Джон Дан, английският духовник и поет, пише през XVII век:

Джон Дан, британският свещеник и стихотворец, написа през XVII век: „ Никой човек не е остров самичък по себе си - всеки човек е парче от континента, част от основното. ” И в този момент английски учен твърди, че човешката характерност в действителност е просто заблуда, тъй като обществата са доста по-сплетени на психическо, физическо и културно равнище, в сравнение с хората осъзнават.

В новата си книга „ Самозаблудата “ професор Том Оливър, откривател в групата „ Екология и еволюция “ в Университета на Рединг, твърди, че няма такова нещо като „ аз, себе си “ даже да усещаме телата си като нашето „ ние “. Точно както преди епохи Коперник схванал, че Земята не е център на Вселената, проф. Оливър твърди, че обществото незабавно се нуждае от сходна на Коперниковата гражданска война в мисленето през днешния ден, с цел да разбере, че хората не са обособени същества, а са част от една обвързвана еднаквост.

„ Може да се чувствате като че ли сте обособен субект, настоящ самостоятелно в света; че имате постоянен вътрешен Аз, който съществува през целия ви живот, действайки като централна опорна точка по отношение на света, изменящ се ежеминутно към вас. Това е илюзията, с която се стремя да се оправя. Безусловно сме свързани със света към нас. “

Проф. Оливър, който е и държавен консултант, написа, че в тялото има към 37 трилиона кафези, само че множеството живеят от няколко дни до няколко седмици, тъй че материалът „ ние “ непрестанно се трансформира. Всъщност няма част от тялото ви, която да съществува повече от 10 години. И по-голямата част от клетките в тялото ни, не могат да се нарекат човешки, защото съдържаме повече бактериални кафези, в сравнение с човешки.
Последните изследвания в логиката на психиката и невронауката подсказват, че даже мозъците ни са просто ехокамера на по-рано научени вярвания. 

„ Констатациите в необятен набор от научни дисциплини от ден на ден поддържат концепцията, че централното, отделено „ Аз “, което натрапчиво отглеждаме, пазиме и приказваме за него през целия си живот, е просто заблуда “, споделя проф. Оливър. „ Тъй като телата ни всъщност се самоизграждат отначало на всеки няколко седмици, самият материал в тях явно е непълен, с цел да изясни устойчивата нишка на еднаквост. Ние сме като конец в гоблен, който не знае за величието на цялото взаимосвързано парче. Ние не сме суверенни персони, а част от дълбока взаимосвързана универсална мрежа. "

Проф. Оливър твърди, че индивидуализмът в действителност е нещо неприятно за обществото и единствено осъзнавайки, че сме част от по-голямо образувание, можем да решим належащи екологични и публични проблеми.Чрез егоистично прекалено ползване унищожаваме естествения свят и използваме невъзобновяеми запаси с все по-голяма скорост.
„ Намираме се на сериозен кръстопът като тип, в който би трябвало бързо да реформираме мнението си и държанието си, с цел да действаме по не толкоз егоистични способи “, споделя той. „ Разхлабете хватката си за илюзията за независимо„ Аз “и отворете очите си за скритите връзки на всички места към вас “, моли професорът.
Източник