Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд, които във вторник спечелиха Нобелова

Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд, които във вторник завоюваха Нобелова премия за физика за работата си в региона на машинното образование, решаващо за развиването на изкуствения разсъдък (ИИ), " бият паника " за тази технология, съобщи Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция.

Хинтън и Хопфийлд, наричани " пионери на изкуствения разсъдък ", организират проучвания в региона на изкуствените невронни мрежи от 80-те години на предишния век, проправяйки пътя към обещанието за ИИ - софтуерна гражданска война, която въпреки и сравнявана с индустриалната, провокира безпокойствие даже измежду своите вдъхновители.

" Опасявам се, че цялостното следствие от всичко това ще бъдат системи, които са по-умни от нас и в последна сметка ще поемат контрола ", сподели 76-годишният Джефри Хинтън пред пресата след оповестяването на резултатите.

Изследователят и професор в университета на Торонто в Канада е считан за един от бащите-основатели на изкуствения разсъдък. Хинтън разгласи напускането си от Гугъл през май 2023 година, с цел да може да предизвестява за заплахите, които крие ИИ.

През март 2023 година на въпрос на американски ефирен канал за " рисковете изкуственият разсъдък да унищожи човечеството " той отговори, че " това не е немислимо ".

Хинтън и 91-годишният Джон Хопфийлд, който е професор в влиятелния Принстънски университет, употребяват принадлежности от физиката, с цел да разработят способи, които са в основата на днешните мощни системи за машинно образование, уточни Нобеловият комитет за физика, оповестявайки избора на двамата лауреати.

Те са отличени за техните " фундаментални открития и изобретения, които дават опция за машинно образование благодарение на изкуствени невронни мрежи ". Тези мрежи са въодушевени от невронната мрежа в човешкия мозък.

Разработените от тях модели са употребявани за напредъка на проучванията в разнообразни области като физика на обикновените частици, материалознание и астрофизика, а в този момент са част от нашето ежедневие, като да вземем за пример различаване на лица, машинен превод, диагностика на тумори, уточни Елен Монс, ръководител на Нобеловия комитет по физика към Кралската шведска академия на науките.

Благодарение на работата на двамата лауреати човечеството към този момент разполага с нов инструмент в инструментариума си, " който можем да изберем да използваме за положителни цели ", добави тя.

" Машинното образование има големи изгоди, само че бързото му развиване породи и опасения за нашето бъдеще ", сподели още Монс.

Съобщението, че е почетен с Нобелова премия за физика застига Джон Хопфийлд в Англия. Хопфийлд също прикани за по-добро схващане на изкуствения разсъдък, с цел да се предотврати той да стане неконтролируем.

Нобеловият лауреат дефинира последните достижения в тази област като " доста тревожни ".

" Като физик съм доста смутен от нещо, което не се управлява, нещо, което не разбирам задоволително добре, с цел да знам какви ограничавания могат да бъдат наложени ", сподели Хопфийлд във видеовръзка по време на свикано заседание в неговия университет.

Запитан за обичания си инструмент за изкуствен интелект, Джефри Хинтън показа, че е натоварен консуматор на Чат ДжиПиТи (ChatGPT), като в същото време призна, че е смутен от последствията от него.

Канадският министър председател Джъстин Трюдо поздрави Хинтън, който е британско-канадски жител, в обществената мрежа Екс. " Джефри, ние сме щастливци, че можем да разчитаме на дух като вашия ", написа Трюдо.

Нобеловите награди, които се присъждат от 1901 година насам, отличават персони, които са работили " в интерес на човечеството ", в сходство с желанието на техния основател, шведския откривател Алфред Нобел.