За технологиите и бъдещето: Изпълнителният директор на "Вайбър" Джамел Агауа
Джамел Агауа e сполучлив бизнесмен и вложител с дълготраен опит в софтуерната промишленост. Преди повече от 20 години той стартира кариерата си с дребен план, обвързван с осведомителните технологии.
Днес живее и работи в Силиконовата котловина, приказва 4 езика, а от 6 месеца е основен изпълнителен шеф на „ Вайбър”.
– Нека да стартираме с нещо за теб. Кажи ни освен това за себе си?
– Като какво
– От къде си? Къде живееш в този момент?
– Французин съм, на 47г. Баща съм на 3 деца, три прелестни деца. Живеем в Съединени американски щати, в Сан Франциско от малко повече от 3 години. Семейството ми е основано в Съединени американски щати. Децата ми вървят на учебно заведение в Съединени американски щати. И аз пътувам доста, тъй като както знаеш „ Вайбър” е световна компания и аз би трябвало да бъда на разнообразни места и да се срещам с разнообразни екипи. Така, че това е. Това съм аз. Аз съм малко като източен основен изпълнителен шеф, пътуващ из света, който е постоянно обвързван и опитващ се да се прибере назад у дома колкото се може по-рано, с цел да си види децата. Защото аз в действителност нуждая се да ги виждам, колкото се може повече.
– Кога беше първият път, когато употребява мобилен телефон?
– Дори не знам дали си била родена тогава. Беше през 1996 година Преди 21 години. Имаше един телефон като този, ето толкоз огромен. Една огромна „ Нокиа”, ето такава. С огромна антена. Аз използвах доста дребна Нокиа. Сега вършат усъвършенствана винтидж версия. Малка „ Нокиа 90310”. Това беше обичаният ми телефон, тъй като можех да го побера в джоба си.
– Какво си мислеше за мобилните телефони тогава?
– Тогава?
– Да. Представял ли си си в миналото, че в този момент ще живеем във време, в което ще използваме смарт телефони с VR и какво ли още не?
– Никой не би могъл да си показа това. Изглежда невероятно. Забавно е да виждаш скоростта на всичко това. Когато аз започнах да употребявам мобилен телефон, това беше единствено телефон, ние провеждахме диалози посредством него, доста постоянно. Сега, в случай че би трябвало да приказваме за младежи, те не употребяват телефони, те пишат известия. Те даже не употребяват бутоните.
Забавната част е, знаеш ли, когато аз започнах във Вайбър, връщах се от пътешестване със фамилията си. И детето ми, 8-годишното ми дете, ме попита какво правиш в този момент? И аз споделих това е нов бизнес, назовава се „ Вайбър”. Той попита: „ Какво е Вайбър?” И аз им демонстрирах логото на „ Вайбър”. И ти знаеш, в логото има иконка за известие и този телефон, само че естествения, елементарния телефон. И той погледна към телефона и сподели: „ Какво е това, баща?”. И аз споделих: „ Телефон е.” И той: „ Това е телефон?”. И по тази причина е толкоз занимателно, тъй като е толкоз малко и толкоз бързо, че не бихме могли да си го представим.
Може би Стийв Джобс е можел да си показа това, когато е създавал айфона, само че би трябвало да си призная, че не съм осъзнавал, че това се задава. Толкова е бързо, необикновено е. Светът е изменен и това е най-вълнуващата част. Наистина считам, че идващите 10 години ще бъдат още по-динамични от последните 10. Нещата ще се трансформират доста, доста бързо и това е доста вълнуващо също.
– Твоите деца употребяват ли „ Вайбър”? Колко годишни са?
– Не, те към момента не играят игри, не употребяват „ Вайбър”, не употребяват смарт телефони, не гледат екраните. Опитвам се да ги държа колкото е допустимо по-далеч от това, тъй като те са дребни. Те са на 8, 5 и 3 години. Опитам се да ги откъсна от всички устройства като цяло.
– Ти си почнал от дребна компания, в този момент управляваш голяма. Каква е разликата в това да управляваш по-малка и огромна компания като тази?
– Да. Предизвикателство е, тъй като знаеш когато имаш екип от 20-50 индивида на едно и също място – това е семейство, живеещо дружно. Ние прекарваме повече време с този екип от колкото със личното си семейство. Много е елементарно, тъй като познаваш всеки, виждаш всеки, прекарваш часове с всички хора. И има този стартъп дух. И тогава ти растеш, и растеш, и растеш и ние имаме повече от 400 индивида по света във „ Вайбър” и е предизвикателство да поддържаш този стартъп дух.
Ние имаме потребност да подберем бизнесмени и да създадем дребни планове, където хората да открият това премеждие за себе си и да са въодушевени за това. Това е главното предизвикателство.
Второто предизвикателство – „ Вайбър” е такава световна компания, не е за поверие. Ние работим във от ден на ден и повече страни. Ние имаме 26 или 27 разнообразни националности в нашия екип. Много разнообразни култури са, разнообразни езици. Голямо предизвикателство е, тъй като ти би трябвало да приказваш с тези хора, да се разбирате, да споделяте едни и същи цели. И е изключително това, че „ Вайбър” има доста друго позициониране в другите страни. Брандът не е еднакъв, не се възприема по еднакъв метод в другите страни.
Създадохме полемика и е доста занимателно, тъй като хората в Англия, или хората в България, или пък хората в Шри Ланка – те не виждат „ Вайбър” по еднакъв метод. Те не гледат на „ Вайбър” по еднакъв метод.
– Какво ще кажеш за хората от екипа тук в България?
– Ние имаме доста добър екип тук в България. Млади хора, стартъп въодушевление. Намираме се сега в споделено място за работа, което си е премеждие. Стартъп метод на мислене. И когато виждам към резултатите и числата, които имаме тук, съм впечатлен. Ние сме преди всичко измежду приложенията за известия в района, освен в България, само че и в страните в близост. И към момента растем доста. Мога да кажа, че съм доста благополучен с екипа тук. Те живеят с „ Вайбър”, като че ли те са основателите на „ Вайбър”. Това е предприемаческа мисъл и то доста добра такава.
– Ние имахме опция да работим с твоя екип тук в България и видяхме, че са доста въодушевени и се любуват на работата си. Как постигаш това? Как ги вдъхновяваш? Имаш доста екипи по света, които ръководиш. Как правиш това?
– Знаеш ли, има едно общо нещо за всички по света. Ние всички имаме потребност от вяра. От визия, от нещо, което да ни въодушевява. Нещо задоволително огромно, задоволително амбициозно, което да ни накара да даваме от себе си тези 101%. Мисля, че е значимо за хората да схванат, къде желаят да стигнат и по кое време тъкмо.
Каква е дълготрайната визия? Това е нещото, което се пробвам да споделя с тях. И считам, че изпращането на известия е нещо доста значимо и има доста мощно бъдеще, тъй като всички консуматори по света, прекарват 80% от времето си на мобилни телефони, те го прекарват на приложението за изпращане на известия, на обичаното им. И ние виждаме по какъв начин нашите консуматори прекарват часове във „ Вайбър”. Ако успеем да им предоставим повече услуги във „ Вайбър”, това го вършим в този момент с новите си артикули, спомагателни варианти в чатовете, извършване на покупки.
Това носи спомагателна стойност на тяхното обичано приложение. Това го трансформира в супер приложение. Приложението се трансформира във входна врата към останалите услуги в мобилното пространство.
Това е доста вълнуващо, тъй като някаква нашия визия за артикул, може да се трансформира в доста значим артикул в живота на потребителя. И това е вълнуващо. И ние би трябвало да трансформираме тази визия в съответни планове. Придържаме се към числата, гледаме ги и се опитваме да ги подобрим. И се опитваме да подберем хора, които са бизнесмени по природа. Хора, които са способни да основат свои лични стартъпи. Този вид хора и този вид сила може да ни води доста надалеч.
– Какво те въодушевява теб самият?
– Да. Това, което ме въодушевява са плановете, ориентирани към хора. Хората могат да изградят огромни неща и то не огромен брой от хора могат да вършат огромни неща, а в случай че са стимулирани. За мен е вълнуващо да виждам по какъв начин хората, бивайки малко по-умни и малко по-последователни, могат да основат в действителност луди неща.
Когато бях дете, аз бях разпален по легендата за Давид и Голиат. Дейвид е толкоз приказен. Той е важен. Малък, само че важен. И постоянно съм бил по този начин. Винаги съм уважавал способността да правиш огромни неща с стеснен брой запас, а не с милиарди, милиарди долари. Това е, което ние вършим. Ние сме научени да бъдем значими и да вършим неща, основано на нашата сила на нашите хора.
И тук в България имаме доста положителни позиции и доста добър екип, тъй като първо хората са доста интернационално ситуирани, те приказват доста езици. И би трябвало да работят в целия район в близост, освен България, а и със съседските страни. Това основава доста характерна обстановка, когато имаш няколко страни с разнообразни езици, друга просвета и би трябвало да напаснеш вайбър маркетинга, както и вайбър продуктите то тези разнообразни потребности. Това е вдъхновяващо.
Цялото изявление вижте във видеото:
-->
Днес живее и работи в Силиконовата котловина, приказва 4 езика, а от 6 месеца е основен изпълнителен шеф на „ Вайбър”.
– Нека да стартираме с нещо за теб. Кажи ни освен това за себе си?
– Като какво
– От къде си? Къде живееш в този момент?
– Французин съм, на 47г. Баща съм на 3 деца, три прелестни деца. Живеем в Съединени американски щати, в Сан Франциско от малко повече от 3 години. Семейството ми е основано в Съединени американски щати. Децата ми вървят на учебно заведение в Съединени американски щати. И аз пътувам доста, тъй като както знаеш „ Вайбър” е световна компания и аз би трябвало да бъда на разнообразни места и да се срещам с разнообразни екипи. Така, че това е. Това съм аз. Аз съм малко като източен основен изпълнителен шеф, пътуващ из света, който е постоянно обвързван и опитващ се да се прибере назад у дома колкото се може по-рано, с цел да си види децата. Защото аз в действителност нуждая се да ги виждам, колкото се може повече.
– Кога беше първият път, когато употребява мобилен телефон?
– Дори не знам дали си била родена тогава. Беше през 1996 година Преди 21 години. Имаше един телефон като този, ето толкоз огромен. Една огромна „ Нокиа”, ето такава. С огромна антена. Аз използвах доста дребна Нокиа. Сега вършат усъвършенствана винтидж версия. Малка „ Нокиа 90310”. Това беше обичаният ми телефон, тъй като можех да го побера в джоба си.
– Какво си мислеше за мобилните телефони тогава?
– Тогава?
– Да. Представял ли си си в миналото, че в този момент ще живеем във време, в което ще използваме смарт телефони с VR и какво ли още не?
– Никой не би могъл да си показа това. Изглежда невероятно. Забавно е да виждаш скоростта на всичко това. Когато аз започнах да употребявам мобилен телефон, това беше единствено телефон, ние провеждахме диалози посредством него, доста постоянно. Сега, в случай че би трябвало да приказваме за младежи, те не употребяват телефони, те пишат известия. Те даже не употребяват бутоните.
Забавната част е, знаеш ли, когато аз започнах във Вайбър, връщах се от пътешестване със фамилията си. И детето ми, 8-годишното ми дете, ме попита какво правиш в този момент? И аз споделих това е нов бизнес, назовава се „ Вайбър”. Той попита: „ Какво е Вайбър?” И аз им демонстрирах логото на „ Вайбър”. И ти знаеш, в логото има иконка за известие и този телефон, само че естествения, елементарния телефон. И той погледна към телефона и сподели: „ Какво е това, баща?”. И аз споделих: „ Телефон е.” И той: „ Това е телефон?”. И по тази причина е толкоз занимателно, тъй като е толкоз малко и толкоз бързо, че не бихме могли да си го представим.
Може би Стийв Джобс е можел да си показа това, когато е създавал айфона, само че би трябвало да си призная, че не съм осъзнавал, че това се задава. Толкова е бързо, необикновено е. Светът е изменен и това е най-вълнуващата част. Наистина считам, че идващите 10 години ще бъдат още по-динамични от последните 10. Нещата ще се трансформират доста, доста бързо и това е доста вълнуващо също.
– Твоите деца употребяват ли „ Вайбър”? Колко годишни са?
– Не, те към момента не играят игри, не употребяват „ Вайбър”, не употребяват смарт телефони, не гледат екраните. Опитвам се да ги държа колкото е допустимо по-далеч от това, тъй като те са дребни. Те са на 8, 5 и 3 години. Опитам се да ги откъсна от всички устройства като цяло.
– Ти си почнал от дребна компания, в този момент управляваш голяма. Каква е разликата в това да управляваш по-малка и огромна компания като тази?
– Да. Предизвикателство е, тъй като знаеш когато имаш екип от 20-50 индивида на едно и също място – това е семейство, живеещо дружно. Ние прекарваме повече време с този екип от колкото със личното си семейство. Много е елементарно, тъй като познаваш всеки, виждаш всеки, прекарваш часове с всички хора. И има този стартъп дух. И тогава ти растеш, и растеш, и растеш и ние имаме повече от 400 индивида по света във „ Вайбър” и е предизвикателство да поддържаш този стартъп дух.
Ние имаме потребност да подберем бизнесмени и да създадем дребни планове, където хората да открият това премеждие за себе си и да са въодушевени за това. Това е главното предизвикателство.
Второто предизвикателство – „ Вайбър” е такава световна компания, не е за поверие. Ние работим във от ден на ден и повече страни. Ние имаме 26 или 27 разнообразни националности в нашия екип. Много разнообразни култури са, разнообразни езици. Голямо предизвикателство е, тъй като ти би трябвало да приказваш с тези хора, да се разбирате, да споделяте едни и същи цели. И е изключително това, че „ Вайбър” има доста друго позициониране в другите страни. Брандът не е еднакъв, не се възприема по еднакъв метод в другите страни.
Създадохме полемика и е доста занимателно, тъй като хората в Англия, или хората в България, или пък хората в Шри Ланка – те не виждат „ Вайбър” по еднакъв метод. Те не гледат на „ Вайбър” по еднакъв метод.
– Какво ще кажеш за хората от екипа тук в България?
– Ние имаме доста добър екип тук в България. Млади хора, стартъп въодушевление. Намираме се сега в споделено място за работа, което си е премеждие. Стартъп метод на мислене. И когато виждам към резултатите и числата, които имаме тук, съм впечатлен. Ние сме преди всичко измежду приложенията за известия в района, освен в България, само че и в страните в близост. И към момента растем доста. Мога да кажа, че съм доста благополучен с екипа тук. Те живеят с „ Вайбър”, като че ли те са основателите на „ Вайбър”. Това е предприемаческа мисъл и то доста добра такава.
– Ние имахме опция да работим с твоя екип тук в България и видяхме, че са доста въодушевени и се любуват на работата си. Как постигаш това? Как ги вдъхновяваш? Имаш доста екипи по света, които ръководиш. Как правиш това?
– Знаеш ли, има едно общо нещо за всички по света. Ние всички имаме потребност от вяра. От визия, от нещо, което да ни въодушевява. Нещо задоволително огромно, задоволително амбициозно, което да ни накара да даваме от себе си тези 101%. Мисля, че е значимо за хората да схванат, къде желаят да стигнат и по кое време тъкмо.
Каква е дълготрайната визия? Това е нещото, което се пробвам да споделя с тях. И считам, че изпращането на известия е нещо доста значимо и има доста мощно бъдеще, тъй като всички консуматори по света, прекарват 80% от времето си на мобилни телефони, те го прекарват на приложението за изпращане на известия, на обичаното им. И ние виждаме по какъв начин нашите консуматори прекарват часове във „ Вайбър”. Ако успеем да им предоставим повече услуги във „ Вайбър”, това го вършим в този момент с новите си артикули, спомагателни варианти в чатовете, извършване на покупки.
Това носи спомагателна стойност на тяхното обичано приложение. Това го трансформира в супер приложение. Приложението се трансформира във входна врата към останалите услуги в мобилното пространство.
Това е доста вълнуващо, тъй като някаква нашия визия за артикул, може да се трансформира в доста значим артикул в живота на потребителя. И това е вълнуващо. И ние би трябвало да трансформираме тази визия в съответни планове. Придържаме се към числата, гледаме ги и се опитваме да ги подобрим. И се опитваме да подберем хора, които са бизнесмени по природа. Хора, които са способни да основат свои лични стартъпи. Този вид хора и този вид сила може да ни води доста надалеч.
– Какво те въодушевява теб самият?
– Да. Това, което ме въодушевява са плановете, ориентирани към хора. Хората могат да изградят огромни неща и то не огромен брой от хора могат да вършат огромни неща, а в случай че са стимулирани. За мен е вълнуващо да виждам по какъв начин хората, бивайки малко по-умни и малко по-последователни, могат да основат в действителност луди неща.
Когато бях дете, аз бях разпален по легендата за Давид и Голиат. Дейвид е толкоз приказен. Той е важен. Малък, само че важен. И постоянно съм бил по този начин. Винаги съм уважавал способността да правиш огромни неща с стеснен брой запас, а не с милиарди, милиарди долари. Това е, което ние вършим. Ние сме научени да бъдем значими и да вършим неща, основано на нашата сила на нашите хора.
И тук в България имаме доста положителни позиции и доста добър екип, тъй като първо хората са доста интернационално ситуирани, те приказват доста езици. И би трябвало да работят в целия район в близост, освен България, а и със съседските страни. Това основава доста характерна обстановка, когато имаш няколко страни с разнообразни езици, друга просвета и би трябвало да напаснеш вайбър маркетинга, както и вайбър продуктите то тези разнообразни потребности. Това е вдъхновяващо.
Цялото изявление вижте във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ