Края на живота си Пимен посрещнал в Черепишкия манастир, умрял на 3 ноември 1620 година Казват, че на гроба му ставали чудеса.
Изключително непретенциозен, благоверен, надарен и отдаден на българската нематериалност, св. Пимен Зографски е знак на българското художествено изкуство.
Преподобният Пимен е роден в София в към 1540 година и бил кръстен Павел. Родителите му го дали да учи четмо, писмо и иконопис при зографския йеромонах Тома, който служел в старинния храм „ Св. Георги “.
Скоро след гибелта на родителите му умрял и неговият преподавател йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкоз доста бил слушал от учителя си. Там станал духовник с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах.
Служел доста трогателно и получил от Бога подарък на чудотворна молитва. За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се съобщи на усамотен живот отвън манастира. Построил си в гората простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира идвал единствено, с цел да се причасти.
Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско робство. Най-напред посетил родния си град София и нейните покрайнини, по-късно обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молебствия вършел доста чудеса, само че и работил неуморно. По негов почин били издигнати и актуализирани към 300 църкви и 15 манастира, като доста от тях той и негови възпитаници украсили със фрески. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени облици.
Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там болен тежко и като благословил братята монаси, причастил се и умрял на 3 ноември 1620 година
Днес е извънредно значимо да отбележим този ден на българския художник.
Значението на деня
Денят на българския художник има няколко значими смисли:
Почит към творчеството: Това е ден, в който показваме благодарност към всички художници, които са съдействали за развиването на българското изкуство.
Вдъхновение: Денят е и източник на ентусиазъм за всички създатели, напомняйки им за значимостта на тяхното дело.
Популяризиране на изкуството: Чрез отбелязването на този ден се цели да се разпространява българското изкуство и да се притегли вниманието към него.
Как да отбележим Деня на българския художник?
Има голям брой способи да отбележим този специфичен ден на българския художник и да отдадем респект на българското изкуство и създателите. Ето няколко хрумвания:
За феновете на изкуството:
Посетете галерия: Разгледайте творби на български художници в галерии, музеи или изложбени зали. Това е чудесна опция да се запознаете с разнообразните стилове и техники на българското изкуство.
Организирайте посещаване на ателие: Свържете се с локални художници и посетете ателиетата им. Това е неповторим късмет да видите по какъв начин се основава изкуството и да разговаряте с създателите.
Участвайте в креативен работилници: Много галерии и културни центрове провеждат работилници по живопис, изобразяване, статуя и други креативен действия. Присъединете се и освободете въображението си!
За всички:
Споделете в обществените мрежи: Използвайте хаштагове като #ДенНаБългарскияХудожник, #БългарскоИзкуство, с цел да споделите своите обичани творби, създатели или мисли за изкуството.
Подарете изкуство: Изберете произведение на български художник и го подарете на непосредствен човек. Това е превъзходен метод да подкрепите българското изкуство и да зарадвате някого.
Прочетете за български художници: Запознайте се с живота и творчеството на известни и по-малко познати български художници. Можете да намерите доста информация в книги, списания, онлайн запаси или документални филми.
Подкрепете локалните художници: Купете картина, статуя или различен арт обект от локален художник. Това ще му помогне да продължи да твори и да развива своето изкуство.
Организирайте събитие: Ако имате опция, организирайте лично събитие в чест на Деня на българския художник. Може да бъде тематично празненство, конкурс за изобразяване, лекция за изкуство или нещо друго, което ви хрумне.
Независимо по какъв начин ще отбележите този ден на българския художник, значимото е да отделите време да се насладите на хубостта на българското изкуство и да подкрепите създателите, които го основават.
Денят на българския художник е време за самопризнание на българските създатели, които способстват за развиването на изобразителното изкуство и културата. На този ден се организират изложения, откривания и разнообразни арт събития, които показват както одобрени, по този начин и млади художници. Това е опция за българското общество да се запознае с богатото завещание на изобразителното изкуство в България и с неговото развиване през годините.
Празникът е и мотив да се уважи трудът на всички български художници, които със своите произведения въодушевяват и обогатяват културния живот на страната.
Защо е значим този ден?
Денят на българския художник, отбелязван на 3 ноември, е значим заради няколко основни аргументи:
Признание за създателите и изкуството: Това е денят, когато обществото отдава респект и самопризнание към художниците – хората, които основават образното изкуство в България. Художниците играят основна роля в културата, като отразяват духа на времето и културните особености на обществото. Този ден припомня за тяхната работа, която постоянно остава зад кулисите, само че е извънредно значима за културната еднаквост на България.
Запазване на културната еднаквост: Българските художници и иконописци през вековете са съдействали за съхраняването на българската просвета, изключително в сложни времена, като да вземем за пример османското господство. Творците са съхранили и предали през поколенията българските традиции, вярвания и дух посредством своето изкуство. Денят на художника ни припомня за смисъла на културното завещание и нуждата от неговото запазване.
Вдъхновение за младите създатели: Денят на художника въодушевява младежите, които се занимават или занапред навлизат в изкуството. Той акцентира значимостта на художественото обучение и основаването на изкуство, както и нуждата от поддръжка на млади гении, с цел да продължат традицията и да внесат нови хрумвания и вероятности в българската културна сцена.
Общност и взаимност измежду артистите: Този празник укрепва връзките сред художниците и ги сплотява като общественост с общи полезности и цели. Това е ден, в който създателите се събират, обменят хрумвания и се поддържат взаимно, като споделят както триумфите, по този начин и провокациите в своята работа.
Почит към Св. Пимен Зографски: Освен че е празник на изкуството, Денят на художника има и духовно измерение, тъй като е обвързван със Св. Пимен Зографски – персона, която символизира неуморния труд, примирение и отдаденост на изкуството и вярата. Почитането на този светец е израз на връзката сред българското изкуство и нематериалност.
Денят на българския художник ни напомня, че изкуството е освен метод на изложение, само че и средство за одобряване на идентичността и културата, като възпитава, въодушевява и основава пространство за разговор и схващане.
Денят дава опция за самопризнание и респект към българските създатели. Той е знак на почитание към техния гений, труд и принос към културната еднаквост на България. Българските художници през вековете са съдействали за съхранението на националната еднаквост, изключително по време на сложни интервали. Техните творби – от фрески и икони до модерни платна – са самобитен списък на българския дух и просвета.
На 3 ноември в България се провеждат изложения, арт събития, срещи с художници и други културни начинания. В галерии, музеи и арт пространства се показват както творби на одобрени майстори, по този начин и на млади гении. Това е ден на разговор сред поколенията и продан на ентусиазъм, когато изкуството заема централно място и събира хората в дух на творчество и културно благосъстояние.