Новият фронт на Путин във войната в Украйна е на Балканите
Джеймс Ставридис, „ Блумбърг “
През цялата история на Русия царете са търсили способи да преобладават над това, което са наричали " близката чужбина " на своята разрастваща се империя. В днешния свят противозаконното навлизане на президента Владимир Путин в прилежаща Украйна следва тази стратегическа линия. Ако той победи, разумно е да насочи вниманието си към Молдова, идната спирка по пътя към Източна Европа - и където съветският сепаратистки анклав, Приднестровието, към този момент е окупиран от Русия.
Но наоколо има и друга доста привлекателна цел: Западните Балкани. Неспокойният сектор от територията в югоизточната част на Европа включва четири постоянни членки на Организацията на Северноатлантическия контракт: Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония. Но Кремъл е насочил погледа си към други цели: Сърбия, Косово и етнически разграничената Босна и Херцеговина. Как Путин би могъл да се опита
да разшири съветското въздействие
и да подкопае уговорката на Организацията на Северноатлантическия контракт и Европейския съюз в това значимо кътче на Европа?
Познавам добре този терен от времето, когато работех в НАТО и като общ боен пълководец на Съединени американски щати в Европа. Преди това служих по време на Балканските войни през 90-те години като капитан на унищожител край крайбрежията на някогашна Югославия, налагайки оръжейна обсада против нападателния й режим. През годините съм се срещал с множеството висши водачи в района, в това число със сръбския президент Александър Вучич, някогашния хърватски президент Колинда Грабар-Китарович и Милорад Додик, сегашния водач на Република Сръбска (етническата сръбска част на Босна).
След разпадането на Югославия, в необикновено кървавите Балкански войни сред 1991 и 2001 година умират 105 000 души, доста от които цивилни (например 8000 мюсюлмански мъже и момчета са избити единствено в Сребреница през юли 1995 г.).Продължава да съществува напрежение сред римокатолиците в Хърватия, православните християни най-вече в Сърбия и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна.
Путин се пробва да се възползва от тази незавършена история. Той знае, че в случай че страните - членки на НАТО, бъдат въвлечени още веднъж в защитата на размирните Балкани, те ще бъдат разсеяни от съсредоточаването си върху поддръжката за Украйна.
В Косово, някогашен район на Сърбия, който нито сърбите, нито руснаците признават за самостоятелна страна, към момента има няколко хиляди миротворци на НАТО.Миналата година сръбските военни минаха в положение на нараснала подготвеност, откакто при безредици на протестиращи етнически сърби в Косово бяха ранени близо 100 бойци на НАТО; това принуди алианса да изпрати няколкостотин спомагателни миротворци.
Путин очевидно предизвиква Сърбия
да окаже напън върху подкрепяното от НАТО държавно управление на Косово.
Той също по този начин работи за дестабилизиране на разтърсеното държавно управление на Босна и Херцеговина, което е разграничено на тристранно председателство с по един представител на всеки от трите съществени етнорелигиозни електорати. Най-опитният политически артист е Додик, който е тясно обвързван с Москва. Още преди десетилетие той ми говореше за нуждата от обособяване на Република Сръбска, което на процедура би унищожило страната. След това частта му щеше да се причисли към самата Сърбия, създавайки по-голяма сръбска страна, която Путин с наслада би одобрил.
Както сподели пенсионираният контраадмирал Марк Монтгомъри, който беше мой офицер в Европейското командване на Съединени американски щати: " Това е същият вид предизвикателство, с което се сблъскахме преди десетилетие - Путин печели от това, че разбърква котела в други елементи на Европа, пробвайки се да отслаби доверието в НАТО и да ни отклони от поддръжката за Украйна ".
За благополучие Западът има
благоприятни условия за отпор
За момента концепцията за разполагане на батальони на НАТО в Украйна е малко евентуална. Така че увеличението на равнището на войските, ситуирани в Косово в този момент, и изпреварването на размириците, които Путин се пробва да разпали, е допустимо и има стратегически смисъл.
Това би било образец за дейно районно разделяне на напъните в границите на алианса: Държавите от НАТО на Балканите и наоколо до тях (например Гърция и Италия) могат да се съсредоточат върху този район.
Източноевропейските и скандинавските страни членки могат да бъдат водещи в напъните за поддръжка на Украйна. Големите страни на запад - Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединени американски щати - разполагат с задоволително запаси, с цел да вземат участие и в двете.
Наред със силите за стабилизиране НАТО би трябвало да има поради потреблението от Русия на така наречен хибридна война. Путин умее да употребява обществените медии, акциите за дезинформация и проруската агитация, с цел да основава напрежение отвън границите си. НАТО би трябвало да употребява личните си осведомителни мрежи, с цел да разобличава и противодейства на тези подправени разкази. Ако руснаците решат да усилят залога, те могат да употребяват хакерски атаки против електропреносни мрежи и други жизненоважни цели в Косово и несръбските елементи на Босна. Това би основало комплициране и би засилило общественото неодобрение. НАТО може да даде по-добри системи за киберзащита на балканските съдружници и другари.
И най-после, съществуват стопански тласъци, които могат да противодействат на съветската интензивност. Сърбия обезверено желае участие в Европейски Съюз, както и Босна и Херцеговина. Техните водачи желаят да могат да се ангажират със Запада и да избегнат наказания. Сръбският дипломат в Съединени американски щати неотдавна написа писмо, в което твърди, че Сърбия желае само мир. Сърбите могат да покажат, че са откровени, като отхвърлят операциите на Путин и разрешат на Запада да се концентрира върху най-голямото предизвикателство сега: Неморалната война на Русия в Украйна./БГНЕС
През цялата история на Русия царете са търсили способи да преобладават над това, което са наричали " близката чужбина " на своята разрастваща се империя. В днешния свят противозаконното навлизане на президента Владимир Путин в прилежаща Украйна следва тази стратегическа линия. Ако той победи, разумно е да насочи вниманието си към Молдова, идната спирка по пътя към Източна Европа - и където съветският сепаратистки анклав, Приднестровието, към този момент е окупиран от Русия.
Но наоколо има и друга доста привлекателна цел: Западните Балкани. Неспокойният сектор от територията в югоизточната част на Европа включва четири постоянни членки на Организацията на Северноатлантическия контракт: Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония. Но Кремъл е насочил погледа си към други цели: Сърбия, Косово и етнически разграничената Босна и Херцеговина. Как Путин би могъл да се опита
да разшири съветското въздействие
и да подкопае уговорката на Организацията на Северноатлантическия контракт и Европейския съюз в това значимо кътче на Европа?
Познавам добре този терен от времето, когато работех в НАТО и като общ боен пълководец на Съединени американски щати в Европа. Преди това служих по време на Балканските войни през 90-те години като капитан на унищожител край крайбрежията на някогашна Югославия, налагайки оръжейна обсада против нападателния й режим. През годините съм се срещал с множеството висши водачи в района, в това число със сръбския президент Александър Вучич, някогашния хърватски президент Колинда Грабар-Китарович и Милорад Додик, сегашния водач на Република Сръбска (етническата сръбска част на Босна).
След разпадането на Югославия, в необикновено кървавите Балкански войни сред 1991 и 2001 година умират 105 000 души, доста от които цивилни (например 8000 мюсюлмански мъже и момчета са избити единствено в Сребреница през юли 1995 г.).Продължава да съществува напрежение сред римокатолиците в Хърватия, православните християни най-вече в Сърбия и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна.
Путин се пробва да се възползва от тази незавършена история. Той знае, че в случай че страните - членки на НАТО, бъдат въвлечени още веднъж в защитата на размирните Балкани, те ще бъдат разсеяни от съсредоточаването си върху поддръжката за Украйна.
В Косово, някогашен район на Сърбия, който нито сърбите, нито руснаците признават за самостоятелна страна, към момента има няколко хиляди миротворци на НАТО.Миналата година сръбските военни минаха в положение на нараснала подготвеност, откакто при безредици на протестиращи етнически сърби в Косово бяха ранени близо 100 бойци на НАТО; това принуди алианса да изпрати няколкостотин спомагателни миротворци.
Путин очевидно предизвиква Сърбия
да окаже напън върху подкрепяното от НАТО държавно управление на Косово.
Той също по този начин работи за дестабилизиране на разтърсеното държавно управление на Босна и Херцеговина, което е разграничено на тристранно председателство с по един представител на всеки от трите съществени етнорелигиозни електорати. Най-опитният политически артист е Додик, който е тясно обвързван с Москва. Още преди десетилетие той ми говореше за нуждата от обособяване на Република Сръбска, което на процедура би унищожило страната. След това частта му щеше да се причисли към самата Сърбия, създавайки по-голяма сръбска страна, която Путин с наслада би одобрил.
Както сподели пенсионираният контраадмирал Марк Монтгомъри, който беше мой офицер в Европейското командване на Съединени американски щати: " Това е същият вид предизвикателство, с което се сблъскахме преди десетилетие - Путин печели от това, че разбърква котела в други елементи на Европа, пробвайки се да отслаби доверието в НАТО и да ни отклони от поддръжката за Украйна ".
За благополучие Западът има
благоприятни условия за отпор
За момента концепцията за разполагане на батальони на НАТО в Украйна е малко евентуална. Така че увеличението на равнището на войските, ситуирани в Косово в този момент, и изпреварването на размириците, които Путин се пробва да разпали, е допустимо и има стратегически смисъл.
Това би било образец за дейно районно разделяне на напъните в границите на алианса: Държавите от НАТО на Балканите и наоколо до тях (например Гърция и Италия) могат да се съсредоточат върху този район.
Източноевропейските и скандинавските страни членки могат да бъдат водещи в напъните за поддръжка на Украйна. Големите страни на запад - Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединени американски щати - разполагат с задоволително запаси, с цел да вземат участие и в двете.
Наред със силите за стабилизиране НАТО би трябвало да има поради потреблението от Русия на така наречен хибридна война. Путин умее да употребява обществените медии, акциите за дезинформация и проруската агитация, с цел да основава напрежение отвън границите си. НАТО би трябвало да употребява личните си осведомителни мрежи, с цел да разобличава и противодейства на тези подправени разкази. Ако руснаците решат да усилят залога, те могат да употребяват хакерски атаки против електропреносни мрежи и други жизненоважни цели в Косово и несръбските елементи на Босна. Това би основало комплициране и би засилило общественото неодобрение. НАТО може да даде по-добри системи за киберзащита на балканските съдружници и другари.
И най-после, съществуват стопански тласъци, които могат да противодействат на съветската интензивност. Сърбия обезверено желае участие в Европейски Съюз, както и Босна и Херцеговина. Техните водачи желаят да могат да се ангажират със Запада и да избегнат наказания. Сръбският дипломат в Съединени американски щати неотдавна написа писмо, в което твърди, че Сърбия желае само мир. Сърбите могат да покажат, че са откровени, като отхвърлят операциите на Путин и разрешат на Запада да се концентрира върху най-голямото предизвикателство сега: Неморалната война на Русия в Украйна./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ