Джеймс Търбър (1894 ~ 1961) е автор на много сборници

...
Джеймс Търбър (1894 ~ 1961) е автор на много сборници
Коментари Харесай

Има и по-лоши неща от това да изчезнеш - например да бъдеш Човек ♥ Джеймс ТЪРБЪР

Джеймс Търбър (1894 ~ 1961) е създател на доста сборници с басни, издържани в иронично-пародиен дух. За него критикът Пол Дженингс споделя, че е основал личен род и остава непостижим класик в сферата му. Освен с присъщите си басни, този плодороден американски публицист е фамозен и като прочут илюстратор и карикатурист. 

(Джеймс Търбър, 1913)

Човекът и динозавърът 

Отдавна, доста от дълго време, в целината на времето и дебрите на пространството, Човекът (висшестоящото творение) и динозавърът (низшестоящото творение) се изпречиха за пръв път един против различен. Дълго време те стояха, без да помръднат даже на косъм, като единствено се измерваха внимателно и зорко с очи. Нещо като че ли подсказваше на динозавъра, че в същия този момент вижда пред себе си идната горделивост и чудовище за света, а спокойният въздух на младата планета като че го полъхваше с предчувствие за неизбежна крах.

- Здрасти, глупчо - рече Човекът. - Вгледай се в мен и виж премъдро програмирания архитект на бъдещето, предопределения да оцелее фаворит, непоклатимия исполин, владетеля на всичко обозримо и необозримо. От друга страна, не е ли любопитно, че тъкмо ти, с твоите големи размери, принадлежиш към ефимерните тленни твари? Ти си един от умерено занимателните ранни Божии опити, къса записка под линия в историята на еволюцията, музеен експонат, предопределен да смайва бъдещия Човек, превъзходен образец за незрелия креативен, дебют на Йехова.

Динозавърът гръмотевично въздъхна. Човекът продължи:

- Глупаво и неефикасно е да продължаваш рода си.

- Изгубената нишка не изчезва безследно - печално отвърна динозавърът. - Тя просто се скрива някъде.

Човекът не обърна внимание на обречения си събеседник.

- Ако нямаше Човек, той трябваше да бъде създаден- в действителност, Божиите пътища са тайнствени, само че и недотам резултатни, по тази причина би трябвало да Му се помогне. Човекът ще пребъде во веки веков, а ти ще съпроводиш мамута и мастодонта, тъй като гигантизмът е бегемотът на гибелта.

- Има и по-лоши неща от това да изчезнеш - възрази горчиво динозавърът, - да вземем за пример да бъдеш Човек.

Човекът направи няколко наперени крачки напред-назад и стегна мускули.

- Не си кадърен дори на преднамерено ликвидиране - сподели той, - тъй като, с цел да извършиш преднамерено ликвидиране, е нужен разум. Това, което вършиш, е единствено някакво си плячкоубийство. Не е по силите ви - и на теб, и на твоя жанр - непрестанно да изобретявате все по-ефикасни способи за личното си заличаване и в същото време все по-чудодейни способи за личното си предпазване. Ще сте отмрели доста преди да основа този най-прекрасен от всички вероятни светове, без значение от това до каква степен са вероятни останалите светове. Дори в най-висшия стадий от развиването си не сте съумели да си развиете мозъка до такава степен, че да потвърждавате виновността на почтени хора и след тяхното оправдаване. Дефектни сте и в междубедрието, и в Черепните кости, и в мозъчната кора. Но стига съм си губил времето с такива като теб. С тези пръсти, с които Бог ме е дарил и за които в този момент Той вероятно ми завижда, ми следва да напиша обемистите томове за Себе си и по-точно бъдещите няколкостотин милиарда подзаглавия за война, гибел, настъпление, крах, съсипия, кръв, пот, сълзи, закани, предизвестия, хвалби, обезсърчение, пъкъл, проститутки и доста други. За теб и твоя жанр ще има напълно малко, тъй като в действителност кои пък сте вие - и ти, и твоят жанр? Сбогом и всичко хубаво - сподели най-после Човекът. - Ще се погрижа да ви бъде обезпечено обичайно заравяне със скромна гала.

Човекът се оказа прав. Динозавърът и целият му жанр не след дълго измряха в качеството си на низши същества. Те обаче напуснаха този свят със странни искрици на удовлетворение в тленните си очи.

Поука: Най-достойният обект за проучване във вселената е Човекът, споделя Човекът.

От: „ 100 шедьоври на баснята “, превод Владимир Трендафилов, изд. Народна просвета, 1983 година
Снимка: commons.wikimedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР