След като беше спасен от пловдивски лекари, ето какво се случва със Светльо след жестоките изгаряния
В поредицата „ Добрите истории на 2024 “ точно на Рождество Христово ви срещаме с 19-годишния Светослав Димитров – избавеният избавител. Доброволецът, който оцеля по знамение в най-големия летен пожар в Сакар планина тази година. След два месеца битка за живот в болница в Пловдив, серия от интервенции и възобновяване, младежът към този момент се връща към треньорската си работата в детската футболна школа на Свиленград. За обичта, вярата, тестванията и фантазиите на Светльо, който избави хора и самият той по-късно беше избавен, описваме в идващия репортаж.
На 19 години Светослав Димитров влезе като доброволец в унищожителен пожар, с цел да оказва помощ на хора, попаднали в огнен капан. Пострада тежко – със 75 % изгаряния. Лекарите не правеха прогнози за живота му. Сега обаче още веднъж е на футболния терен. Заедно със своя пръв треньор.
„ Винаги съм вярвал, че ще се оправя, само че може би откакто се прибрах и у дома и след срещата с деца и родители, към този момент почваш да си вярваш в действителност, че бъдещето е пред теб и че ще се оправиш “, споделя Светослав Димитров.
„ Той е едно малко знамение, това, което се случи с него. Трудно стават чудесата – желае се воля. Воля за живот “, счита Емил Овчаров – футболен треньор.
В болничното заведение минава през най-голямото тестване – да резервира духа си, тъй като тялото му е безсилно.
Като лежиш на едно легло и усещаш, че си имобилен и че нямаш тези функционалности, както преди. Страхът от бъдещето е нещо извънредно. Винаги се надяваш, че на идващия ден смяната ще е голяма, само че в никакъв случай не се получаваше “, спомня си Светослав Димитров.
За спасението си е признателен и на медиците от клиниката по изгаряния в университетската болница „ Свети Георги “, на околните си и на всички тези, които станаха съпричастни към неговата орис.
„ Беше основно за мен, че такава огромна поддръжка получих от всички, даваха ми кураж, да притискам зъби, че още малко остана “, сподели Светослав.
Най-голяма мощ и в този момент му дава мисълта за децата от футболния клуб. Затова срещата ни продължава в съблекалнята на тима и с коледна изненада – едно обръщение от екипа на Българска национална телевизия.
„ Топката лети право към вратата, отново ще победим, наша е играта. “
Коя е твоята победа, успеха, с която изпращаш тази година?
– Победата за живота “, безапелационен е Светослав.
Коледният подарък, който Светослав прави оценка най-високо, не е веществен. Любовта на детския футболен тим му дава сили да продължи. И понася по-леко болката с мисълта, че е оказал помощ да бъдат избавени хора в огромното огнено злополучие.
„ На ден сегашен, към този момент мога да заявя, че се усещам горделив от това, което съм направил и се веселя, че съм оказал помощ на хората.
А в този момент ти имаш ли потребност от помощ?
– Имам потребност от успокоение и мощна религия, нищо повече “, акцентира Светослав.
Близките на Светослав имат вяра, че посредством футбола той може да сбъдва детски фантазии.
„ Мисля, че ще извърши тъкмо това, което аз видях в него, той ще го види в някое друго дете “, разяснява Емил Овчаров.
А като буен последовател на „ Левски “, с изключение на,че гледал кино лентата „ Гунди “ още на премиера, Светослав продължава да преследва и своята най-голяма фантазия.
„ Тренерът иска ми се кара, но – треньор на Левски. Дай Боже, след 10 години ще съм още млад, но за бъдеще, живот и здраве “, показа Светослав Димитров.
След като се възвърне изцяло, Светльо ще учи в Националната спортна академия. И в случай че получи късмет и поддръжка, ще се посвети на футбола с онази сила, с която помагаше на хората преди самият той да бъде избавен в един от най-големите пожари у нас.
