Джоан Харис, родена през 1964 г., е позната на читателите

Джоан Харис, родена през 1964 година, е позната на читателите си основно с очарователния си разказ „ Шоколад “, екранизиран с Жулиет Бинош и Джони Деп в основните функции и номиниран за „ Оскар ". Неповторимият й жанр на писане и умеенето й да смества стиловете, носи на Харис международна популярност, като романите й са преведени на над 50 езика и са оповестени по целия свят.

Истината за хубостта е, че тя няма нищо общо с външния тип. Не зависи от цвета на косата, нито от растежа, нито от фигурата. Цялата хубост е тук - тя се почука по главата. В това по какъв начин се движиш, по какъв начин приказваш, по какъв начин мислиш, по какъв начин вървиш...

Всяка жена може да бъде хубавица в очите на мъжа, който я обича.

Вярвам, че единственото значимо нещо на света е да си благополучен. Щастие. Просто като чаша шоколад или комплицирано като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.

Понякога става напълно инцидентно. След години очакване - на удобно разположение на планетите, инцидентна среща, неочакван изблик на ентусиазъм - понякога подобаващите условия пораждат непринудено и в съгласие, повърхностно, без доста звук, без предизвестие. Някои считат, че това е орис. Други го назовават магия. Понякога е елементарна химична реакция, нещо във въздуха, несъзнателно деяние, което внася непредвидена, неизбежна смяна в дълго съществувалия ред. Лаическа алхимия. Магията на ежедневните неща.

Понякога би трябвало да окажеш помощ на магията. Да й дадеш нещо, което да употребява...подходящи условия, с цел да може магията да подейства.

Затвори котката вкъщи, и единственото, към която тя ще се стреми, е още веднъж да се окаже на улицата. Но в случай че я оставите на улицата, тя ще мяука до вратата дотогава, до момента в който не я пуснете в дома.И хората, като цяло се държат тъкмо по този начин.

Понякога оцеляването е най-лошият от вероятните разновидности.

Ако някой ви предложи нов живот няма ли да се възползвате?

Това, което искаш, и това, което фактически ти е нужно напълно не е наложително да е едно и също. Страст и насила са напълно разнообразни неща.

Някои хора се раждат да бъдат наблюдаващи и те прелестно го знаят. Някои хора са огледала, родени да отразяват. Някои хора са оръжие, и най-добре от всичко те умеят да убиват.

Не можеш да промениш душата. Можеш да се самозалъгваш, да се преструваш, да се надяваш - само че въпреки всичко ще останеш в тази буря, в която си роден.

Някои хора по-скоро ще умрат, в сравнение с ще се откажат от опцията да те ужилят...

Страшно е да гледаш по какъв начин хора, които обичаш, се трансформират в хора, които не познаваш...

Човек без минало е човек съвсем без сянка.

Миналото е подла болест. Тя може да се върне с лъх напразно, със звуци на флейта, със стъпки на танцьорка. Сега разбирам това - прекомерно късно както постоянно, само че няма накъде другаде да ходя, с изключение на напред!

Отмъщението е опиат, към който бързо свикваш; би трябвало да го изпробвате един път и надали ще забравите усета му.

Няма нищо по-печално от празен дом.

Външният свят е нечовечен. Покой и уют, дом, където се грижат за теб, където те почитат - ето това е е единственото, което е нужно на човек в този свят. Домът и фамилията вършат човек невредим.

Оръжието на дявола не е злото, а нашата лична уязвимост.

Хората и сами умеят да творят зло, без каквито и да било вмешателства на дявола.

Всяка неистина има своя мелодия.

Всички го вършат. Всички лъжат. Всички разкрасяват истината, както им се харесва.

На никого не можеш да се довериш. Даже на себе си.

Истината е малко злобно творение, което, със зъби и нокти, си пробива път към светлината, осъзнавайки, че в случай че желае да се роди, нещо друго или някой различен би трябвало да почине.

Ние бяхме инфектирани, пропити от съмнение, закърмени с горделивост - последното леговище на измамниците.

Всеки от нас има правото да отстоява своите убеждения. Докато го устройва.

Гадаенето е единствено метод да откриеш това, което към този момент ти е известно.

Понякога се чудя за какво възрастните непрекъснато приказват за обучение, откакто е явно, че децата знаят повече за живота от тях. Защо постоянно усложняват всичко? Защо не живеят по-просто?

На шест светът излъчва необикновен искра....На шест забелязваш елементи, които единствено година по-късно ще са невидими за очите ти.

Седемдесет % от всички похвали, които приблизително получава даден човек по време на живота си, се отнасят за интервала от ранното му детство, т.е. за възрастта до пет години.

Детската религия е същинска, в нея няма дефекта на религиозните догматици, тези тъмни приказки за възрастни. Детската религия е чудо и наслада.

Всички вие сте идентични. Мислите, че постът ще ви накара да мислите за Бог, тогава аз като всеки човек, умеещ да готви, ще ви кажа незабавно: всеки пост кара човек да мисли единствено за храна.

Забранено ми е да хапвам шоколад. Заедно с всичко друго, което би могло да ми достави наслаждение. Първо цигарите, след това алкохола, а в този момент и това...Един Господ знае дали в случай че откажа и дишането няма да пребивавам постоянно. Те по този начин ги схващат нещата. Да се пазиш - от всичко. От живота. От гибелта.

Едни прекарват цялостен живот в търсене на извинения, упрекват картите и съжаляват, че не са им се паднали по-добри, а други просто играят с каквото имат подръка, подвигат залозите, употребяват всевъзможни трикове и мамят, когато им се удаде опция...

Тълпата, има избрана кинетична сила, има и инерция, а тъй като тя е сходна на кръжаща в стаята птица, е нужно някакво време, с цел да промени своето направление.

Забавно е какъв брой хората имат вяра в хартии: документи, дипломи, степени, рекомендации.

Кратки изречения, гледане в очите, убеден тип. Това употребяват учителите, а също лекарите свещениците и прочие фокусници.

Мъдрата жена постоянно има какво да каже, само че тя най-често държи устата си затворена.

Съвършено не разбирам, за какво роднинските връзки би трябвало безусловно да провокират в хората взаимна благосклонност.

Бий в основата и върха ще падне самичък.

Любовта не се купува с жертви.

Урагани, торнадота, цунами - дори най-заклетите романтици схващат, че на една дъга не можеш да построиш същинската обич.

Любовта се случва рядко, само че трае постоянно.

Не пишеш, тъй като някой слага задание! Пишеш, тъй като имаш потребност да пишеш, или тъй като се надяваш, че някой ще слуша или тъй като писането ще поправи нещо разрушено в теб или ще възвърне нещо към живот.

Ах, каква болежка може да аргументи безгрижно заложен въпрос!

Хората потеглят на път, тъй като желаят да намерят себе си или да изгубят нещо.

Казват, че първата крачка е да приемеш и да се смириш. А по-късно да се отпуснеш и това ще е началото на изцелението.

Някои хора живеят цялостен живот, без да надигат очи от земята. А други мечтаят за полет.

У всеки от нас има две движещи сили, два вятъра, в случай че щеш, които духат в срещуположни направления. Единият те води натам, накъдето искаш. Другият довява това, от което се страхуваш. И хората като нас би трябвало да създадат избор – дали да яхнат вятъра, или да се оставят да ги отвее.

Ако искаш нещо същински, рано или късно ще го получиш.

От Джоан Харис, „ Шоколад “, „ Къпиново вино “, „ Семе на злото “ и други, изд. Прозорец
Снимка: commons.wikimedia.org