Джордж Фридман: Мирният план на Путин
Джордж Фридман, Геополитикал фючърс
Под управлението на президента Владимир Путин Русия нахлу в Украйна с догатката, че разгромът на Украйна ще бъде бърз и цялостен, което ще докара Русия до източната граница на НАТО. Разбира се, Русия не съумя да реализира задачите си, като разчете неправилно отбранителното разузнаване на Украйна и подцени желанията на Съединените щати и Германия, за които Москва предполагаше, че ще одобряват някакво решение, когато съветският нефт спре да тече. Вместо това Съединени американски щати изпратиха големи количества оръжия в Киев, Германия се оправи без съветска сила, а Украйна продължи да държи по-голямата част от територията си.
Основният проблем беше, че съветската войска не беше готова да води война. По тази причина Путин притегли Групата " Вагнер " - частна отбранителна организация, на която наподобява имаше по-голямо доверие от личните си командири. Групата " Вагнер " и съветският върховен щаб започнаха последователно да водят яростни борби за тактиката и разпределението на доставките, като кулминационната точка бе въстание, а по-късно и самолетна злополука, при която почина командирът на " Вагнер ". Оттогава насам Путин трябваше да разчита на командването на постоянната войска, което докара до неспособност за налагане на решителна победа.
Има доста спекулации по отношение на аргументите, заради които тя не е съумяла да го направи.
Моята доктрина е, че
на Путин му липсват способени заместници
Въпреки това през последната седмица той стартира да чисти дома си по чудноват метод, като освободи и назначи министри на защитата и военни командири на длъжностите специфични съветници и на националната сигурност, като в това време ротира хора с опит в стопанската система на военни и отбранителни позиции. Някои от чиновниците под висшия команден състав бяха задържани по обвинявания в корупция. Путин изясни, че войната в Украйна е толкоз стопански, колкото и боен въпрос, и освобождението на тези ръководители се дължи не на техния неуспех, а на нуждата от стопански опит. Той ги изпрати с уверението, че те към момента са в положение да управляват военните. Това беше странна постъпка, която ми подсети за освобождението на бизнес ръководители посредством слагането им на значими постове, което им разрешава да запазят лицето си и в идеалния случай да предотвратят отмъщение.
Мотивите за пренареждането станаха по-ясни в края на предходната седмица, когато Путин предложи спокойно съглашение, учредено на разделянето на Украйна по сегашните бойни линии. (Предложението пристигна посредством източници на Ройтерс, а не по дипломатически канали, което даде опция на Путин публично да го отрече). Това беше последвано от нахлуване към Харков. С други думи, Путин предложи мир, само че пропусна да спомене, че ще употребява времето, належащо на Запада да оцени проекта, с цел да нападна или да реалокира линията. Забележително е, че преди предлагането той се срещна с китайския президент Си Дзинпин, евентуално с цел да изиска материална или офанзивна помощ - измама, целяща да отвлече вниманието на Вашингтон. Китай за малко обкръжи Тайван с кораби, само че по-късно ги отдръпна. По този метод завърши
" опасността " Китай да открие втори фронт
Интересното в предлагането на Путин е, че въпреки и привлекателно за враговете му, то не взема решение трагично казуса със стратегическата дълбочина на Русия.
То би поставило завършек на една война, която постанова големи разноски на Украйна и съюзническите страни, оставяйки огромна част от Украйна непокътната, само че войната въпреки всичко би завършила. Също по този начин не би постигнала доста в персонален проект за Путин, който би трябвало да излезе от двугодишното крушение с освен това от опити за въстания, терористични офанзиви в Москва и към момента настоящо украинско управление.
В този миг Путин се бори за личния си престиж и затова за наследството си. Той трябваше да направи жест към изтощената си от войната страна - прелъстителен самичък по себе си, само че към този момент единствено концептуален. Следващата стъпка би трябвало да бъде основаването на постоянен фронт, на който да се работи. Това, което наподобява се случва, е, че Путин признава слабостта на армията си и се пробва да ограничи отговорността си за нейната непълнота посредством необичайно разбъркване на персоналния състав. Той също по този начин се пробва да принуди Съединени американски щати да одобряват неразбираеми правила заради изтощението на обществото от войната. Съществува съпротива против войната, само че тя не е задоволително мощна, с цел да принуди Съединени американски щати да се намесят. И евентуално се надява, че войната сред Хамас и Израел ще отклони доставките от Съединени американски щати. Накратко, в този момент той търси излаз от войната, която стартира, само че не може да си разреши да докара до дъно. /БГНЕС
.
Под управлението на президента Владимир Путин Русия нахлу в Украйна с догатката, че разгромът на Украйна ще бъде бърз и цялостен, което ще докара Русия до източната граница на НАТО. Разбира се, Русия не съумя да реализира задачите си, като разчете неправилно отбранителното разузнаване на Украйна и подцени желанията на Съединените щати и Германия, за които Москва предполагаше, че ще одобряват някакво решение, когато съветският нефт спре да тече. Вместо това Съединени американски щати изпратиха големи количества оръжия в Киев, Германия се оправи без съветска сила, а Украйна продължи да държи по-голямата част от територията си.
Основният проблем беше, че съветската войска не беше готова да води война. По тази причина Путин притегли Групата " Вагнер " - частна отбранителна организация, на която наподобява имаше по-голямо доверие от личните си командири. Групата " Вагнер " и съветският върховен щаб започнаха последователно да водят яростни борби за тактиката и разпределението на доставките, като кулминационната точка бе въстание, а по-късно и самолетна злополука, при която почина командирът на " Вагнер ". Оттогава насам Путин трябваше да разчита на командването на постоянната войска, което докара до неспособност за налагане на решителна победа.
Има доста спекулации по отношение на аргументите, заради които тя не е съумяла да го направи.
Моята доктрина е, че
на Путин му липсват способени заместници
Въпреки това през последната седмица той стартира да чисти дома си по чудноват метод, като освободи и назначи министри на защитата и военни командири на длъжностите специфични съветници и на националната сигурност, като в това време ротира хора с опит в стопанската система на военни и отбранителни позиции. Някои от чиновниците под висшия команден състав бяха задържани по обвинявания в корупция. Путин изясни, че войната в Украйна е толкоз стопански, колкото и боен въпрос, и освобождението на тези ръководители се дължи не на техния неуспех, а на нуждата от стопански опит. Той ги изпрати с уверението, че те към момента са в положение да управляват военните. Това беше странна постъпка, която ми подсети за освобождението на бизнес ръководители посредством слагането им на значими постове, което им разрешава да запазят лицето си и в идеалния случай да предотвратят отмъщение.
Мотивите за пренареждането станаха по-ясни в края на предходната седмица, когато Путин предложи спокойно съглашение, учредено на разделянето на Украйна по сегашните бойни линии. (Предложението пристигна посредством източници на Ройтерс, а не по дипломатически канали, което даде опция на Путин публично да го отрече). Това беше последвано от нахлуване към Харков. С други думи, Путин предложи мир, само че пропусна да спомене, че ще употребява времето, належащо на Запада да оцени проекта, с цел да нападна или да реалокира линията. Забележително е, че преди предлагането той се срещна с китайския президент Си Дзинпин, евентуално с цел да изиска материална или офанзивна помощ - измама, целяща да отвлече вниманието на Вашингтон. Китай за малко обкръжи Тайван с кораби, само че по-късно ги отдръпна. По този метод завърши
" опасността " Китай да открие втори фронт
Интересното в предлагането на Путин е, че въпреки и привлекателно за враговете му, то не взема решение трагично казуса със стратегическата дълбочина на Русия.
То би поставило завършек на една война, която постанова големи разноски на Украйна и съюзническите страни, оставяйки огромна част от Украйна непокътната, само че войната въпреки всичко би завършила. Също по този начин не би постигнала доста в персонален проект за Путин, който би трябвало да излезе от двугодишното крушение с освен това от опити за въстания, терористични офанзиви в Москва и към момента настоящо украинско управление.
В този миг Путин се бори за личния си престиж и затова за наследството си. Той трябваше да направи жест към изтощената си от войната страна - прелъстителен самичък по себе си, само че към този момент единствено концептуален. Следващата стъпка би трябвало да бъде основаването на постоянен фронт, на който да се работи. Това, което наподобява се случва, е, че Путин признава слабостта на армията си и се пробва да ограничи отговорността си за нейната непълнота посредством необичайно разбъркване на персоналния състав. Той също по този начин се пробва да принуди Съединени американски щати да одобряват неразбираеми правила заради изтощението на обществото от войната. Съществува съпротива против войната, само че тя не е задоволително мощна, с цел да принуди Съединени американски щати да се намесят. И евентуално се надява, че войната сред Хамас и Израел ще отклони доставките от Съединени американски щати. Накратко, в този момент той търси излаз от войната, която стартира, само че не може да си разреши да докара до дъно. /БГНЕС
.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ