Джон Ървинг е писател от ранга на Дикенс и Флобер.

Джон Ървинг е публицист от ранга на Дикенс и Флобер. С широтата на своята галактика и невероятната си заложба на повествовател той е единственият жив съвременен класик на Америка.

Роден е на 2 март 1942 година в Съединени американски щати, в семейство на боен водач и публицист. Големият му триумф идва с издаването през 1978 година на романа „ Светът съгласно Гарп “, който става интернационален бестселър и е номиниран за „ Пулицър “. Романът е екранизиран по-късно във филм с присъединяване на Робин Уилямс и Глен Клоуз, а и самият публицист има епизодична роля като рефер по битка, спорт, с който се занимава от младежките си години. Следват голям брой романи, които са екранизирани в Холивуд, както и Оскар за автентичен сюжет.

Джон Ървинг е публицист, който слага значими въпроси на нашето време, един от които безспорно е този за театрализирането на живота, в който всички играем някакви функции. Произведенията на писателя постоянно са в описите на бестселърите, като 10 от тях са интернационалните бестселъри. Преведени са на 35 езика по света.

Сценариите на американските филми се пишат от едва образовани за слабоумни.

Единственият метод да накарат американците да виждат нещо е да ги таксуват, да ги постановат или да ги убиват.

Телевизията удържа дефинитивна победа над човешките мозъци: в този момент мозъкът може да бъде погубен, дори без да насилва жертвата да става от стола.

Най-главната непоносимост в Америка е типично американската непоносимост към хората, непостигнали триумфи.

Лошият британски ще стане езикът на бъдещия свят.

Няма легален метод да научите всичко, което желаете да знаете.

Възприемам хората доста съществено. Това е единственото, което фактически схващам доста съществено. Затова нямам нищо друго с изключение на състрадание към държанието им. И единствено смях, с цел да ги утеша.

Вярвам в разпоредбите за човешкото държание. И се интересувам доста от последствията при нарушаването на тези правила.

Хората задават въпроси единствено, когато са подготвени да чуят отговорите.

Няма на света нещо, към което двама да се отнасят еднообразно.

Никой не е толкоз интелигентен, че постоянно да знае какво прави.

Реалният живот е драматичен за тези, които мислят, и за тези, които усещат. Комичен е единствено за тези, на които живота им минава в благополучие.

Черно-белите фотографии тъкмо отразяват действителността.

Ако имаш шанса да намериш метода на живот, който обичаш, би трябвало да намериш куража да го изживееш.

Мечтаем. По този метод измисляме живота си. Измисляме това, което обичаме и това, от което се опасяваме. Трябва да се обсебиш и да останеш захласнат. Трябва да продължаваш да минаваш през отворените прозорци.

Не мога да кажа, че съм водил доста забавен живот. Това ми дава опция да отпущам въображението си като публицист. Нищо от това, което ми се е случило няма тиранична власт над мен.

Израснах към книги. В къщата на баба ми, където живеех, беше цялостно с книги. Баща ми беше преподавател по история и обичаше съветските романи. Винаги имаше книги в близост.

Да започнеш разказ с последното изречение е много добър метод да прекараш живота си.

Аз съм демодиран повествовател. Аз не съм анализатор и не съм интелектуалец.

С приятеля ми Стивън Кинг, също като мен роден в Нова Англия, взехме решение да последваме препоръките на Херман Мелвил, който един път споделил: “Горко на оня, който се стреми повече да се хареса, в сравнение с да всява боязън! ”.

Ходът на историята се дефинира от най-малките, постоянно неразпознаваеми неточности.

Зигмунд Фройд е романист с теоретичен генезис. Той просто не знаеше, че е романист. Всички тези проклети психиатри след него, също не схванаха, че той е романист.

Ако в близост бушува война, нямаш право да бъдеш щастлив; провокираш враговете и оскърбяваш приятелите.

Ако гордостта е грях, то най-големият от греховете е гордостта от добродетелите.

Търпимост към нетърпимостта е една от най-трудните задания, които слага пред нас епохата.

Търпението е вариация на предаността.

Струва си да бъдеш вманиачен във връзка с положителните привички.

Често би трябвало да загубим от взор нашите цели, с цел да ги забележим.

Малко неща на този свят са по този начин откъснати от действителния свят като съня на дете.

Хвърляйки охлюва в морето, ти се бъркаш в ориста онлайн създание. Принуждаваш го да стартира нов живот.

Загубата на родственик постоянно ражда в нас закъсняло разкайване.

В този свят ние идваме да носим изгода. Не би трябвало да подлагаме на критика, а да действаме.

В края на краищата всекидневно не помниш никой от тези, които си победил, само че запомняш всеки, който е победил теб.

Хората слагат изкуството прекомерно високо, а историята го принизява.

Вие мислите, че вие притежавате памет, само че в действителност тя ви има.

Има доста неща в живота, които можете да избирате. Но не можете да избирате кошмарите си. Те ви избират.

Най-трудното за приемане нещо е, че хора, които преди са били всичко за вас, един ден могат да се трансфорат просто във вметнати думи.

Когато някой, който обичате почине ненадейно, не го губите незабавно. Губите го дълго време, на части – губите го, когато стопират диалозите ви, губите го, когато ароматът избледнее от възглавницата, губите поради празния дрешник и чекмеджета даже. Постепенно натрупвате елементи, които са изчезнали. И когато пристигна денят, в който една избрана загуба ви превзема с чувството, че си е отишъл вечно, идва нов ден, с нова съответна изгубена част.

Когато към неразбирането се прибави и капка ревнивост не очаквай нищо положително.

Жените от време на време са жертва на мъжете, само че не по-рядко жертви на самите себе си.

Нещастният мъж не е съчетаем със щастлива жена.

Семейният живот - това е единствената партия, която си коства да се завоюва.

Позволи ми да ти кажа нещо, момче... любовта е постоянно в заплаха.

Снимки: citaty-slavnych.sk, pinterest.com