Джак Джонсън се ражда в доста бурни американски времена, когато

Джак Джонсън се ражда в много бурни американски времена, когато правата на цветнокожите в Съединени американски щати не се гледат с най-хубавото око. Далечната 1878 година занапред ще прокарва най-различни закони за равнене на изискванията на живот, постигането на взаимно почитание, правото на труд и доста други. Джонсън не израства тъкмо в охолния свят и американската фантазия, а би трябвало да го извоюва с голи ръце.

Като доста други афро-американци, спортът ще бъде единственият билет за излизане от гетото. За Джак това ще бъде боксът. Размяната на юмруци се трансформира в изключително представление за американската аудитория, само че дълго време няма афро-американци на кръга, които да се състезават за него. Галвенстънския колос, както го назовават неговите съграждани – Джак даже няма автентичен прякор, а просто получава името на града, в който е роден.

Джонсън влиза в историята като първият боксьор в тежка категория, който носи купата от 1908 до 1915 година Той е първият черен боксьор, който носи купата. Изправя се против Джим Кроу в неговата най-лоша форма и това дава мотив на мнозина да стартират да настояват, че купата е подарена, само че през идващите години ще има доста мотиви да се отхвърли тази доктрина.

Джонсън бързо съумява да се порадва и на охолния живот. След срещата за шампионската купа съумява да обърне всички на 180 градуса и да се любува на бързи коли, дизайнерски облекла, своя лична къща и най-важното, в никакъв случай да не мисли за пари. Най-голямата пристрастеност ще бъдат спортните коли. Преди Флойд Мейуедър да направи възторг и да се потвърди освен като идеален боксьор, само че и като сполучлив предприемач, Джонсън прави съвсем същото.

Единственият минус на първият първенец в тежка категория е, че постоянно катастрофира. Той не обича да кара с естествени скорости, а да се състезава по пътищата. Питан е доста пъти за държанието си на пътя и изяснява, че тези коли са основани, с цел да се карат тъкмо по този метод. Мнозина са виждали по какъв начин катастрофира и до вечерта е закупил нова кола, с цел да може на идващия ден да продължи да лети.

Всички знаят, че Джонсън има две пристрастености – високите скорости и бокса. Има един занимателен и митичен статус, който ще остане в историята. Шампионът е спрян от служител на реда за превишена скорост и безразсъдно шофиране. За това държание се чака да заплати много сериозна сума. Боксьорът получава фиш за 50 $, вади голяма пачка с пари и подава 100 $ на служителя на реда. Униформените представител на реда декларира, че няма по какъв начин да скапе сходна банкнота и Джонсън се усмихва:

„ Задръж я, по-късно денем ще мина със същата скорост. “

И отпрашва. Най-вероятно в действителност го е направил, само че това е просто една част от най-различните случки. Джонсън е по-голям от живота и не се опасява да го демонстрира. Винаги излъчва голяма убеденост в своите дейности, отхвърля да одобри, че е сменил цвета на кожата си с шампионския пояс. Той не се самозабравя, както мнозина чакат да се случи. Никога не изневерява на правилата си и с това е обичан и от двата лагера.

И тук идва занимателният миг. Докато множеството афро-американци се гордеят, че най-сетне са стигнали до върховете на спорта, множеството спортни публицисти по това време не могат да одобряват концепцията, че негър е съумял да завоюва купата. През всеки идващ мач ще са в ъгъла на съперника и ще чакат края на книгата, само че тя не идва. Точно затова ще има редица подадени тъжби.

Джонсън ще се усмихва на съперника си, от самото начало ще си играе с него и даже няма да си дава напън да направи ранна победа. Той знае, че публиката би трябвало да се наслаждения на срещата и дава повече време на съперниците си. Щом се изправя против Бърнс, стартира единствено да се пази, само че в един миг ще докара света на болката към него.

И кой е един от най-големите критици? Джек Лондон. Истината е, че същият създател е почитател на спорта, само че във всеки мач гледа и чака Джонсън да падне, дор ии на мача в Сидни, той ще съобщи, че е обожател на Бърнс и се е надявал да го види като победител. Той ще бъде и един от най-големите критици на Джонсън, като ще се надява, че ще види и падението му. И би трябвало да разберем, че това е оня проблематичен свят при започване на ХХ век, когато множеството американци се разделят на бели и черни.

Джек Лондон е обожател на белите боксьори и ще взе участие в записките на материали, които най-вероятно могат да се обединят под един значим байрак „ Голямата бяла вяра “. Повечето боксови истории, до момента в който Джонсън е първенец, както и романи и най-различни разкази, се водят за огромен бял боксьор, който се изправя против застрашителен и нечовечен черен боксьор. Истината е, че всички разказват Джак Джонсън като бял, което е още по-забавната страна на нещата.

Самият Джек Лондон няма да спре своята канонада против сегашния първенец и ще чака на драго сърце оня миг, когато ще бъде детрониран. Всички чакат оня миг, когато най-сетне ще пристигна краят на книгата и същият не закъснява. Джек Лондон напуща този свят през 1916 година и една година по-рано Джонсън ще изгуби купата. Надяваме се, че писателят е съумял да си тръгне спокоен и благополучен. Главоболията за първенеца стартират доста по-рано. През 1912 година е задържан за незаконно действие, което през днешния ден би предиздвикало мнозина да се ухилен.

Боксьорът качва бяла жена на име Люсил Камерън, за която се твърди, че е продажница на автомагистралата. По-странното е, че по-късно тя ще стане негова брачна половинка. Арестът се случва, когато шампионският пояс е на неговия кръст, а той самият към този момент е прочут като донор за най-различни акции и има триумфи в ресторантьорството и нощните клубове. Въпреки опитите да се отбрани, той ще прекара една година в пандиза. Опрощението за делото му ще бъде направено през 2018 година от Доналд Тръмп. На церемонията за свалянето на присъдата ще участват Силвестър Сталоун и Ленъкс Люис, Сталоун ще признае, че Джонсън е бил неговото ентусиазъм за Аполо Крийд.

Единственият проблем е, че Сталоун обърква малко историята, тъй като в първия филм ще открием, че Аполо провокира белия боксьор, само че същинската история е малко по-различна.

Джейм Джей Джефрис ще излезе от своята пенсия и ще се изправи против Джонсън, с цел да покаже, че:

„ Ще се удрям, с цел да потвърдя, че белият човек е по-добър от негъра. “

Въпреки обстоятелството, че Джефрис не се е бил от 6 години и би трябвало да смъкна килограми, с цел да си върне формата, неговото предпочитание е да резервира достойнството на бялата раса. През цялото време ще виждаме най-различни медийни акции, в които ще се чака, че белият ще пристигна и ще избави деня в една безумна и обезверена борба. До края на декември 1909 година и двамата ще подпишат контракта. Гласи се, че спечелилият ще вземе 75% от 101 000 $, които са готови, губещият прибира единствено 25%. След това излиза наяве, че спечелилият взима и 2/3 от билетите. По това време няма боксов критик, който да не признае, че действително няма по какъв начин да се случи чудото. Джефрис е остарял и няма по какъв начин да отговори на по-младия боксьор.

На 4 юли 1910 година пред близо 20 хиляди души, мачът стартира в Рино, Невада. Джефри не може да се оправи с първенеца и от самото начало би трябвало да се пази. До 15-я рунд след близо 2 нокдауна, той би трябвало да одобри, че или ще хвърли кърпата и ще спести нокаут в своята статистика или ще бъде позорно погубен. 15-я рунд по този начин и не се състои и Джефрис не излиза на кръга. Джонсън ще съобщи, че за него успеха е била ясна още в четвъртия рунд, когато след ъперкът е забелязал странното лице на кандидата. Невероятната мощ е изплашила белия конкурент, който не е очаквал чак такова наказване.

След мачът ще открием, че Джефрис е доста по-спокоен и преклонен. Принуден e да съобщи, че в никакъв случай не би могъл да победи Джонсън, даже на млади години и няма по какъв начин да се оправи с него даже и след 1000 години. Джонсън прибира 65 хиляди $ или към 1.9 милиона $ по инфлация през 2021 година и поставя завършек на критиците си.

Това не пречи на редица американци да стартират расови протести, тъй като белият боксьор не е съумял да достави успеха. От Тексас до Колорадо, хората излизат на улицата и стартират да упрекват Джефрис, че е потъпкал бялата фантазия. Афро-американците пък ще честват успеха и за първи път ще имат същински воин.

На 5 април 1915 година ще пристигна краят на Джонсън. Той ще се изправи против Джес Уилърд – работещ каубой, който почнал да се състезава на 27-годишна възраст. Обърнете внимание, че срещата се състои в Хавана пред 25 хиляди души. Джонсън би трябвало да се бие в 45 рунда. Съдиите са безапелационни, че до 20-я рунд точно Джак води по точки, само че всички виждат синините по тялото. На 26-я рунд към този момент е изтощен и серия от точни удари на Уилърд ще го изпрати в нокаут.

По-късно Джонсън ще съобщи, че е продал мача, най-вероятно, с цел да паднат обвиняванията му в съда, само че истината е, че Уилърд ще бъде безапелационен за друго – не е имало предаден мач и в случай че Джонсън е можел да завоюва, най-вероятно щеше да го направи доста по-рано. Дори и в края на годините си, Джак ще продължи да се бори и да се пробва да върне остарялата си популярност. На 60-годишна възраст ще изиграе цели 9 мача и ще изгуби 7 от тях. На финалът като че ли всички ще желаят просто да се откаже и да продължи живота си отвън кръга.

Дори и откакто губи купата, боксьорът ще е оставил освен това за афро-американското общество – правото да се гордеят и да се радват, че са били с едни гърди в една много недружелюбна страна.