Дита фон Тийз: Еротичният танц е подценено изкуство
Дита декор Тийз е креативен псевдоним на Хедър Рене Суийт. Тя е американска еротична танцьорка, модел, художник по костюми, бизнесмен, актриса, а от известно време и певица. За мнозина луксозната и ексцентрична Дита декор Тийз е съществена движеща мощ в повторното разпространение на бурлеската и ретро фетишизма. В персонален проект тя получи печална популярност и като жена на музикалния подбудител Мерилин Менсън. Двамата се разделиха преди години. Днес Дита жвиее в имение на Холивуд Хилс и продължава да се занимава с разнородни артистични действия и изобретателни планове и – от зрелищни стриптийз танци и актьорска игра, до запис на албуми и дизайн на костюми.
-Как се чувствате като човек, който занапред навлиза в музикалния бизнес с дебютен албум, макар че преди време пуснахте компилацията „ Soundtrack For Seduction “?
-Да, „ Soundtrack For Seduction “ е събирателен запис, който съдържаше музикални тематики и части от моите спектакли, дружно с музика, която просто ми харесва. Това беше албум, който почти събираше всичко, което ми харесва. До известна степен е правилно изказванието, че не съм цялостна аматьорка в света на музиката. Но новият албум ме изправи пред друга обстановка. Предишните части, които съм записвала за моите шоута са били най-вече музика за стриптийз, а в този момент в действителност задълбах и се постарах да запиша по-сложни и богати в художествено отношение песни. Харесва ми да предизвиквам себе си, да се провокирам като актьор и да видя къде са ми границите, какво мога и какво не умея да върша. Обичам да има напрежение, неопределеност, да съм режим на съспенс.
-Вие сте въодушевена от Париж, от кабаретната културата на Града на светлините и значително сте бродирали творчеството си със пристрастеността по френската столица. Говорите ли френски?
–.Говоря френски на равнището на петгодишно дете. Но в действителност желаех да имам и песни на френски в албума си, доставяше ми наслаждение да пея на този език, макар че не го приказвам изключително добре. Много ми оказа помощ събитието, че в студиото, където записвахме постоянно участваха няколко френски музиканти и техници, които непрекъснато ми споделяха какъв брой чаровно приказвам на техния език. Те смятаха опитите ми за сладки и занимателни.
-Този албум демонстрира една по-мека и като че ли уязвима страна на Дита декор Тийз. Нима това е същинската Ви същина?
-Да, мисля, че е по този начин. Харесва ми да практикувам директен надзор върху своя обществен облик. Това, което върша и демонстрирам на сцената като танцьорка е артикул на моята фикция, резултат от пристрастеността ми и вътрешния ми свят, това е дамата, която аз желая да бъда. Аз предлагам на публиката еротични танци, само че с креативен ъгъл. Еротичният танц е доста подценено изкуство.
-Защо избрахте да извършите този албум с бутиков френски лейбъл, а не някоя от огромните интернационалните звукозаписни компании.
-Има доста хора, които ценят този вид музика, само че има ужасно доста хора, които са безразлични и въобще не се интересуват. Не слушат и не схващат това, което върша и на което приписвам респект в записите си. Аз одобрявам музика, която е мъчно откриваема, не изскача отвред, не е всеобщ маркетингов артикул, не е някаква лесна и повърхностна корпоративна залъгалка. Не си падам по частите, които непрекъснато се въртят по радиото, не чувам музиката, която нормално печели на премиите „ Грами “.Много малко компании и хора вършат и популяризират музиката, която ме притегля и която аз чувам. Индустрията промотира прекомерно идентични актьори и мелодии. Като машина е. Няма значение, че се демонстрира по малкия екран и печели награди – това никога не я прави качествена. Затова аз избрах по-малка и авангардна компания и не желаех да се занимавам с огромната корпоративна машина.
-Значи няма да желаете да промотирате албума си по утринните блокове и вечерните шоута?
-Не, не. Артистите, които ми харесват и ме въодушевяват нямат нищо общо с огромните поп-звезди, които преобладават общественото пространство и всмукват цялото внимание на медии и потребители.
-Не желаете ли да се конкурирате с имена като Риана, Лейди Гага или Иги Азалия?
-В никакъв случай. В „ Ел Ей Таймс “ веднъх написаха, откакто бяха гледали мое шоу, че е добре, че не мога да пея тъй като с моята хармония и внимание към детайла съм щяла да бъда ненадмината в случай че съм имала и вокална заложба. Наистина обичам да сътворявам спектакли и да топвам публиката в разнообразни светове. Но не съм опасност за огромните поп звезди.
-Може ли да се каже, че дължите кариерата си на списание „ Плейбой “ – Вие бяхте на корицата на коледния брой през 2002-а година?
-Дори преди този момент бях съумяла до реализира известност – най-малко тук в Съединени американски щати. Започнах да театралнича за „ Плейбой “ някъде към средата на 90-те години на предишния век. Постоянно ме канеха да участвам в специфични издания на списанието. Бях един от най-популярните еротични модели и модели на секси долни дрехи по това време.
-Какво мислите за Хю Хефнър – именитият основател на империята „ Плейбой “, който умря предходната година?
-Хю Хефнър беше визионер и като се замисля за мащаба на неговото завещание, на това, което той сътвори, и на в действителност ми е мъчно да го осъзная. Как ли би изглеждал света в случай че той в никакъв случай не бе съществувал. Дали щяхме да имаме единствено порнография без фокус върху изящната, елегантна и нежно еротична женска форма. Той изведе сподели на голи женски тела на напълно друго равнище. Красивите женски форми би трябвало да са мотив за празник – освен за мъжете, само че и за дамите. За мен да бъда на корицата на „ Плейбой “ в действителност беше повратна точка. Превърнах се в културна сензация при започване на новия век. А аз не бях типичното момиче за корица на това списание, или на което и да е било мъжко списание.
-Как се чувствате като човек, който занапред навлиза в музикалния бизнес с дебютен албум, макар че преди време пуснахте компилацията „ Soundtrack For Seduction “?
-Да, „ Soundtrack For Seduction “ е събирателен запис, който съдържаше музикални тематики и части от моите спектакли, дружно с музика, която просто ми харесва. Това беше албум, който почти събираше всичко, което ми харесва. До известна степен е правилно изказванието, че не съм цялостна аматьорка в света на музиката. Но новият албум ме изправи пред друга обстановка. Предишните части, които съм записвала за моите шоута са били най-вече музика за стриптийз, а в този момент в действителност задълбах и се постарах да запиша по-сложни и богати в художествено отношение песни. Харесва ми да предизвиквам себе си, да се провокирам като актьор и да видя къде са ми границите, какво мога и какво не умея да върша. Обичам да има напрежение, неопределеност, да съм режим на съспенс.
-Вие сте въодушевена от Париж, от кабаретната културата на Града на светлините и значително сте бродирали творчеството си със пристрастеността по френската столица. Говорите ли френски?
–.Говоря френски на равнището на петгодишно дете. Но в действителност желаех да имам и песни на френски в албума си, доставяше ми наслаждение да пея на този език, макар че не го приказвам изключително добре. Много ми оказа помощ събитието, че в студиото, където записвахме постоянно участваха няколко френски музиканти и техници, които непрекъснато ми споделяха какъв брой чаровно приказвам на техния език. Те смятаха опитите ми за сладки и занимателни.
-Този албум демонстрира една по-мека и като че ли уязвима страна на Дита декор Тийз. Нима това е същинската Ви същина?
-Да, мисля, че е по този начин. Харесва ми да практикувам директен надзор върху своя обществен облик. Това, което върша и демонстрирам на сцената като танцьорка е артикул на моята фикция, резултат от пристрастеността ми и вътрешния ми свят, това е дамата, която аз желая да бъда. Аз предлагам на публиката еротични танци, само че с креативен ъгъл. Еротичният танц е доста подценено изкуство.
-Защо избрахте да извършите този албум с бутиков френски лейбъл, а не някоя от огромните интернационалните звукозаписни компании.
-Има доста хора, които ценят този вид музика, само че има ужасно доста хора, които са безразлични и въобще не се интересуват. Не слушат и не схващат това, което върша и на което приписвам респект в записите си. Аз одобрявам музика, която е мъчно откриваема, не изскача отвред, не е всеобщ маркетингов артикул, не е някаква лесна и повърхностна корпоративна залъгалка. Не си падам по частите, които непрекъснато се въртят по радиото, не чувам музиката, която нормално печели на премиите „ Грами “.Много малко компании и хора вършат и популяризират музиката, която ме притегля и която аз чувам. Индустрията промотира прекомерно идентични актьори и мелодии. Като машина е. Няма значение, че се демонстрира по малкия екран и печели награди – това никога не я прави качествена. Затова аз избрах по-малка и авангардна компания и не желаех да се занимавам с огромната корпоративна машина.
-Значи няма да желаете да промотирате албума си по утринните блокове и вечерните шоута?
-Не, не. Артистите, които ми харесват и ме въодушевяват нямат нищо общо с огромните поп-звезди, които преобладават общественото пространство и всмукват цялото внимание на медии и потребители.
-Не желаете ли да се конкурирате с имена като Риана, Лейди Гага или Иги Азалия?
-В никакъв случай. В „ Ел Ей Таймс “ веднъх написаха, откакто бяха гледали мое шоу, че е добре, че не мога да пея тъй като с моята хармония и внимание към детайла съм щяла да бъда ненадмината в случай че съм имала и вокална заложба. Наистина обичам да сътворявам спектакли и да топвам публиката в разнообразни светове. Но не съм опасност за огромните поп звезди.
-Може ли да се каже, че дължите кариерата си на списание „ Плейбой “ – Вие бяхте на корицата на коледния брой през 2002-а година?
-Дори преди този момент бях съумяла до реализира известност – най-малко тук в Съединени американски щати. Започнах да театралнича за „ Плейбой “ някъде към средата на 90-те години на предишния век. Постоянно ме канеха да участвам в специфични издания на списанието. Бях един от най-популярните еротични модели и модели на секси долни дрехи по това време.
-Какво мислите за Хю Хефнър – именитият основател на империята „ Плейбой “, който умря предходната година?
-Хю Хефнър беше визионер и като се замисля за мащаба на неговото завещание, на това, което той сътвори, и на в действителност ми е мъчно да го осъзная. Как ли би изглеждал света в случай че той в никакъв случай не бе съществувал. Дали щяхме да имаме единствено порнография без фокус върху изящната, елегантна и нежно еротична женска форма. Той изведе сподели на голи женски тела на напълно друго равнище. Красивите женски форми би трябвало да са мотив за празник – освен за мъжете, само че и за дамите. За мен да бъда на корицата на „ Плейбой “ в действителност беше повратна точка. Превърнах се в културна сензация при започване на новия век. А аз не бях типичното момиче за корица на това списание, или на което и да е било мъжко списание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ