27 февруари 1902 г.: Роден е Джон Стайнбек - 5 романа от него и 5 причини да ги прочетете
Джон Стайнбек е американски публицист, драматург и есеист, роден на 27 февруари 1902 година Той получава Нобелова премия за литература през 1962 година за своите „ реалистични и креативен творби, съчетаващи доброжелателен комизъм и остра обществена сензитивност “. Определян е като „ колос на американската книжовност “, а доста от книгите му се одобряват за класика на западната литература.
Заслужава си да прочетете всичко, което Стайнбек е написал, и аргументите са доста. Въпреки това ще се ограничим до пет от най-значимите творби на великия американски публицист, които са по едно и също време прелестно начало и наложителен най-малко, написа avtora.com.
Едно от най-значимите имена в литературата на ХХ век, Джон Стайнбек е от тези писатели, за които всеки е чувал, само че колкото и да е изненадващо, не всеки е чел. Хубавото е, че зад респектиращите избрания като " класик на американската литература " и зад големия брой влиятелни награди се крият романи, които се четат (и даже препрочитат) с лекост и наслаждение.
" За мишките и хората "
Още с появяването си през 1937 година " За мишките и хората " реализира голям триумф. Тази къса, само че извънредно въздействаща новела през днешния ден участва в множеството ранглисти от вида " 100 книги, които всеки би трябвало да прочете ".
Причините са доста. От впечатляващото умеене на Стайнбек да разказва ярки, запаметяващи се и извънредно реалистични персонажи до обстоятелството, че действието се развива по време на Голямата меланхолия. Една от главните тематики в " За мишките и хората " е способността на хората да мечтаят даже в най-тежките интервали от живота си.
За хитрия Джордж Милтън и тромавия, умствено изостанал Лени Смол, които обикалят от плантация на плантация в търсене на краткотрайна работа, фантазиите са средство за оцеляване. Особено любопитно е по какъв начин сходни претекстове непрестанно се появяват в творчеството на Стайнбек, преплитайки се с бруталния му натурализъм.
" Гроздовете на гнева "
" Гроздовете на гнева " излиза единствено две години след " За мишките и хората ", през 1939 година. Книгата е определяна като " скандална " и " шокираща ", което напълно не значи, че не получава самопризнание. Напротив, " скандалността " не пречи заглавието да бъде отличено с " Пулицър ".
Освен това е едно от категорично упоменатите творби на Стайнбек, когато през 1962 година писателят е почетен с Нобелова премия за литература. Не по-малко величествен е и триумфът на екранизацията по романа.
Едноименната лента е режисирана от Джон Форд, а една от основните функции е поверена на Хенри Фонда. Въпреки че е безспорна кинокласика, филмът не съумява да съобщи напълно атмосферата, нито да повтори въздействието на книгата.
В " Гроздовете на гнева " още веднъж става дума за наемни служащи, които обезверено се пробват да си намерят работа из калифорнийските ферми по време на Голямата меланхолия, само че наблюдава историята нацяло семейство, насила да напусне дома си в търсене на издръжка.
" Улица " Консервна "
Едно от най-обичаните творби на Стайнбек – " Улица " Консервна " – е книга, която се чете друго според от това на каква възраст сте. И напълно не е единственият разказ на Стайнбек, за който това важи.
Независимо дали сте чели " Улица " Консервна ", или я отваряте за първи път, очарованието на този къс, само че извънредно живописен разказ го трансформира в книга, която може да бъде препрочитана освен за наслаждение, а и тъй като в случай че на двадесет години сте били впечатлени от една част от нея, то на четиридесет сигурно ще обърнете повече внимание на друга.
Най-доброто изложение на историята, която " Улица " Консервна " споделя, напълно естествено е дело на нейния създател и се крие в самото начало на книгата. Стайнбек разказва улицата на консервните заводи в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, по този начин:
" Нейните поданици, както един път бе рекъл един, са " проститутки, сводници, комарджии и негодници ", с което е желал да каже " всички ". Но в случай че беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като " светци и ангели, благочестивци и мъченици ", при което смисълът не би се изменил ".
" На изток от парадайса "
Стайнбек е роден в град Салинас, щата Калифорния, и както евентуално се досещате, това е една от аргументите действието на множеството от романите му да се развива точно там. " На изток от парадайса " е книгата, с която най-често се асоциира името на писателя.
Книгата излиза за първи път през 1952 година и оглавява всички листи на най-продаваните книги. Определяно като най-амбициозното произведение на Стайнбек, " На изток от парадайса " наблюдава историята на две семейства – Трак и Хамилтън, а действието обгръща интервал от петдесет и шест години.
Достатъчно дълъг, с цел да побере премеждията на три генерации. Епичен и хубав тук-там, злокобен и тъмен на други, " На изток от парадайса " е разказ за непрестанната борба сред положителното и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, хубостта и грозотата.
" Благодатният четвъртък "
" Благодатният четвъртък " е разумното продължение на " Улица " Консервна ". Тази втора част се появява през 1954 година, девет години след първата, и ни връща на позната улица в Монтерей. Тя видимо не се е трансформирала, само че грохотът на консервните заводи е сподавен.
Повечето от романите на Стайнбек разказват близкото минало. За съвременниците на писателя те са самобитен преглед на събития, които добре познават, за нас обаче са скъпа хроника.
В случая с " Благодатният четвъртък " попадаме във времето след края на Втората международна война. Част от персонажите в романа са тези, спечелили любовта на читателите още с " Улица " Консервна ", само че измежду неугледните постройки по улицата са се появили и нови лица, а някои от старите ни познайници са я напуснали вечно.
И въпреки всичко мястото не е изгубило невероятната си атмосфера, а празненствата към момента са бурни и с непредвидими последствия.
Инфо: Факти
