Дивата фауна винаги е била обект на дълбоки проучвания от

Дивата фауна постоянно е била обект на дълбоки изследвания от страна на учените. Открити са какви ли не представители на животинския свят, които впечатляват със своите странности, причудливи форми и особено държание. В идващите редове, обаче, ще обърнем внимание на нещо друго – дребните диви животни и по-точно на две от тях, които ще ви удивят.

Тупая

Заради особеностите във външността си може да бъде оприличена на гризач или насекомоядно животно. Само че, тя не е нито едното, нито другото, а най-примитивната маймуна, живееща в наши дни. От забавни материали в зоопортал Бау Бау научаваме, че Тупая са посочени като прародители на приматите. Те са бозайници, дребни диви животни, които имат мека космена завивка, споделят експертите от зоо портал Бау Бау. Най-често окраската им е в сив или червеникаво-кафяв цвят. При някои типове опашката може да бъде изцяло рунтава, а при други – оголена в избрани елементи.

Ако за първи път видите Тупая, може да си помислите, че страда от хронично нервно заболяване. Тя може да се катери и спуска 15 пъти по един клон с главозамайваща скорост и стопира едвам, когато се изтощи изцяло. Или пък внезапно стопира тези гневни гоненици и стартира да друса тялото си като механична детска играчка, споделят представители на забавния портал за животни. След това, внезапно още веднъж се връщат към стремителното бягане, катерене и втурване със спираловидни движения по стъблото или по някой тъничък клон.

За този представител на дребните диви животни е особено живеенето както в фамилни двойки, по този начин и поединично. Всяка Тупая има своя територия за лов, която зорко и строго охранява. Може да се срещне из екзотичните джунгли на Югоизточна и Южна Азия. От българския зоо портал споделят, че щръкналите настрана редки мустачки са присъщи за тези забавни бозайници. Именно с тяхна помощ Тупаите са постоянно осведомени за предмети или загради, намиращи се наоколо. Интересно е да споменем, че когато мъжкият маркира границите на своето „ имение ”, той отделя от гърлото си избрани миризливи субстанции.

Етруска земеровка

Преди 150 години природоизпитател от Италия намира в гнездото на сова костни останки на непознато за него зверче. Чудното било не това, че животинчето е непознато за учените, а неговите в действителност дребни размери, а точно няколко сантиметра. Години наред то е цялостна мистерия за науката, само че откривателите му дават името „ етруска земеровка “, споделят още от известния портал за животни. Смята се за необичаен тип е предпазена. Среща се най-често в Азия, Южна Европа, Северна Африка, Мадагаскар и Близкия Изток. Вторият ни представител на дребните диви животни се открива в България за първи път през 1985 година

Преди няколко години на о. Сардиния упорита зооложка съумяла да хване живи няколко от тези зверчета. Всяко от тях било едвам 3- см дълго, а измереното тегло било единствено 2,5 година Черепът на етруската земеровка е с дължина сред 1 и 1,3 см. Има и преносимо дълго хоботче. Интересно е по какъв начин три от тези дребни диви животни могат да се слагат напълно свободно в кутийка от кибрит. Никъде другаде по планетата не са открити по-малки от тези бозайници.

Може би ще сте любопитни да научите, че етруската земеровка би трябвало да яде непрестанно, с цел да може да живее. В нейното всекидневно меню има скакалци, дъждовни червеи, бръмбари и паяци. Понякога може да се нахвърли и върху по-малки гущери. За едно денонощие нашият представител на дребните диви животни изяжда два пъти повече храна, в сравнение с е личното му тегло. И съвсем не му остава време да спи.

Животинчето е съвсем в непрестанно придвижване, с цел да открие, улови и изяде храната, която му е нужна. В случай, че не открие храна, забавният представител на дребните диви животни ляга на земята, свива се на кълбо и заспива. След като прекара в бездънен сън към 2 часа, още веднъж потегля на лов и в случай че този път не открие нищо, се обрича на гибел.

От портал за животни Бау Бау научаваме също, че се изисква огромна жизненост за преправка на многото храна, която земеровката поема за едно денонощие. Именно за това сърцето й пулсира със, забележете, 1300 удара в минута. За съпоставяне, това е 50 пъти по-бързо от сърцето на слона и 20 пъти по-бързо от човешкото сърце. Просто изумително!

Източник: http://zoovidove.baubau.bg/диви-животни

Автор: Ана Йовчева