Джанфранческо Поджо Брачолини е една от най-колоритните фигури на италианския

Джанфранческо Поджо Брачолини е една от най-колоритните фигури на италианския Ренесанс от ХV-ти век. Неговите поклонници толкоз се впечатлявали от него, че даже наричали това време „ векът на Брачолини “ – което, несъмнено, е мощно пресилване.

Той е роден през 1380 година в Тера Нуова, малко градче покрай Флоренция. Поджо направил бърза кариера в папския двор, след което постъпил на работа при свещеник Хенри Бофорт, брат на британския крал Хенри IV. През 1422 година Поджо се завръща в Италия. Папа Мартин V го назначил още веднъж на предходната му служба папски секретар.

Поджо знаел освен латински, само че също гръцки и староеврейски. Той изучавал древността с същинска пристрастеност. Към края на живота си станал канцлер на Флорентинската република, написал радостни „ Фацетии “ (1450) и не доста достоверна история на Флоренция.

Една от забавните истории, свързани с него, е откриването на главните творби на римския историк Публий Корнелий Тацит (56-117).

Има доказателства, че творбите на Тацит са били познати както на съвременниците на историка, по този начин и били необятно публикувани 300 години преди рухването на Античния свят. Император Марк Клавдий Тацит (275-276), който твърдял, че е потомък на известния историк (впрочем, това се отхвърля от днешните изследователи), заповядал неговите произведения да се съхраняват във всички публични библиотеки на империята. Въпреки това, след рухването на Западната Римска империя през 476 година в продължение на 500 години името на Тацит било съвсем забравено.

Все отново, през ІХ-ти век във Фулдския манастир „ Свети Бонифаций “ в Саксония – един от центровете на Каролингското възобновление, са били известни първите книги на неговите произведения „ Анали “ и „ Германия “. През ХІV-ти век Джовани Бокачо, създателят на „ Декамерон “, употребявал ръкописи на Тацит в свои научни писания. Смята се, че имал копие от тях. Самият Бокачо споделя, че по пътя към Неапол, в античния бенедиктински манастир в Монте Касино, в стая, която даже нямала врата, разкрил доста ръкописи, оставени без никакъв контрол и покрити с пълен пласт прахуляк.

Така при започване на ХV-ти век били останали единствено една неразбираема легенда за великия историк и енергично предпочитание да се открият изгубените му произведения.

Освен всичко друго, откриването им би било и доста преференциално начинание в чисто финансов смисъл. Поджо Брачолини, който водел плевел живот (имал 14 извънбрачни деца) и постоянно се нуждаел от пари, се заел с това.

През ноември 1425 година Поджо оповестява от Рим с писмо на богатия книжар Николо, че се надява да получи от Германия избран брой антични ръкописи, в това число „ няколко творби на Тацит “. Ръкописите трябвало да бъдат доставени от духовник, асистент на Поджo. Развълнуваният Николо незабавно се съгласил да купи ръкописите. Но търпението му било подложено на тествания.

Поджо явно бавел случая, измисляйки си повече или по-малко правдоподобни предлози. Твърдял, че не има самия ръкопис на римския историк, а единствено азбучник от ръкописи на един манастир, където измежду други значими ръкописи бил включен и том на Тацит. Манастирът се намирал в град Херсфелд в Хесен, Германия, а Поджо познавал един тамошен духовник. Освен това, в писмото се показва, че монахът се нуждае от пари. Многозначително е събитието, че манастирът в Херсфелд бил комшия на Фулдския манастир.

По гледище на Николо, Поджо му изпраща каталога от Херсфелд – само че за удивление на флорентинския книжар, Тацит в него не се загатва с нито една дума.

А времето минавало. Накрая, на 26 февруари 1429 година – три години и половина след първото писмо, Поджо оповестява, че монахът от Херсфелд дошъл в Рим, само че, уви, без скъпоценния ръкопис. Обаче Поджо бил изразил неодобрение от монаха и той, страхувайки се да загуби покровителството на подобен авторитетен човек в Рим, бързо се върнал за ръкописа. Тъй като манастирът се нуждаел от удобно отношение към него от страна на висшия папски служител Поджо, Николо можел да бъде сигурен, че монахът ще се върне скоро, този път с ръкописа.

Тук кореспонденцията за придобиването на Тацит прекъсва, защото през лятото на 1429 година Поджо и Николо се срещат персонално в Тоскана.

Тацит. Снимка: Уикипедия

От тази преписка обаче излиза наяве, че към този момент публикуваната вест за идното разкриване на Тацит била посрещната с съмнение от съвременниците. Раздразнен, Поджо написал на Николо: „ Зная подигравателните песни, които се пеят за това, и от кое място идват. Така че, когато Тацит дойде, аз преднамерено ще го скрия от всички “.

Разбира се, това било чудноват метод да се спрат клюкарските „ песни “. Ако нещата са били напълно чисти, тогава би било по-разумно ръкописът да се показва на познавачи и се опише в детайли по какъв начин е бил открит.

Както и да било, само че последните 6 от стигналите до нас книги на „ Анали “, също и първите 5 книги от „ История “ на Тацит, се озовали в ръцете на Поджо, а по-късно и на Николо.

Скоро копията се популяризирали по библиотеките на монарси и благородници, които събирали творби на антични писатели. Така Европа разкрила Тацит.