Неоперативните терапии, които се прилагат в последните години при дискова херния
Дисковата херния възниква, когато част от междупрешленния диск (еластична конструкция сред два прешлена, която омекотява придвижванията и поддържа дистанцията сред прешлените) притисне гръбначномозъчно коренче (нерв, който организира чувства от тялото и управлява свиването на мускулите) и провокира болежка, изтръпване или уязвимост в съответната зона. В основата на признаците нормално стои механично прилепяне на нерва, само че спомагателна роля играе и дразненето от възпалителни посредници, отделяни от повредения диск. В някои случаи недоволствата понижават непринудено, само че при хронично протичане болката продължава и придвижванията остават лимитирани.
Стандартното лекуване включва обезболяващи, физиотерапия и краткотрайно ограничение на натоварването , които могат да облекчат признаците, само че не влияят върху структурата на засегнатия междупрешленен диск. При липса на резултат от лекуването се разисква хирургично премахване на изместената част от диска, което обаче крие риск от рецидив на дисковата херния, продължаваща болежка или нарушение на стабилността сред прешлените в съответния отдел на гръбначния дирек. Поради тези ограничавания през последните години се създават лечения, които се ползват непосредствено в засегнатия диск и имат за цел да облекчат болката, като в същото време подкрепят възобновяване на тъканта.
Кога се ползват инжекции в междупрешленния диск при дискова херния?
Инжекционното лекуване при дискова херния включва въвеждане на лекарствени или биологично дейни субстанции непосредствено в междупрешленния диск. Процедурата се прави благодарение на компютърна томография или рентгенова флуороскопия, които разрешават точното ориентиране на иглата към засегнатия междупрешленен диск. Чрез този метод могат да се приложат ензими, противовъзпалителни молекули или мезенхимни стволови клетки (получени от костен мозък или мастна тъкан), които не работят механично, само че могат да подтиснат възпалението, да понижат отока към нервното коренче и да подкрепят възобновяване на вътрешната конструкция на диска. Така се основават условия за последователно облекчение на натиска върху засегнатото коренче.
Ензимната терапия с хондолиаза (condoliase, SI-6603) е измежду най-добре проучените неоперативни способи при дискова херния. Хондолиазата (ензимна терапия, при която се разгражда вътрешната конструкция на диска за понижаване на размера му) употребява хондролитичен ензим, извлечен от бактерията Proteus vulgaris, който разгражда гликозаминогликаните (полизахариди, които задържат вода и придават размер и еластичност) във вътрешното ядро на междупрешленния диск (nucleus pulposus). Когато част от това вещество се разгради, наличието на вода в диска понижава и размерът му се свива. Така натискът върху прилежащото нервно коренче отслабва и болковите признаци последователно се облекчават. Клинични проучвания демонстрират, че методът има добър резултат при дискови хернии в поясния отдел на гръбначния дирек, при които фиброзният пръстен е непокътнат и няма обособяване на дисков откъс отвън пръстена (секвестрация).
Озонотерапията при дискова херния се прави посредством точно инжектиране на медицински озон (озон, разперен в тъкмо несъмнено количество кислород) непосредствено в междупрешленния диск, като позицията на иглата се следи посредством компютърна томография или флуороскопия (проследяване с рентген в действително време). Озонът провокира разграждане на част от водното наличие в ядрото на диска, което води до стесняване на размера и понижаване на механичния напън върху прилежащото нервно коренче. Паралелно с това се потиска възпалителната реакция в зоната на хернията и се редуцира чувствителността към болежка. При избрани случаи резултатите от тази терапия се приближават до резултата на хирургичното лекуване, само че с по-нисък риск от затруднения и с по-бързо възобновяване.
През последните години се изследва използването на богата на тромбоцити плазма (PRP, плазмотерапия) и хиалуронова киселина като нехирургични способи за лекуване на дискова херния. Плазмата, обогатена с тромбоцити, съдържа растежни фактори, които подтикват клетките в междупрешленния диск и подкрепят възобновяване на екстрацелуларния матрикс (междуклетъчното вещество) в неговата конструкция. Това може да забави дегенеративния развой и да усъвършенства биомеханичните свойства на засегнатия диск. Терапевтичният резултат на тази процедура зависи от стадия на болестта, концентрацията на тромбоцитите и броя на осъществените инжекции, заради което се предлага деликатна предварителна преценка.
Какви са опциите на регенеративната и клетъчната терапия при дискова херния?
Регенеративните лечения при дискова херния целят освен облекчение на болката, само че и възобновяване на структурата и функционалността на междупрешленния диск. Най-интензивно се изследват мезенхимните стволови кафези, които могат да бъдат изолирани от костен мозък, мастна тъкан или амниотична течност. След обработване в лабораторни условия тези кафези се вкарват във вътрешното ядро на диска, където отделят субстанции с противовъзпалително деяние и подтикват образуването на колаген тип II – главен белтък в структурата на здравия междупрешленен диск. В резултат се резервира жизнеспособността на клетките в диска и се лимитира напредването на дегенерацията, която нарушава еластичността и води до болежка.
Клинични изследвания от последните години демонстрират, че използването на автоложни стволови кафези (взети от лична тъкан) може да докара до понижаване на болката, усъвършенствана пъргавина и отчасти възобновяване на височината на повредения междупрешленен диск, открито посредством образна диагностика. Постигнатият резултат обаче нормално е краткотраен и зависи от степента на недъгавост, възрастта и съпътстващите метаболитни нарушавания.
Друг новаторски лечебен метод при дискова херния е потреблението на прогениторни кафези (предшественици на зрели клетки), изолирани от самия междупрешленен диск, както се ползва в платформата DiscGenics IDCT. Това са кафези с стеснен капацитет за диференциация, които се култивират по този начин, че да запазят функционалностите и държанието на естествени кафези от нуклеус пулпозум. Прилагани непосредствено в тази зона (вътрешната гелообразна част на диска), те подкрепят възобновяване на извънклетъчния матрикс, без нужда от имуносупресивна терапия.
Освен клетъчната терапия, се изследват и други биологични подходи за лекуване на дискова херния, в това число потреблението на екзозоми и биоактивни везикули – микроскопични мехурчета, отделяни от кафези, които съдържат регулаторни микроРНК, белтъци и липиди. След въвеждането им в междупрешленния диск, те могат да повлияят върху възпалителния развой и да подтикват естествената интензивност на дисковите кафези. При пробни опити с животни този метод води до понижаване на възпалението и закъснение на дегенеративните промени в диска. Въпреки че към момента се намира в ранен стадий на развиване, методът се преглежда като евентуално по-безопасна опция на клетъчната терапия, защото не изисква трансплантация на живи кафези и не провокира нежелателен имунен отговор.
Съществуват и комбинирани лечебни подходи при дискова херния , при които стволови кафези се вкарват дружно с хидрогелове или биоматериали. Тези субстанции задържат клетките в междупрешленния диск и обезпечават краткотрайна механична опора по време на регенерацията. Част от употребяваните гелове съдържат алгинати (полизахариди, извлечени от морски водорасли) или колагенови мрежи, които усъвършенстват хидратацията на тъканта и понижават натиска върху близките структури.
Повечето от описаните регенеративни и клетъчни лечения, като използването на мезенхимни стволови кафези, прогениторни кафези или екзозомни артикули (микроскопични мехурчета, отделяни от кафези, които придвижват регулаторни молекули), към този момент не се употребяват рутинно в България. Част от тях се ползват единствено в границите на клинични изследвания или в профилирани центрове отвън страната, написа Puls.bg. Озонотерапията и инжекционното приложение на богата на тромбоцити плазма обаче към този момент се оферират в избрани частни клиники у нас, изключително при хронична болежка, обвързвана с дискова херния. При интерес към такива процедури е целесъобразно да се направи консултация със експерт, който познава актуалните благоприятни условия и ограничавания на неоперативното лекуване на това заболяване, както и евентуалните опасности, свързани с тях.
Стандартното лекуване включва обезболяващи, физиотерапия и краткотрайно ограничение на натоварването , които могат да облекчат признаците, само че не влияят върху структурата на засегнатия междупрешленен диск. При липса на резултат от лекуването се разисква хирургично премахване на изместената част от диска, което обаче крие риск от рецидив на дисковата херния, продължаваща болежка или нарушение на стабилността сред прешлените в съответния отдел на гръбначния дирек. Поради тези ограничавания през последните години се създават лечения, които се ползват непосредствено в засегнатия диск и имат за цел да облекчат болката, като в същото време подкрепят възобновяване на тъканта.
Кога се ползват инжекции в междупрешленния диск при дискова херния?
Инжекционното лекуване при дискова херния включва въвеждане на лекарствени или биологично дейни субстанции непосредствено в междупрешленния диск. Процедурата се прави благодарение на компютърна томография или рентгенова флуороскопия, които разрешават точното ориентиране на иглата към засегнатия междупрешленен диск. Чрез този метод могат да се приложат ензими, противовъзпалителни молекули или мезенхимни стволови клетки (получени от костен мозък или мастна тъкан), които не работят механично, само че могат да подтиснат възпалението, да понижат отока към нервното коренче и да подкрепят възобновяване на вътрешната конструкция на диска. Така се основават условия за последователно облекчение на натиска върху засегнатото коренче.
Ензимната терапия с хондолиаза (condoliase, SI-6603) е измежду най-добре проучените неоперативни способи при дискова херния. Хондолиазата (ензимна терапия, при която се разгражда вътрешната конструкция на диска за понижаване на размера му) употребява хондролитичен ензим, извлечен от бактерията Proteus vulgaris, който разгражда гликозаминогликаните (полизахариди, които задържат вода и придават размер и еластичност) във вътрешното ядро на междупрешленния диск (nucleus pulposus). Когато част от това вещество се разгради, наличието на вода в диска понижава и размерът му се свива. Така натискът върху прилежащото нервно коренче отслабва и болковите признаци последователно се облекчават. Клинични проучвания демонстрират, че методът има добър резултат при дискови хернии в поясния отдел на гръбначния дирек, при които фиброзният пръстен е непокътнат и няма обособяване на дисков откъс отвън пръстена (секвестрация).
Озонотерапията при дискова херния се прави посредством точно инжектиране на медицински озон (озон, разперен в тъкмо несъмнено количество кислород) непосредствено в междупрешленния диск, като позицията на иглата се следи посредством компютърна томография или флуороскопия (проследяване с рентген в действително време). Озонът провокира разграждане на част от водното наличие в ядрото на диска, което води до стесняване на размера и понижаване на механичния напън върху прилежащото нервно коренче. Паралелно с това се потиска възпалителната реакция в зоната на хернията и се редуцира чувствителността към болежка. При избрани случаи резултатите от тази терапия се приближават до резултата на хирургичното лекуване, само че с по-нисък риск от затруднения и с по-бързо възобновяване.
През последните години се изследва използването на богата на тромбоцити плазма (PRP, плазмотерапия) и хиалуронова киселина като нехирургични способи за лекуване на дискова херния. Плазмата, обогатена с тромбоцити, съдържа растежни фактори, които подтикват клетките в междупрешленния диск и подкрепят възобновяване на екстрацелуларния матрикс (междуклетъчното вещество) в неговата конструкция. Това може да забави дегенеративния развой и да усъвършенства биомеханичните свойства на засегнатия диск. Терапевтичният резултат на тази процедура зависи от стадия на болестта, концентрацията на тромбоцитите и броя на осъществените инжекции, заради което се предлага деликатна предварителна преценка.
Какви са опциите на регенеративната и клетъчната терапия при дискова херния?
Регенеративните лечения при дискова херния целят освен облекчение на болката, само че и възобновяване на структурата и функционалността на междупрешленния диск. Най-интензивно се изследват мезенхимните стволови кафези, които могат да бъдат изолирани от костен мозък, мастна тъкан или амниотична течност. След обработване в лабораторни условия тези кафези се вкарват във вътрешното ядро на диска, където отделят субстанции с противовъзпалително деяние и подтикват образуването на колаген тип II – главен белтък в структурата на здравия междупрешленен диск. В резултат се резервира жизнеспособността на клетките в диска и се лимитира напредването на дегенерацията, която нарушава еластичността и води до болежка.
Клинични изследвания от последните години демонстрират, че използването на автоложни стволови кафези (взети от лична тъкан) може да докара до понижаване на болката, усъвършенствана пъргавина и отчасти възобновяване на височината на повредения междупрешленен диск, открито посредством образна диагностика. Постигнатият резултат обаче нормално е краткотраен и зависи от степента на недъгавост, възрастта и съпътстващите метаболитни нарушавания.
Друг новаторски лечебен метод при дискова херния е потреблението на прогениторни кафези (предшественици на зрели клетки), изолирани от самия междупрешленен диск, както се ползва в платформата DiscGenics IDCT. Това са кафези с стеснен капацитет за диференциация, които се култивират по този начин, че да запазят функционалностите и държанието на естествени кафези от нуклеус пулпозум. Прилагани непосредствено в тази зона (вътрешната гелообразна част на диска), те подкрепят възобновяване на извънклетъчния матрикс, без нужда от имуносупресивна терапия.
Освен клетъчната терапия, се изследват и други биологични подходи за лекуване на дискова херния, в това число потреблението на екзозоми и биоактивни везикули – микроскопични мехурчета, отделяни от кафези, които съдържат регулаторни микроРНК, белтъци и липиди. След въвеждането им в междупрешленния диск, те могат да повлияят върху възпалителния развой и да подтикват естествената интензивност на дисковите кафези. При пробни опити с животни този метод води до понижаване на възпалението и закъснение на дегенеративните промени в диска. Въпреки че към момента се намира в ранен стадий на развиване, методът се преглежда като евентуално по-безопасна опция на клетъчната терапия, защото не изисква трансплантация на живи кафези и не провокира нежелателен имунен отговор.
Съществуват и комбинирани лечебни подходи при дискова херния , при които стволови кафези се вкарват дружно с хидрогелове или биоматериали. Тези субстанции задържат клетките в междупрешленния диск и обезпечават краткотрайна механична опора по време на регенерацията. Част от употребяваните гелове съдържат алгинати (полизахариди, извлечени от морски водорасли) или колагенови мрежи, които усъвършенстват хидратацията на тъканта и понижават натиска върху близките структури.
Повечето от описаните регенеративни и клетъчни лечения, като използването на мезенхимни стволови кафези, прогениторни кафези или екзозомни артикули (микроскопични мехурчета, отделяни от кафези, които придвижват регулаторни молекули), към този момент не се употребяват рутинно в България. Част от тях се ползват единствено в границите на клинични изследвания или в профилирани центрове отвън страната, написа Puls.bg. Озонотерапията и инжекционното приложение на богата на тромбоцити плазма обаче към този момент се оферират в избрани частни клиники у нас, изключително при хронична болежка, обвързвана с дискова херния. При интерес към такива процедури е целесъобразно да се направи консултация със експерт, който познава актуалните благоприятни условия и ограничавания на неоперативното лекуване на това заболяване, както и евентуалните опасности, свързани с тях.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ