Кой е един от най-добрите агенти на КГБ?
Джак Барски, роден като Албрехт Дитрих , е един от най-хубавите сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Комитетът за държавна сигурност - главната работа за сигурност в Съветския съюз от 1954 до 1991 година Дитрих е бил обучаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който по-късно става Федералната работа за сигурност на Руската федерация (ФСБ), в продължение на години, преди да прекара десетилетие в двойнствен живот като съветски разузнавач в Ню Йорк.
„ Аз се оказах един от най-добре подготвените сътрудници, които в миналото са изпращали в Съединените щати “ , сподели той пред.
Албрехт Дитрих е роден в Германия през 1949 година Той е израснал в част от страната, която се трансформира в Германска демократична република (ГДР) – известна като „ Източна Германия “ – васална страна, доминирана от Съветския съюз. „ Израснах като дребен добър болшевик “ , сподели Барски.
Дитрих съумял да притегли вниманието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поради предаността си към комунистическата партия. Той прекарал година и половина в неофициално другарство с вербуващите, преди да отлети до щаба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руската войска в Берлин и да се срещне с шефа на организацията за сигурност. „ Изненадващо той ме попита: „ И какво? Можем ли да разчитаме на теб? “, спомня си той за срещата си с високопоставения чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) . Дитрих е получил време до обяд на идващия ден да даде финален отговор.
„ Обмислих го, споделих, това е опция да се помогне на международната гражданска война, да се освободят някои от потиснатите хора в западните страни, с цел да имат добър живот “ , сподели той с усмивка. "Казах да. Нямах визия с какво се понечвам. " 5 години по-късно той отива в Съединените щати.
Дитрих минал две години главно образование, преди да бъде изпратен в Москва за още две години и половина. Там той освен усъвършенствал уменията си за шпиониране , само че и способността си да приказва британски толкоз добре, че акцентът му съвсем да не се вижда.
Когато неговите водачи решили, че е подготвен, Дитрих се сбогувал с майка си, брачната половинка си и дребното им дете и оставил след себе си живота си в Германия. Оттам той подхванал " дълго пътешестване из Европа с голям брой подправени паспорти " и сменял персоналните си документи, с цел да не бъде проследим. Той влезнал в Съединени американски щати от Чикаго и се отправил към Ню Йорк, оставяйки подправените паспорти по пътя.
„ През есента на 1978 година отидох в Съединените щати “ , сподели той. „ Единственият документ, който имах, беше заверено копие на акт за раждане на името на Джак Барски. " Дитрих приел самоличността на Джак Филип Барски - 10-годишно момче, което умира в Мериленд през септември 1955 година
Майката на същинския Джак Барски носила моминското име Шварц, което ръководителите на Дитрих предпочитали заради хипотетичните немски или еврейско-германски корени на семейството, сподели Барски. Той употребявал това като метод да изясни лекия си немски акцент и казвал на всеки, който го разпитва, че е роден в двуезично семейство в Ориндж, Ню Джърси.
Да станеш новия Барски „ не беше елементарно “. „ Веднъж се пробвах да взема един акт за раждане и се провалих “, спомня си той.
След време Барски влезнал в облика на аграрни служащ, с цел да получи нужните документи за обществено обезпечаване. „ Две седмици по-късно получих картата за обществено обезпечаване по пощата и ми беше разрешено да работя легално в Съединените щати. “
Барски се преместил в Горния Ийст Сайд на Ню Йорк, само че избягвал съвсем всички обществени контакти за към година, до момента в който не получил цялата нужна документи. Първата му работа била да работи като снабдител , което правил две години и половина.
След това Барски приключил колежа Барух през 1984 година
До този миг той „ се чувствал много удобно “ в Америка, сподели Барски. Той почнал да работи като компютърен програмист в MetLife, като от самото начало снабдявал своите ръководители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с всякаква информация .
Барски описа, че е бил изпратен в Съединени американски щати за „ събиране на информация за външната политика и доближаване с лицата, вземащи решения в региона на външната политика, или с авторитетни лица “ .
Неговите ръководители му давали имена на хора и организации , за които той да оповестява. Те желали той да се среща с допустимо най-вече хора.
Той също по този начин писал и отчети за това по какъв начин американската общност реагира на международните събития. Но в никакъв случай не му е било казвано какво тъкмо се е случило с някой от хората, за които е докладвал, или дали и по какъв начин висшите чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са употребявали информацията, която той е споделил.
През 1988 година Барски получава известие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че би трябвало да приключи активността си в Съединени американски щати, тъй като може да е разследван от ФБР (Федералното бюро за разследване) в Съединени американски щати. Първоначално той не ги послушал, само че траял да получава същото известие всеки ден. Три седмици по-късно обаче, до момента в който Барски чакал влака си на метростанция Куинс, мъж се доближил до него и му споделил, че би трябвало да се прибере у дома - а в случай че не се, ще почине.
В този миг той взема решение да спре работата си като разузнавач.
„ Аз се оказах един от най-добре подготвените сътрудници, които в миналото са изпращали в Съединените щати “ , сподели той пред.
Албрехт Дитрих е роден в Германия през 1949 година Той е израснал в част от страната, която се трансформира в Германска демократична република (ГДР) – известна като „ Източна Германия “ – васална страна, доминирана от Съветския съюз. „ Израснах като дребен добър болшевик “ , сподели Барски.
Дитрих съумял да притегли вниманието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поради предаността си към комунистическата партия. Той прекарал година и половина в неофициално другарство с вербуващите, преди да отлети до щаба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руската войска в Берлин и да се срещне с шефа на организацията за сигурност. „ Изненадващо той ме попита: „ И какво? Можем ли да разчитаме на теб? “, спомня си той за срещата си с високопоставения чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) . Дитрих е получил време до обяд на идващия ден да даде финален отговор.
„ Обмислих го, споделих, това е опция да се помогне на международната гражданска война, да се освободят някои от потиснатите хора в западните страни, с цел да имат добър живот “ , сподели той с усмивка. "Казах да. Нямах визия с какво се понечвам. " 5 години по-късно той отива в Съединените щати.
Дитрих минал две години главно образование, преди да бъде изпратен в Москва за още две години и половина. Там той освен усъвършенствал уменията си за шпиониране , само че и способността си да приказва британски толкоз добре, че акцентът му съвсем да не се вижда.
Когато неговите водачи решили, че е подготвен, Дитрих се сбогувал с майка си, брачната половинка си и дребното им дете и оставил след себе си живота си в Германия. Оттам той подхванал " дълго пътешестване из Европа с голям брой подправени паспорти " и сменял персоналните си документи, с цел да не бъде проследим. Той влезнал в Съединени американски щати от Чикаго и се отправил към Ню Йорк, оставяйки подправените паспорти по пътя.
„ През есента на 1978 година отидох в Съединените щати “ , сподели той. „ Единственият документ, който имах, беше заверено копие на акт за раждане на името на Джак Барски. " Дитрих приел самоличността на Джак Филип Барски - 10-годишно момче, което умира в Мериленд през септември 1955 година
Майката на същинския Джак Барски носила моминското име Шварц, което ръководителите на Дитрих предпочитали заради хипотетичните немски или еврейско-германски корени на семейството, сподели Барски. Той употребявал това като метод да изясни лекия си немски акцент и казвал на всеки, който го разпитва, че е роден в двуезично семейство в Ориндж, Ню Джърси.
Да станеш новия Барски „ не беше елементарно “. „ Веднъж се пробвах да взема един акт за раждане и се провалих “, спомня си той.
След време Барски влезнал в облика на аграрни служащ, с цел да получи нужните документи за обществено обезпечаване. „ Две седмици по-късно получих картата за обществено обезпечаване по пощата и ми беше разрешено да работя легално в Съединените щати. “
Барски се преместил в Горния Ийст Сайд на Ню Йорк, само че избягвал съвсем всички обществени контакти за към година, до момента в който не получил цялата нужна документи. Първата му работа била да работи като снабдител , което правил две години и половина.
След това Барски приключил колежа Барух през 1984 година
До този миг той „ се чувствал много удобно “ в Америка, сподели Барски. Той почнал да работи като компютърен програмист в MetLife, като от самото начало снабдявал своите ръководители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с всякаква информация .
Барски описа, че е бил изпратен в Съединени американски щати за „ събиране на информация за външната политика и доближаване с лицата, вземащи решения в региона на външната политика, или с авторитетни лица “ .
Неговите ръководители му давали имена на хора и организации , за които той да оповестява. Те желали той да се среща с допустимо най-вече хора.
Той също по този начин писал и отчети за това по какъв начин американската общност реагира на международните събития. Но в никакъв случай не му е било казвано какво тъкмо се е случило с някой от хората, за които е докладвал, или дали и по какъв начин висшите чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са употребявали информацията, която той е споделил.
През 1988 година Барски получава известие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че би трябвало да приключи активността си в Съединени американски щати, тъй като може да е разследван от ФБР (Федералното бюро за разследване) в Съединени американски щати. Първоначално той не ги послушал, само че траял да получава същото известие всеки ден. Три седмици по-късно обаче, до момента в който Барски чакал влака си на метростанция Куинс, мъж се доближил до него и му споделил, че би трябвало да се прибере у дома - а в случай че не се, ще почине.
В този миг той взема решение да спре работата си като разузнавач.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ