Дистимия: Хроничната депресия
Дистимията се счита за по-малко тежка, само че по-продължителна форма на меланхолия. Тя нормално стартира в по-ранна възраст спрямо клиничната меланхолия и по-трайно поврежда способността на човек да се оправя с всекидневието си. Диагнозата „ дистимия “ се слага, в случай че умерено потиснатото въодушевление продължава две или повече години при възрастни (една година при деца или юноши) и е съпроводено от минимум два други депресивни признака:
- Липса на апетит или преяждане
- Безсъние или хиперсомния
- Ниска сила или отмалялост
- Ниско самочувствие
- Лоша централизация или компликация при вземането на решения
- Чувство за безизходност
Много хора с дистимично разстройство могат да преживеят и епизоди на клинична меланхолия. Повечето хора с дистимия съумяват да се оправят с компликациите на всекидневието, само че със мощно занижена успеваемост. Някои могат да задържат работното си място или да имат връзка, само че способността им да се отличат с гениите си или да окажат позитивно влияние в която и да е област от живота им е доста понижена. Справянето с дългите интервали на ниска сила и липса на мотивация постоянно води до ниско самочувствие и очакване на неуспех. Този вид мислене може да вкара човек в един циничен кръг, който непрестанно се самоподсилва – човек непрекъснато се убеждава, че нищо няма да се промени и нищо не се трансформира.
Както антидепресантите, по този начин и психотерапията са ефикасни при лекуването на дистимия. Медикаментите нормално се употребяват, с цел да обезпечат нужната сила, до момента в който психотерапията оказва помощ да се намерят способи, по които човек може по-добре да се оправя и да усъвършенства живота си. Психотерапията обаче може да бъде мъчно начинание, защото постоянно на хората, страдащи от дистимия, им липсва мотивацията за смяна. Затова в този случай подкрепящата мрежа на околните хора, фамилията и приятелите, е извънредно значима за лекуването.
Източник: PsychCentral
