Мегз: Исках да умра!
Дизайнерката Миглена Каканашева-МЕГЗ съумя още веднъж да разбуни духовете в обществените мрежи с един от последните си постове. Този път причина за това беше епизод от личното ѝ риалити шоу за хубавици, в който Каканашева приказва за предразсъдъците.
Тя разгласява фотография, на която театралничи с бяла дъска, на която написа “ Трябват ти надписи ". Идеята за фотоса е на Facebook страницата " Не ми се обиждай, само че ", която разгласява историите на хора, сблъскали се точно с предразсъдъците на обществото.
Ето какво написа Мегз без редакторска интервенция:
" Трябват ти надписи...
Бобър, катерица, Сид Ленивеца...
Фъфлещо плашило, заекваща малоумница, първо се научи да приказваш ма...
Когато бях дребна, паднах от кола в придвижване - бях на 4, бях цялата в кръв и рани. Семейството ми споделя, че оттогава съм почнала да пелтеча. Аз не си припомням по какъв начин стана... Спомням си единствено, че през цялото си детство се мразех поради това. Не желаех да съм друга. Исках да мога да приказвам и аз като другите и да не ми се подиграват към този момент в учебно заведение. Беше извънредно - имаше моменти, в които съм молила Бог просто да умра.
Никога до момента не съм споделяла на никой, само че вечер до момента в който си ревях в леглото си споделях “не може ли да ме блъсне кола " или “защо не умрях като паднах ". Майка ми непрекъснато ме мъкнеше по логопеди и те споделяха “Мисълта тече доста по-бързо от говора. Когато порасне ще го израсте ". А аз по детски, ревейки от болежка, си споделях “моля те Господи дано мисълта ми не тече, или ме направи няма, не устоявам повече да ме наскърбяват "...
Така, с хиляди дълбоки рани и обезщетително отношение към себе си, пораснах и заекването спря. Говора ми, обаче, стана извънредно бърз. Още не знаех по какъв начин да го съгласувам. За похлупак в същия интервал станах и известна. Тогава обидите се умножиха по хиляди...
И ето ме през днешния ден. Предразсъдъците ме накараха да желая да съм по-добра, да се трансформирам, с цел да стана почтена за хвалба - не за насмешка или засегнатост. Тъжно е, само че точно болката ме трансформира в това, което съм през днешния ден. Днес одобрявам метода, по който приказвам и още повече това, което приказвам. Харесвам същински себе си - не марката ми, парите или известността си. Харесвам индивида, който съм. Но все пак това и всичко, което върша всеки ден, още сълзите сами протичат от очите ми когато си спомня за цялата болежка, с която трябваше да порасна.
Затова и направих днешния епизод на риалитито си @topqueenbg Гледайте го - най-смисленият ни до момента. Искам посредством него да ви предизвиквам да се замислите за:
1. Никога не позволявайте на някой да ви дефинира. Това не сте вие. Това са просто неговите страхове, замаскирани зад хумореска или засегнатост.
2.Внимавайте какво говорите. Думите от време на време са най-тежките оръжия и белязват за цялостен живот. "
Тя разгласява фотография, на която театралничи с бяла дъска, на която написа “ Трябват ти надписи ". Идеята за фотоса е на Facebook страницата " Не ми се обиждай, само че ", която разгласява историите на хора, сблъскали се точно с предразсъдъците на обществото.
Ето какво написа Мегз без редакторска интервенция:
" Трябват ти надписи...
Бобър, катерица, Сид Ленивеца...
Фъфлещо плашило, заекваща малоумница, първо се научи да приказваш ма...
Когато бях дребна, паднах от кола в придвижване - бях на 4, бях цялата в кръв и рани. Семейството ми споделя, че оттогава съм почнала да пелтеча. Аз не си припомням по какъв начин стана... Спомням си единствено, че през цялото си детство се мразех поради това. Не желаех да съм друга. Исках да мога да приказвам и аз като другите и да не ми се подиграват към този момент в учебно заведение. Беше извънредно - имаше моменти, в които съм молила Бог просто да умра.
Никога до момента не съм споделяла на никой, само че вечер до момента в който си ревях в леглото си споделях “не може ли да ме блъсне кола " или “защо не умрях като паднах ". Майка ми непрекъснато ме мъкнеше по логопеди и те споделяха “Мисълта тече доста по-бързо от говора. Когато порасне ще го израсте ". А аз по детски, ревейки от болежка, си споделях “моля те Господи дано мисълта ми не тече, или ме направи няма, не устоявам повече да ме наскърбяват "...
Така, с хиляди дълбоки рани и обезщетително отношение към себе си, пораснах и заекването спря. Говора ми, обаче, стана извънредно бърз. Още не знаех по какъв начин да го съгласувам. За похлупак в същия интервал станах и известна. Тогава обидите се умножиха по хиляди...
И ето ме през днешния ден. Предразсъдъците ме накараха да желая да съм по-добра, да се трансформирам, с цел да стана почтена за хвалба - не за насмешка или засегнатост. Тъжно е, само че точно болката ме трансформира в това, което съм през днешния ден. Днес одобрявам метода, по който приказвам и още повече това, което приказвам. Харесвам същински себе си - не марката ми, парите или известността си. Харесвам индивида, който съм. Но все пак това и всичко, което върша всеки ден, още сълзите сами протичат от очите ми когато си спомня за цялата болежка, с която трябваше да порасна.
Затова и направих днешния епизод на риалитито си @topqueenbg Гледайте го - най-смисленият ни до момента. Искам посредством него да ви предизвиквам да се замислите за:
1. Никога не позволявайте на някой да ви дефинира. Това не сте вие. Това са просто неговите страхове, замаскирани зад хумореска или засегнатост.
2.Внимавайте какво говорите. Думите от време на време са най-тежките оръжия и белязват за цялостен живот. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ