Проф. Александрова: Заради недоверието към ваксините, морбилито отново се завръща
За внезапен растеж на случаите на морбили у нас, заяви вирусологът проф. Радостина Александрова пред bTV. От началото на годината в България са регистрирани 473 случая, при единствено един за същия интервал на 2025 година
Според проф. Александрова това е индикатор за понижено имунизационно покритие и за последствията от разпространяването на недостоверна информация за имунизациите. „ Това е признак на един по-голям проблем. Заболяване, което съвсем напълно може да бъде предотвратено с ваксина и което искахме да отстраняваме, още веднъж се завръща “, уточни тя.
По думите на проф. Александрова морбили надалеч не е безобидно заболяване. Между един и трима на хиляда инфектирани губят живота си, най-често в резултат на пневмония или тежки неврологични затруднения. Инфекцията може да докара и до трайни увреждания на слуха и зрението.
Особено обезпокоителен е резултатът на така наречен „ имунна амнезия “ – вирусът нападна кафези на имунната система и след преболедуване организмът може да загуби част от към този момент построената си имунологична памет. Възстановяването на имунната отбрана може да отнеме сред три и пет години.
Проф. Александрова акцентира, че научните доказателства изрично опровергават изказванията, че имунизациите предизвикват аутизъм или повреждат репродуктивното здраве. „ Ваксините са избавили и не престават да избавят милиони човешки животи и не трябва да им обръщаме тил, тъй като рисковете са големи “, акцентира вирусологът.
По отношение на останалите заразни болести проф. Александрова предизвести, че летните вируси и инфекциите, пренасяни от комари и кърлежи, остават измежду главните здравни опасности през сезона.
По думите й все по-голямо внимание би трябвало да се обръща на вирусите, пренасяни от комари, защото климатичните промени уголемяват ареала им.
Вече 35 области в Европа оповестяват за случаи на западнонилска тресчица. Заболяването е записано в Румъния, Гърция и Сърбия, а у нас към този момент няма доказани случаи. Вирусът циркулира сред комари и птици, като индивидът е инцидентен гостоприемник и не може да предава инфекцията на други хора.
В към 85% от случаите заразяването протича без признаци. При останалите болестта най-често прилича грип, само че в редки случаи може да засегне нервната система и да аргументи менингит или енцефалит.
Според проф. Александрова през идващите години ще се приказва от ден на ден за така наречен арбовируси – вируси, пренасяни от комари и кърлежи, измежду които са и денга, чикунгуня и западнонилската тресчица.
Вирусологът обърна внимание и на кърлежите, чиято интензивност зависи от температурите и влажността. Меките зими, влажната пролет и необработените тревни площи основават удобни условия за тяхното разпространяване. Обичайно има два пика на интензивност – напролет и в края на лятото.
През летните месеци изключително дейни са и ентеровирусите. Те могат да причинят стомашно-чревни инфекции, грипоподобни признаци, конюнктивити и присъщи обриви, а в редки случаи – менингит, енцефалит или миокардит.
Високите температури благоприятстват и развиването на бактерии и отрови в храните. Затова експертът предлага добра персонална хигиена, деликатно предпазване на храната, задоволителна термична обработка и нараснало внимание при потреблението на сурови яйца, млечни артикули, морски блага и сурова риба.
При стомашно-чревни инфекции най-важно е да се предотврати обезводняването, изключително при дребните деца. Александрова предлага банкет на задоволително течности и рехидратиращи разтвори, а не прибързана приложимост на лекарства.
Според проф. Александрова това е индикатор за понижено имунизационно покритие и за последствията от разпространяването на недостоверна информация за имунизациите. „ Това е признак на един по-голям проблем. Заболяване, което съвсем напълно може да бъде предотвратено с ваксина и което искахме да отстраняваме, още веднъж се завръща “, уточни тя.
По думите на проф. Александрова морбили надалеч не е безобидно заболяване. Между един и трима на хиляда инфектирани губят живота си, най-често в резултат на пневмония или тежки неврологични затруднения. Инфекцията може да докара и до трайни увреждания на слуха и зрението.
Особено обезпокоителен е резултатът на така наречен „ имунна амнезия “ – вирусът нападна кафези на имунната система и след преболедуване организмът може да загуби част от към този момент построената си имунологична памет. Възстановяването на имунната отбрана може да отнеме сред три и пет години.
Проф. Александрова акцентира, че научните доказателства изрично опровергават изказванията, че имунизациите предизвикват аутизъм или повреждат репродуктивното здраве. „ Ваксините са избавили и не престават да избавят милиони човешки животи и не трябва да им обръщаме тил, тъй като рисковете са големи “, акцентира вирусологът.
По отношение на останалите заразни болести проф. Александрова предизвести, че летните вируси и инфекциите, пренасяни от комари и кърлежи, остават измежду главните здравни опасности през сезона.
По думите й все по-голямо внимание би трябвало да се обръща на вирусите, пренасяни от комари, защото климатичните промени уголемяват ареала им.
Вече 35 области в Европа оповестяват за случаи на западнонилска тресчица. Заболяването е записано в Румъния, Гърция и Сърбия, а у нас към този момент няма доказани случаи. Вирусът циркулира сред комари и птици, като индивидът е инцидентен гостоприемник и не може да предава инфекцията на други хора.
В към 85% от случаите заразяването протича без признаци. При останалите болестта най-често прилича грип, само че в редки случаи може да засегне нервната система и да аргументи менингит или енцефалит.
Според проф. Александрова през идващите години ще се приказва от ден на ден за така наречен арбовируси – вируси, пренасяни от комари и кърлежи, измежду които са и денга, чикунгуня и западнонилската тресчица.
Вирусологът обърна внимание и на кърлежите, чиято интензивност зависи от температурите и влажността. Меките зими, влажната пролет и необработените тревни площи основават удобни условия за тяхното разпространяване. Обичайно има два пика на интензивност – напролет и в края на лятото.
През летните месеци изключително дейни са и ентеровирусите. Те могат да причинят стомашно-чревни инфекции, грипоподобни признаци, конюнктивити и присъщи обриви, а в редки случаи – менингит, енцефалит или миокардит.
Високите температури благоприятстват и развиването на бактерии и отрови в храните. Затова експертът предлага добра персонална хигиена, деликатно предпазване на храната, задоволителна термична обработка и нараснало внимание при потреблението на сурови яйца, млечни артикули, морски блага и сурова риба.
При стомашно-чревни инфекции най-важно е да се предотврати обезводняването, изключително при дребните деца. Александрова предлага банкет на задоволително течности и рехидратиращи разтвори, а не прибързана приложимост на лекарства.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ