Дискусията Съседите“ от Белене до Венеция: драматургия на травмата, която

Дискусията „ Съседите “ от Белене до Венеция: драматургия на контузията, която срещна създателите и куратора на българския план за Биеналето на изкуствата с хора от всевъзможни възрасти, препълни залата на студентския спектакъл в Софийския университет.

Освен основателите на мултимедийната и интерактивна апаратура проф. Лилия Топузова, Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Васил Владимиров в диалога, модериран от Валентин Калинов, се включиха още проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева и Борис Пантев.

На полемиката участва и комисарят на българското присъединяване във Венецианското биенале доктор Надежда Джакова.

Но най-ценният посетител на вечерта бе Сабри Искендер, политически пандизчия, подложен на мъчения в ареста, задето протестирал за човешки права и срещу промяната на имената на българските турци. Лежал без присъда в Белене, създател на организацията  " Демократичната лига за отбрана правата на индивида в България ".  Той е един от репресираните от комунистическия режим, чиито разкази можем да чуем в „ Съседите “.

Проектът се вписва в тазгодишната тематика на Биеналето „ Чужденци на всички места “ като разкрива по какъв начин човек може да се окаже чужденец в личната си страна, отритнат от обществото и даже от околните си, тъй като е попаднал в месомелачката на политическото принуждение по време на комунизма.

За феновете на статистиката по „ Съседите “ основателите работят към този момент 20 години, в инсталацията са включени 40 дълбочинни изявленията, а самото художествено пресъздаване на средностатистически дом от времето на „ развития социализъм “ тежи 800 кг.

Но съгласно Лилия Топузова, професорка от университета в Торонто, тежестта на мълчанието, обвило страданието, е 800 тона.

Водещият Валентин Калинов (философ, психолог и писател) назова „ Съседите “ разновременен и разнопространствен план. Кураторът Васил Владимиров доразви тезата му като напомни, че в инсталацията са включени 17 разнообразни медии, задвижвани от компютри. Той акцентира, че една от авторките – Красимира Буцева назовава творбата им „ документален спектакъл “, само че съгласно него става дума за многоизмерен документален филм.

Васил също подхвана тематиката за мълчанието и тя като че ли се процеждаше като снопче светлина във всички изявления. Според Лилия Топузова, която освен е разговаряла с потърпевшите от комунистическия ботуш, ами е мълчала, пила, яла, пушила или просто изслушвала всичките им болежки, в едно такова проучване мълчанието е по-ценно и неизказаното постоянно е най-стойностно.

Председателят на журито, избрало „ Съседите “ да показа България във Венеция, проф. Венелин Шурелов, съобщи, че това е значим план, поради измеренията, които предлага и съществува посредством предметния свят.

Джулиан Шехирян, докторант от университета в Принстън, загатна ученика на Зигмунд Фройд – Теодор Райк и книгата му „ Слушайки с третото ухо “, с цел да обрисува слушането като психотерапевтично средство. „ Рискуваме да чуем единствено това, което си мислим, че ще чуем “. В инсталацията звучи жужене на мухи, записано на остров Персин, комари от Белене, в интервютата се чува наливане на пиво, тръскане на пепел от цигара, нервно потропване по масата… Използват се мебели, чугунена мивка и буркани като акустични тела.

Красимира Буцева, образна артистка и преподавателка, която дели времето си сред София и Лондон, показа, че съгласно нея и камъните описват историите на контузията. Затова те блестящо участват в „ Съседите “, както и пясъкът от Белене разсипан върху масата и лакиран от горната страна. Младите хора в публиката с неразбиране и интерес научиха, че концлагеристите са криели аспирин или бележки от вкъщи в тайници, издълбани в налъмите им.

Феноменологът и мъдрец Борис Пантев сподели, че съгласно него границата, която в инсталацията минава сред кухнята и дневната, маркира мълчанието на претърпелите репресиите.

Тук е мястото да поясним, че в условно пресъздадения хол на жилище от времето на комунизма звучат спомените на тези, които драговолно споделят прекарванията си. В така наречен спалня са интервютата с хората, които проговарят за пръв път за контузиите си. А в кухнята господства мълчанието.

Проф. Даниела Колева, дълготраен откривател на устната история, умно загатна, че думите могат да скрият безмълвие и да изразят безмълвие.  Проф. Лилия Топузова пък разкри по какъв начин съгласно нея се разчупва тишината – с доста грижа, с емпатия и наличие. Като създадеш връзка с индивида, който интервюираш и надскочиш научния интерес. 

След изявленията на присъстващите, въпросите заваляха и те варираха от запитване за метафората в битовите предмети до има ли връзка сред насилието преди десетилетия и на неотдавнашните митинги.

Логичен и прочувствен завършек на вечерта постави Сабри Искендер, подлаган на мъчения и побой 111 дни в сливенската милиция по време на Възродителния развой и изпратен без присъда в пандиза в Белене, който съумява да напусне след 37-дневна гладна стачка.

„ Младите би трябвало да знаят какво е тоталитарен режим. Когато историята се не помни, тя се повтаря “, заключи политзатворникът.