Домът Морган – Американската институция
Джон Пиърпонт Морган почива по време на бизнес-пътуване в Рим на 31 март 1913 година няколко седмици преди 76-ия си рожден ден
В извънредно изявление за вестник “Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света, са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: “Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазар, Голдман Закс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко… ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда и като една от многото теории на конспирацията.
Да кажем че името Морган е синоним на банково въздействие в Съединени американски щати, ще е подценяване на обстоятелствата. Днешната банка „ Джей Пи Морган-Чейс ” е най-голямата северноамериканска финансова институция и на шесто място в света. Тя пък, наедно с „ Дойче банк ” и „ Морган Стенли ”, е правоприемник на компанията, учредена от един съответен Джон Пиерпонт Морган още през 1871 година Човекът доминирал корпоративните финанси и играл основна роля в индустриалната консолидация в Съединени американски щати в края на ХIХ и началото на ХХ век. Алън Уулдридж, основният редактор на авторитетното английско списание „ Икономист ”, назовава Морган „ най-великият банкер в историята ” на Америка. Предвид постигнатото от него през живота му, сходна купа мъчно може да се оспорва.
Джон Пиърпонт Морган-старши е роден на 17 април 1837 година в заможно семейство в Хартфорд, щата Кънектикът. Фамилията произлиза от Уелс и се заселва в Северна Америка още през ХVII век като във всяко едно потомство е имала собствен представител, който да господства в живота на локалната общност. Патриархът Майлс Морган дошъл в Масачузетс през 1636 година едвам 21-годишен. Неук и необразован се записал в армията. По време на плячкосването на Спрингфилд от индианците през 1675 година домът на Морган се трансформирал в цитадела, чийто бранители устояли на нападението. Синовете на Майлс траяли традицията, както и техните потомци, да се борят за колонизирането на Северна Америка. През годините на вярна работа под знамената на английската корона всеки от тях получавал имоти земя, върху която да отглежда фамилията си. След Американската война за самостоятелност (1775-1783 г.) и с идването на новия век, името Морган към този момент имало огромно въздействие в Нова Англия, и членовете на семейството почнали да се преориентират.
Пра-пра-пра-правнукът на Майлс, Джоузеф Морган III първи проходил в банковото дело още през 1812 година когато преместил фамилията в Хартфорд, един от най-големите търговски центрове в долината на река Кънектикът. След като се открил и разкрил страноприемница, през 1825 година Джоузеф купил банката на Хартфорд, а по-късно и застрахователната компания против пожари в града. Всички бизнеси се въртяли от страноприемницата на Морган. След няколко огромни пожара в Ню Йорк през 1830-те застрахователният бизнес почнал да процъфтява и в идващите години сътрудниците и акционерите на Морган понатрупали солидни дивиденти. Тръпката към финансите се трансферирала от татко на наследник. Джуниъс Спенсър Морган, наследникът на Джоузеф III, работил като чирак при търговец в Бостън още от 15-годишен. През 1854 година със съдружници основава банката „ Джордж Пийбоди и компания ”, а 10 години по-късно я преименува на „ Джей Ес (по своите инициали) Морган ”, която под негово управление придобива репутацията на почтена за доверие институция от двете страни на Атлантика.
Възходът на Джей Пи
Но историята напълно не свършва тук. Защото точно синът на Джуниъс е този, който ще донесе същинската популярност и благосъстояние на дома Морган. Младият Пиърпонт, както предпочитал да го назовават, получил най-разнообразното допустимо обучение за времето си, по самодейност на татко си. Докато учел в гимназията в Бостън, която го подготвила за тънкостите на сметките, на 15-годишна възраст Джон Пиърпонт Морган развил продължителен ревматизъм, който ще го преследва през целия му живот. След едногодишно лекуване на Азорските острови, Джуниъс го изпратил в учебно заведение в Швейцария, с цел да овладее френския език, а след това и в университет в Германия, с цел да научи и немски. Оттам с всички нужни тапии в джоба си, през 1857 година Джон Пиърпонт се насочил към Лондон, където почнал първата си работа в банковия бизнес – в тамошният клон на тогавашната „ Пийбоди, Морган и Ко. ”, която Джуниъс Спенсър ще преименува със своите букви през 1864 година Тази година, към този момент на стаж в Ню Йорк, Джон Пиърпонт, дружно с сътрудник, който познавал от лекуването си на Азорските острови, основава лична банка и стартира търговия с държавни облигации и задгранични валути. Джуниъс считал някои действия на Джон за съмнителни и пазел отдалеченост, само че въпреки всичко контактите му обезпечили вливането на английски капитали в начинанието на сина.
С кончината на бащата през 1890 година Джон Пиърпонт поел юздите на „ Джей Ес Морган и компания ”, която по негов образец преименувал със своите букви през 1895 година Новата компания „ Джей Пи Морган ” още тогава се трансформира в една от най-мощните банки в света и играе решаваща роля за превеждането на Съединени американски щати от стопански дилетант в международна индустриална мощ. Основните посоки на дейностите й са метаморфоза и консолидация на активи, или с други думи „ морганизъм ”.
Именно през 1895 година е и първият огромен удар на Джон Пиърпонт – същата година Федералният запас на Съединени американски щати се оказва на практика на нула откъм злато – страната още се тресе в „ Паниката от 1893 година ”, а президентът Гроувър Кливланд няма работещ проект за излизане от икономическата рецесия. Морган съумява да си издейства персонална среща с президента, на която го убеждава за рисковете, пред които е изправен бюджетът на Съединени американски щати, в случай че не се откри решение. А то е, според закон, признат от времето на Гражданската война, банката на Морган и тази на Ротшилд да могат да продават злато непосредствено на Федералното държавно управление. И по този начин попълнили запаса с 3,5 млн. унции или почти 100 тона, извадили страната от рецесията, само че съществено ощетили имиджа на президента Кливланд. Заради което Морган и сътрудниците му от „ Уолстрийт ” финансирали сполучливата акция на съперника му Уилям Маккинли на идната година и преизбирането му през 1900 година
Морганизъм
След като през 1892 година сполучливо спомага за сливането на компанията на изобретателя Томас Едисон и тази на Томсън-Хюстън за основаването на „ Дженерал Електрик ”, при започване на века Джон Пиърпонт се хвърля в идващото си крупно начинание. Започнал договаряния с предприемача Андрю Карнеги през 1900 година за изкупуване на стоманения му бизнес, на идната „ Джей Пи Морган и Ко. ” е в основата на сливането и основаването на „ Стоманена корпорация на Съединени американски щати ” – най-голямата за времето и първата компания в света, оценена на над 1 милиарда $.
Банковата рецесия, известна като „ Паниката от 1907 година ”, е поредна опция за Джон Пиърпонт да упражни въздействието си над бъднините на Съединени американски щати. Изправени пред фалит, болшинството от банкерите от „ Уолстрийт ” се спогаждат под егидата на Морган, в персоналния му дом, да разработят скица на взаимно разпределяне на заеми, с която да излязат от ситуацията. И се оправят.
Джон Пиърпонт Морган почива по време на бизнес-пътуване в Рим на 31 март 1913 година няколко седмици преди 76-ия си рожден ден. Управлението на компанията се трансферира на сина му – Джей Пи Морган-младши, чийто живот бележи и началото на упадъка на клана. По време на Първата международна война американската банка си издейства специфичен контракт с държавното управление на Англия и става единствен поръчител на френските и английските военновременни облигации. За цялата дълготрайност на спора „ Джей Пи Морган ” отпуска заеми на съдружниците в размер на 36,65 милиарда $ по днешната стойност на американската валута. След войната и Версайският контракт от 1919 година, банката е медиатор и в изплащането на немските репарации на съдружниците.
Законът за банките в Съединени американски щати от 1933 година принуждава компанията да отдели капиталовите от комерсиалните си банкови действия. Част от съдружниците, измежду които внукът на Джон Пиърпонт Хенри, се отделят през 1935 година в банката „ Морган Стенли ”, която се занимава извънредно с вложения. Джей Пи Морган-младши почива през 1943 година оставайки след себе си четири деца.
В края на 1990-те комерсиалната банка „ Джей Пи Морган ” към момента е мощ, само че не и такава, каквато е била при започване на века. След договаряния с съперниците си от „ Манхатън Чейс ” двете финансови институции се сливат през 2000 година, създавайки най-голямата комерсиална банка в Съединени американски щати – „ Морган-Чейс ”, с активи от 2,534 трилиона днешни долари. За съпоставяне, това което оставя след себе си Джей Пи Морган на наследниците си при гибелта си през 1913 година, се равнява на сред 38 и 41 милиарда $.
В извънредно изявление за вестник “Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света, са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: “Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазар, Голдман Закс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко… ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда и като една от многото теории на конспирацията.
Да кажем че името Морган е синоним на банково въздействие в Съединени американски щати, ще е подценяване на обстоятелствата. Днешната банка „ Джей Пи Морган-Чейс ” е най-голямата северноамериканска финансова институция и на шесто място в света. Тя пък, наедно с „ Дойче банк ” и „ Морган Стенли ”, е правоприемник на компанията, учредена от един съответен Джон Пиерпонт Морган още през 1871 година Човекът доминирал корпоративните финанси и играл основна роля в индустриалната консолидация в Съединени американски щати в края на ХIХ и началото на ХХ век. Алън Уулдридж, основният редактор на авторитетното английско списание „ Икономист ”, назовава Морган „ най-великият банкер в историята ” на Америка. Предвид постигнатото от него през живота му, сходна купа мъчно може да се оспорва.
Джон Пиърпонт Морган-старши е роден на 17 април 1837 година в заможно семейство в Хартфорд, щата Кънектикът. Фамилията произлиза от Уелс и се заселва в Северна Америка още през ХVII век като във всяко едно потомство е имала собствен представител, който да господства в живота на локалната общност. Патриархът Майлс Морган дошъл в Масачузетс през 1636 година едвам 21-годишен. Неук и необразован се записал в армията. По време на плячкосването на Спрингфилд от индианците през 1675 година домът на Морган се трансформирал в цитадела, чийто бранители устояли на нападението. Синовете на Майлс траяли традицията, както и техните потомци, да се борят за колонизирането на Северна Америка. През годините на вярна работа под знамената на английската корона всеки от тях получавал имоти земя, върху която да отглежда фамилията си. След Американската война за самостоятелност (1775-1783 г.) и с идването на новия век, името Морган към този момент имало огромно въздействие в Нова Англия, и членовете на семейството почнали да се преориентират.
Пра-пра-пра-правнукът на Майлс, Джоузеф Морган III първи проходил в банковото дело още през 1812 година когато преместил фамилията в Хартфорд, един от най-големите търговски центрове в долината на река Кънектикът. След като се открил и разкрил страноприемница, през 1825 година Джоузеф купил банката на Хартфорд, а по-късно и застрахователната компания против пожари в града. Всички бизнеси се въртяли от страноприемницата на Морган. След няколко огромни пожара в Ню Йорк през 1830-те застрахователният бизнес почнал да процъфтява и в идващите години сътрудниците и акционерите на Морган понатрупали солидни дивиденти. Тръпката към финансите се трансферирала от татко на наследник. Джуниъс Спенсър Морган, наследникът на Джоузеф III, работил като чирак при търговец в Бостън още от 15-годишен. През 1854 година със съдружници основава банката „ Джордж Пийбоди и компания ”, а 10 години по-късно я преименува на „ Джей Ес (по своите инициали) Морган ”, която под негово управление придобива репутацията на почтена за доверие институция от двете страни на Атлантика.
Възходът на Джей Пи
Но историята напълно не свършва тук. Защото точно синът на Джуниъс е този, който ще донесе същинската популярност и благосъстояние на дома Морган. Младият Пиърпонт, както предпочитал да го назовават, получил най-разнообразното допустимо обучение за времето си, по самодейност на татко си. Докато учел в гимназията в Бостън, която го подготвила за тънкостите на сметките, на 15-годишна възраст Джон Пиърпонт Морган развил продължителен ревматизъм, който ще го преследва през целия му живот. След едногодишно лекуване на Азорските острови, Джуниъс го изпратил в учебно заведение в Швейцария, с цел да овладее френския език, а след това и в университет в Германия, с цел да научи и немски. Оттам с всички нужни тапии в джоба си, през 1857 година Джон Пиърпонт се насочил към Лондон, където почнал първата си работа в банковия бизнес – в тамошният клон на тогавашната „ Пийбоди, Морган и Ко. ”, която Джуниъс Спенсър ще преименува със своите букви през 1864 година Тази година, към този момент на стаж в Ню Йорк, Джон Пиърпонт, дружно с сътрудник, който познавал от лекуването си на Азорските острови, основава лична банка и стартира търговия с държавни облигации и задгранични валути. Джуниъс считал някои действия на Джон за съмнителни и пазел отдалеченост, само че въпреки всичко контактите му обезпечили вливането на английски капитали в начинанието на сина.
С кончината на бащата през 1890 година Джон Пиърпонт поел юздите на „ Джей Ес Морган и компания ”, която по негов образец преименувал със своите букви през 1895 година Новата компания „ Джей Пи Морган ” още тогава се трансформира в една от най-мощните банки в света и играе решаваща роля за превеждането на Съединени американски щати от стопански дилетант в международна индустриална мощ. Основните посоки на дейностите й са метаморфоза и консолидация на активи, или с други думи „ морганизъм ”.
Именно през 1895 година е и първият огромен удар на Джон Пиърпонт – същата година Федералният запас на Съединени американски щати се оказва на практика на нула откъм злато – страната още се тресе в „ Паниката от 1893 година ”, а президентът Гроувър Кливланд няма работещ проект за излизане от икономическата рецесия. Морган съумява да си издейства персонална среща с президента, на която го убеждава за рисковете, пред които е изправен бюджетът на Съединени американски щати, в случай че не се откри решение. А то е, според закон, признат от времето на Гражданската война, банката на Морган и тази на Ротшилд да могат да продават злато непосредствено на Федералното държавно управление. И по този начин попълнили запаса с 3,5 млн. унции или почти 100 тона, извадили страната от рецесията, само че съществено ощетили имиджа на президента Кливланд. Заради което Морган и сътрудниците му от „ Уолстрийт ” финансирали сполучливата акция на съперника му Уилям Маккинли на идната година и преизбирането му през 1900 година
Морганизъм
След като през 1892 година сполучливо спомага за сливането на компанията на изобретателя Томас Едисон и тази на Томсън-Хюстън за основаването на „ Дженерал Електрик ”, при започване на века Джон Пиърпонт се хвърля в идващото си крупно начинание. Започнал договаряния с предприемача Андрю Карнеги през 1900 година за изкупуване на стоманения му бизнес, на идната „ Джей Пи Морган и Ко. ” е в основата на сливането и основаването на „ Стоманена корпорация на Съединени американски щати ” – най-голямата за времето и първата компания в света, оценена на над 1 милиарда $.
Банковата рецесия, известна като „ Паниката от 1907 година ”, е поредна опция за Джон Пиърпонт да упражни въздействието си над бъднините на Съединени американски щати. Изправени пред фалит, болшинството от банкерите от „ Уолстрийт ” се спогаждат под егидата на Морган, в персоналния му дом, да разработят скица на взаимно разпределяне на заеми, с която да излязат от ситуацията. И се оправят.
Джон Пиърпонт Морган почива по време на бизнес-пътуване в Рим на 31 март 1913 година няколко седмици преди 76-ия си рожден ден. Управлението на компанията се трансферира на сина му – Джей Пи Морган-младши, чийто живот бележи и началото на упадъка на клана. По време на Първата международна война американската банка си издейства специфичен контракт с държавното управление на Англия и става единствен поръчител на френските и английските военновременни облигации. За цялата дълготрайност на спора „ Джей Пи Морган ” отпуска заеми на съдружниците в размер на 36,65 милиарда $ по днешната стойност на американската валута. След войната и Версайският контракт от 1919 година, банката е медиатор и в изплащането на немските репарации на съдружниците.
Законът за банките в Съединени американски щати от 1933 година принуждава компанията да отдели капиталовите от комерсиалните си банкови действия. Част от съдружниците, измежду които внукът на Джон Пиърпонт Хенри, се отделят през 1935 година в банката „ Морган Стенли ”, която се занимава извънредно с вложения. Джей Пи Морган-младши почива през 1943 година оставайки след себе си четири деца.
В края на 1990-те комерсиалната банка „ Джей Пи Морган ” към момента е мощ, само че не и такава, каквато е била при започване на века. След договаряния с съперниците си от „ Манхатън Чейс ” двете финансови институции се сливат през 2000 година, създавайки най-голямата комерсиална банка в Съединени американски щати – „ Морган-Чейс ”, с активи от 2,534 трилиона днешни долари. За съпоставяне, това което оставя след себе си Джей Пи Морган на наследниците си при гибелта си през 1913 година, се равнява на сред 38 и 41 милиарда $.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ