Кой е Бърнард Шоу: Вторият Шекспир, поддръжник на Сталин и СССР, защитник на Маркс и Енгелс
Джордж Бърнард Шоу се снабди с изключителна популярност в България в границите на 24 часа.
Пиесата му " Оръжията и индивида " провокира протест и конфликти пред Народния спектакъл.
Придобил невероятна популярност и триумфи приживе личността му е постоянно спорна, а концепциите му стават обект на кавги още тогава.
Джордж Бърнард Шоу е изтъкнат ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, държавник и странник. Носител на Нобелова премия за литература (1925). Един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Вторият (след Шекспир) по известност драматург в британския спектакъл. Един от двамата в историята на човечеството (вторият е Боб Дилън), удостоени и с Нобелова премия, и с „ Оскар “.
Шоу става Нобелов лауреат през 1925 година „ за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща ирония, постоянно съчетана с изключителна поетична хубост “, а получава „ Оскар “ през 1939 година за сюжета на кино лентата „ Пигмалион “, който е екранизация на едноименната му комедия.
Роден е на 26 юли 1856 година в Дъблин, Ирландия в фамилията на Джордж Кар Шоу, търговец на зърно, и Лусинда Шоу, професионална певица. Има и две сестри.
Средното си обучение получава в Дъблин. По-късно Шоу назовава учебното заведение „ най-вреден стадий “ от образованието си. Той нееднократно подлага на критика просветителната система, която се концентрира върху умственото, а не духовно развиване на децата. Особено създателят подлага на критика системата за физически санкции в учебните заведения.
Тъй като фамилията няма средства да го изпрати в университет, Шоу на 15-годишна възраст стартира работа като чиновник в организация за недвижими парцели. Занимава се със събиране на наеми, в същото време се научава да води точно счетоводни книги и да написа с доста разбираем почерк. Всичко, написано с почерка на Шоу (дори и в напредналите му години) е елементарно и прелестно за четене.
През 1876 година Шоу се мести в Лондон. Там стартира да посещава библиотеки и музеи, интензивно се занимава и основава своите първи творби. Неговите ранни романи нямат триумф до 1885 година, когато той става прочут като креативен критик, и едвам тогава те са оповестени.
Той сътрудничи на редица литературни издания („ The Star “, „ The Pall Mall Gazette “, „ The World “), където завежда рубриките „ Музикална рецензия “ и „ Театрален живот “. Към средата на 1880-те той става почитан сценичен и музикален критик. Статиите си подписва с инициалите G.B.S. и скоро за читателите тези букви ще се свържат с визиите за рядко автентичен и проницателен публицист, който показва самоуверено своите отзиви.
Кариерата си на трагичен публицист стартира с пиесата си „ Къщата на вдовеца “, която включва в цикъла „ Неприятни пиеси “. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „ Обичаният мъж “ (1893) и „ Професията на госпожа Уорън “ (1894). Последната е неразрешена за слагане на сцената и би трябвало да минат 8 години, с цел да може лондонската аудитория да я види. Вторият цикъл „ Приятни пиеси “ обгръща: „ Героят и боецът “ (1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „ Кандида “ (1894), „ Избраникът на ориста “ и „ Никога не може да се каже “ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „ Ученикът на дявола “ (1898), „ Цезар и Клеопатра “ (1899) и „ Промяната у капитан Брасбоунд “ (1899). Към същия интервал от креативната му активност се отнасят и комедиите „ Човек и свръхчовек “ (1903), „ Другият остров на Джон Бул “ (1904), „ Майор Барбара “ (1905), „ Дилемата на лекаря “ (1906), „ Женитба “ (1908), „ Неравен брак “ (1909), „ Разобличението на Бланко Поснет “(1908), „ Андрокъл и лъвът “ (1912), „ Пигмалион “ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу написа едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни тематики. След войната основава пиесите „ Домът на разрушените сърца “ (1919), „ Връщане в Матюзалем “ (1920), „ Света Йоанна “ (1923), „ Кола с ябълки “ (1929), „ Много е хубаво, с цел да бъде правилно “ (1931), „ Милионершата “ (1935), „ На скалите “ (1933), „ Женева “ (1938), „ В щастливите дни на Карл Чарлз “ (1939).
Шоу е прочут с извънредно острия си език, като непоколебим критик на викторианското общество и неотстъпчив бранител на правата на дамите.
Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите.
Известно време е последовател на евгениката – концепцията за заличаване на низшите прослойки и хората , които с нищо не способстват за съществуването си, което е било обвързвано с неговите социално-политически възгледи, само че по-късно минава на позицията на мека рецензия на това обучение.
Той е измежду основателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които имат вяра, че обществото може последователно да се реформира към обществена правдивост.
Сред най-известните му и блестящи творби са: „ Къщите на вдовиците “ (пиеса, оповестена през 1893 от цикъла „ Неприятни пиеси “), „ Професията на мисис Уорън “ (драма с съществена тематика проституцията), „ Кандида “, „ Избраник на ориста “, „ Човек и свръхчовек “, „ Майор Барбара “, „ Андрокъл “ и други Изключителна известност имат афоризмите и мислите му.
Бърнард Шоу е поддържал сталинизма и СССР.
Така, в предговора си към своята пиеса „ На скалите “ (1933) той излага теоретична основа за репресиите на НКВД срещу „ враговете на народа “. В отворено писмо до редакцията на вестник Manchester Guardian Бърнард Шоу назовава появилите се в пресата сведения за глада в Съюз на съветските социалистически републики (1932 – 1933) фалшива вест.
Също по този начин в писмо до вестник Labour Monthly Бърнард Шоу намерено застава на страната на Сталин и на Трофим Лисенко в акцията срещу учените генетици.
Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.
Пиесата му " Оръжията и индивида " провокира протест и конфликти пред Народния спектакъл.
Придобил невероятна популярност и триумфи приживе личността му е постоянно спорна, а концепциите му стават обект на кавги още тогава.
Джордж Бърнард Шоу е изтъкнат ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, държавник и странник. Носител на Нобелова премия за литература (1925). Един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Вторият (след Шекспир) по известност драматург в британския спектакъл. Един от двамата в историята на човечеството (вторият е Боб Дилън), удостоени и с Нобелова премия, и с „ Оскар “.
Шоу става Нобелов лауреат през 1925 година „ за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща ирония, постоянно съчетана с изключителна поетична хубост “, а получава „ Оскар “ през 1939 година за сюжета на кино лентата „ Пигмалион “, който е екранизация на едноименната му комедия.
Роден е на 26 юли 1856 година в Дъблин, Ирландия в фамилията на Джордж Кар Шоу, търговец на зърно, и Лусинда Шоу, професионална певица. Има и две сестри.
Средното си обучение получава в Дъблин. По-късно Шоу назовава учебното заведение „ най-вреден стадий “ от образованието си. Той нееднократно подлага на критика просветителната система, която се концентрира върху умственото, а не духовно развиване на децата. Особено създателят подлага на критика системата за физически санкции в учебните заведения.
Тъй като фамилията няма средства да го изпрати в университет, Шоу на 15-годишна възраст стартира работа като чиновник в организация за недвижими парцели. Занимава се със събиране на наеми, в същото време се научава да води точно счетоводни книги и да написа с доста разбираем почерк. Всичко, написано с почерка на Шоу (дори и в напредналите му години) е елементарно и прелестно за четене.
През 1876 година Шоу се мести в Лондон. Там стартира да посещава библиотеки и музеи, интензивно се занимава и основава своите първи творби. Неговите ранни романи нямат триумф до 1885 година, когато той става прочут като креативен критик, и едвам тогава те са оповестени.
Той сътрудничи на редица литературни издания („ The Star “, „ The Pall Mall Gazette “, „ The World “), където завежда рубриките „ Музикална рецензия “ и „ Театрален живот “. Към средата на 1880-те той става почитан сценичен и музикален критик. Статиите си подписва с инициалите G.B.S. и скоро за читателите тези букви ще се свържат с визиите за рядко автентичен и проницателен публицист, който показва самоуверено своите отзиви.
Кариерата си на трагичен публицист стартира с пиесата си „ Къщата на вдовеца “, която включва в цикъла „ Неприятни пиеси “. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „ Обичаният мъж “ (1893) и „ Професията на госпожа Уорън “ (1894). Последната е неразрешена за слагане на сцената и би трябвало да минат 8 години, с цел да може лондонската аудитория да я види. Вторият цикъл „ Приятни пиеси “ обгръща: „ Героят и боецът “ (1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „ Кандида “ (1894), „ Избраникът на ориста “ и „ Никога не може да се каже “ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „ Ученикът на дявола “ (1898), „ Цезар и Клеопатра “ (1899) и „ Промяната у капитан Брасбоунд “ (1899). Към същия интервал от креативната му активност се отнасят и комедиите „ Човек и свръхчовек “ (1903), „ Другият остров на Джон Бул “ (1904), „ Майор Барбара “ (1905), „ Дилемата на лекаря “ (1906), „ Женитба “ (1908), „ Неравен брак “ (1909), „ Разобличението на Бланко Поснет “(1908), „ Андрокъл и лъвът “ (1912), „ Пигмалион “ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу написа едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни тематики. След войната основава пиесите „ Домът на разрушените сърца “ (1919), „ Връщане в Матюзалем “ (1920), „ Света Йоанна “ (1923), „ Кола с ябълки “ (1929), „ Много е хубаво, с цел да бъде правилно “ (1931), „ Милионершата “ (1935), „ На скалите “ (1933), „ Женева “ (1938), „ В щастливите дни на Карл Чарлз “ (1939).
Шоу е прочут с извънредно острия си език, като непоколебим критик на викторианското общество и неотстъпчив бранител на правата на дамите.
Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите.
Известно време е последовател на евгениката – концепцията за заличаване на низшите прослойки и хората , които с нищо не способстват за съществуването си, което е било обвързвано с неговите социално-политически възгледи, само че по-късно минава на позицията на мека рецензия на това обучение.
Той е измежду основателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които имат вяра, че обществото може последователно да се реформира към обществена правдивост.
Сред най-известните му и блестящи творби са: „ Къщите на вдовиците “ (пиеса, оповестена през 1893 от цикъла „ Неприятни пиеси “), „ Професията на мисис Уорън “ (драма с съществена тематика проституцията), „ Кандида “, „ Избраник на ориста “, „ Човек и свръхчовек “, „ Майор Барбара “, „ Андрокъл “ и други Изключителна известност имат афоризмите и мислите му.
Бърнард Шоу е поддържал сталинизма и СССР.
Така, в предговора си към своята пиеса „ На скалите “ (1933) той излага теоретична основа за репресиите на НКВД срещу „ враговете на народа “. В отворено писмо до редакцията на вестник Manchester Guardian Бърнард Шоу назовава появилите се в пресата сведения за глада в Съюз на съветските социалистически републики (1932 – 1933) фалшива вест.
Също по този начин в писмо до вестник Labour Monthly Бърнард Шоу намерено застава на страната на Сталин и на Трофим Лисенко в акцията срещу учените генетици.
Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ