Ученик уби 6 и рани 10 човека в Студентски град в София през 1974
На Коледа през 1974 година България е разтърсена от една от най-жестоките нещастия в своята модерна история.
Случилото се в общежитията на Студентски град в София оставя дълбока диря в груповата памет на страната.
Началото на нещастието
На 25 декември 1974 година 17-годишният Бранимир Дончев, очевидно смутен след прожекцията на кино лентата „ Кръстникът “, се завръща вкъщи и взема оръжието на татко си – револвер „ Валтер “ с 75 патрона, както и финландски нож. Обзет от ревнивост и параноя, той нахлува в студентско общежитие, търсейки своята братовчедка, в която бил влюбен.
Вместо нея, Дончев попада на виетнамски студенти, празнуващи рожден ден в стая 519. Там стартира всеобщото ликвидиране, което ще шокира страната.
Кървавата беритба
В рамките на часове Дончев убива шестима души и ранява съдбовно още двама, които умират по-късно в болница. Осем други са простреляни или намушкани с нож. Сред жертвите е бременната в осмия месец Елена, която дружно със брачна половинка си Стоян се пробва да избави живота си, само че е екзекутирана на място.
Героят на вечерта
Сред хаоса и ужаса, един студент – Исмет Север, демонстрира изключителна храброст и съумява да обезвреди килъра. Исмет, български турчин от Исперих, се намесва, макар че е тежко ранен.
„ Скочих, с цел да му взема револвера, само че той към този момент беше натиснал спусъка. Куршумът попадна в крайници ми, а по-късно той ме намушка три пъти в гърба. Въпреки това съумях да го задържа, до момента в който сътрудниците ми помогнаха, “ споделя Исмет години по-късно.
Разследването и финалът
Случаят провокира паника измежду висшето управление на България. Заради политическите и дипломатически опасности следствието е поето непосредствено от Централен комитет на Българска комунистическа партия. Бранимир Дончев е диагностициран с шизофрения и разгласен за неуравновесен. Вместо правосъден развой, той е изпратен в психиатрична клиника.
На път за лудницата в Ловеч, обаче, съгласно формалната версия, Дончев прави опит за бягство и е убит от защитата. Тази версия остава под въпрос до през днешния ден.
Оцелелият воин
Исмет Север, ранен в крайници и гърба, едвам оцелява. Тежката интервенция и животоспасяващите процедури са проведени на най-високо равнище. Лично Тодор Живков подрежда доставката на безценен американски антибиотик, който избавя живота на Исмет.
„ Този човек може би ми избави живота, “ признава Исмет години по-късно за Живков.
Трагедията от Коледа 1974 година остава като злокобен спомен за страната. Историята на Исмет Север обаче демонстрира, че даже в най-тъмните моменти има герои, които с куража си вдъхват вяра и ентусиазъм.
