Образованието е самият живот - Джон Дюи
Джон Дюи (John Dewey) е американски мъдрец, модернизатор в образованието, считан за един от създателите на придвижването на прагматизма. Смятан е още за татко на функционалната логика на психиката, един от водещите американски философи с принос в педагогиката и политическите науки. Неговите метафизичен хрумвания, известни под името инструментализъм, добиват необятна известност при започване на XX-ти век. Те преглеждат познанието не като нещо безусловно 
несъмнено и обективно, а по-скоро като развой на взаимоотношение сред познаващият и познаваното. Според тази идея, човек може да бъде подбуден към знание единствено когато е налице проблематична обстановка. За да се реши казусът, би трябвало да се предприеме избрана тактика, която включва преценка на казуса, правене на догадка, изпробване и извеждане на умозаключение. Така истината е единствено условно разбиране, чието значение е положено в подтекста на проблематичната обстановка. Това схващане се отразява и в педагогическите възгледи на Дюи, в основата на които стои концепцията за " проблематичната обстановка " като единствен прийом за асимилиране на нови умения и познания.
Ключът към щастието е в това, да се открие какви са качествата на човек и да се осигури възможност те да бъдат осъществени.
Всеки велик успех в науката има за собствен източник великата смелост на въображението.
Ако през днешния ден преподаваме по този начин, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за на следващия ден.
Ако всички преподаватели осъзнаят, че точно качеството на мисловния развой, а не фабрикуването на правилни отговори е мярката за учебен напредък, то ще се случи нещо напълно малко по-различно от революция в образованието.
Главната причина за проблемите с дисциплината в учебните заведения е фактът, че ударението се слага върху това да се стои спокойно и добродушно, да се пази тишина, всички да се движат и стоят по един и същи метод и да симулират най-малък интелектуален интерес. Работата на учителите е да внимават учениците да съблюдават тези условия и да санкционират неизбежно проявяващите се отклонения от нормата.
Провалът е назидателен. Човек, който в действителност може да мисли, научава толкоз доста от неуспехите си, колкото и от триумфите си.
Изкуството е най-ефективният метод за комуникация, която съществува.
Само борейки се с изискванията на задачата, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли.
Мислим само, когато се сблъскаме с някой проблем.
Демокрацията е повече от форма на ръководство – това е на първо място метод на взаимен живот, на общо споделен опит.
Добре изложеният проблем е на половина решен.
Човекът живее в свят на догатки, мистерии и несигурност.
Добър човек е този, който без значение какъв брой морално пропаднал е бил, се развива, с цел да стане по-добър.
Достигането на една цел е насочна точка за друга.
Единствената свобода, която има трайно значение, е свободата на просветеност, т.е. свободата на наблюдаване и преценка, упражнявана в името на цели, които си костват.
Моралът не е лист от действия, нито алманах с правила, от които можем да се употребяваме като от аптекарски или кулинарни предписания.
Никой човек не може да живее без избрани цели и старания за постигането им.
Образованието е обществен развой, образованието е напредък, образованието не e подготовка за живота – то е самият живот.
Пътят на най-малкото противодействие и най-малкото усилие, вече е положил коловозите си в съзнанието. Изисква се упорита работа, с цел да се предизвика промяна в старите вярвания.
Собствената същина не е нещо обещано наготово, а нещо, което непрестанно се образува от избора на действия.
Убеждението, че всяко същинско обучение идва посредством опита, не значи, че всички прекарвания са същински и еднообразно просветителни.
Инфо: www.webstage.bg
