Джулиан Боргър, Гардиън“Признаците през този уикенд сочат, че кризата в

Джулиан Боргър, „ Гардиън “

Признаците през този уикенд сочат, че рецесията в Косово е потушена. Част от сръбските войски се изтеглят от границата и опасността от връщане към въоръжен спор към този момент е отпаднала.

Администрацията на Байдън работи уверено в петък, като употребява някои от уроците от подготовката на нашествието в Украйна, оповести американската разследваща информация за придвижването на сръбските войски и се обади в Белград, с цел да заплаши със наказания. Мироопазващите сили на НАТО, КФОР, бяха неотложно подсилени посредством прекачване на командването на батальон английски войски, които бяха в района за образование.

Въпреки че непосредствената заплаха може да е отминала, хроничната рецесия в Косово продължава да се задълбочава. Петнадесет години откакто някогашната сръбска провинция разгласи самостоятелност, Косово към момента е в неопределеност на международната сцена, като е прието от малко повече от половината от 193-те държави-членки на Организация на обединените нации.

В края на 90-те години на предишния век Сърбия се бори да спре откъсването на Косово след години на подтисничество над етническото албанско население. Бруталното противопоставяне на Белград и акцията за етническо пречистване провокираха намесата на НАТО и акцията за въздушни бомбардировки през 1999 година, която в последна сметка докара до отдръпването на Сърбия.

Официалната самостоятелност на Косово бе оповестена едвам девет години по-късно след съвещания, спонсорирани от Организация на обединените нации, и проект, който предвиждаше да се обезпечи забележителна отбрана на сръбското малцинство в новата страна.

Оттогава насам Сърбия и нейният главен покровител Русия водят акция за блокиране на участието на Косово в интернационалните органи, подкрепена от опасенията на доста страни, в това число петте членки на Европейски Съюз, че признаването ще сътвори казус за разединение на личните им етнически малцинства.

Белград също по този начин поддържа обстановката в четири северни общини с преобладаващо сръбско население в непрекъснато положение на напрежение, което от време на време се подкрепя от напъните на държавното управление в Прищина да показва суверенитет с тежка ръка. Косово към момента не може да одобри личното си битие за даденост.

Събитията от миналата седмица могат да се трансфорат в повратна точка, според от това дали ще доведат до преосмисляне на политиката на Вашингтон и Брюксел към Белград.

И двете страни са мощно ангажирани с френско-германския проект за нормализиране на връзките, съгласно който Сърбия няма да би трябвало да признава напълно, само че най-малко ще признае паспортите, знамето и други атрибути на националността на Косово, Белград ще спре да блокира участието на Косово в интернационалните институции, а в подмяна Прищина ще разреши асоцииране на общини със сръбско болшинство, което ще затвърди тяхната автономност.

Президентът на Сърбия Александър Вучич и министър председателят на Косово Албин Курти се съгласиха с тези правила на срещи с посредничеството на Европейски Съюз, само че Вучич отхвърли да подпише какъвто и да е документ и увери обществеността, че в никакъв случай няма да разреши на Косово да стане член на Организация на обединените нации.

Вследствие на това Курти отхвърли да продължи с асоциирането на сръбските общини, отказвайки да се довери на уверенията на медиаторите на Европейски Съюз, че Сърбия ще извърши личните си обещания на по-късен стадий.

Отговорът на Вашингтон и Брюксел беше да се хвърли изключителната виновност върху Курти, значително тъй като Вучич съумя да опълчи западните държавни управления на Русия и Китай в съревнованието за благоразположението на Белград. Съединени американски щати да вземем за пример бяха признателни за сръбските гласове против Русия в дебатите на Общото заседание на Организация на обединените нации за Украйна, макар твърдата съпротива на Белград против глобите против Москва.

Сега администрацията на Байдън и Европейски Съюз би трябвало да ревизират дали не са били подведени. Докато Вучич говореше всички " верни неща " на четири очи, държавното управление укрепваше сръбската войска и заливаше медиите в страната с ненавист и боязън от Косово, като подправено обвиняваше Курти, че е направил " брутално етническо пречистване ".

На 24 септември паравоенна група от добре въоръжени косовски сърби устрои засада на косовски полицейски патрул и в последвалата битка бяха убити един служител на реда и трима сръбски въоръжени лица. Косовското държавно управление показа доказателства, че групата е била въоръжена и следена от Белград, а представители на Съединени американски щати дадоха да се разбере, че намират тези доказателства за безапелационни.

Засадата може да е имала за цел да разпали спор в северната част на Косово, който да послужи като прикритие за Белград да изпрати войски, сякаш в отбрана на етническите сърби. Алтернативната цел можеше да бъде да се принуди КФОР да ускори наличието си и да поеме от Прищина главната отговорност за сигурността в Северно Косово. Това би било стъпка обратно за суверенитета на страната.

Ако задачата е била последната, Вучич към този момент е постигнал непълен триумф. Дали ще завоюва изцяло, зависи от посоката на западната политика./БГНЕС