Дишането – мост между душата и тялото
Дишането е непрестанно, безпрепятствено протичащо и ритмично придвижване. Всичко се трансформира, само че дишането остава най-верният компаньон на индивида, през целия му живот.
В античните езици съществува думата “атман ”, която значи по едно и също време душа и мирис . Латинската дума за дух е “спиритус ”, а за вдишвам “спираре ”. От същия корен е и думата инспирация – ентусиазъм. На гръцки думата “психо ”, значи и мирис, и душа.
Индийците приказват за прана, като универсална витална мощ. В езика ни съществуват много доказателства за смисъла на дъха и дишането. Например: Спря ми дъха. Притаявам мирис. Излезе ми въздуха. Дъх не ми остана и така нататък
Всички знаем, че нервният и спокойният човек дишат по друг метод. Повечето хора дишат прекомерно късо и неравномерно, което пречи на пълноценния, равномерен мирис. По принцип децата дишат към момента вярно. Дъхът им върви леко и надълбоко, в естествено избран темп.
Още във високоразвитите антични култури на инките, тибетците, египтяните и гърците, се е практикувало лечебно дишане. Жреците, йогите и националните лечители са познавали действието на дишането и са ползвали избрани способи на дишане, за лечебни цели и избистряне на съзнанието.
Древните гърци са предполагали, че седалището на душата е диафрагмата. Тя се намира по средата на човешкото тяло и съединява неговата горна и долна половина. Белите дробове свързват лявата му – женска и дясната – мъжка половина.
Много основатели на религии и мистици са се занимавали с дъха. Те са знаели, че опознаването на дъха е равнозначно на опознаване на самия себе си и на влизане в досег с Вселената.
Индийският преподавател по медитация Макариши учи: “Овладявайки дъха, овладяваме и мислите си, а с преодоляването на мислите си, изпадаме в умерено и уравновесено положение “.
По метода на дишане – скорост, темп, дълбочина, може да се съди за физическото и душевното положение на индивида. Днес от ден на ден хора се убеждават в непосредствената взаимна връзка на тялото и душата с дъха и дишането. Установено е, че хора, които дишат незадълбочено и късо, лишават хронически тялото си от нужното количество О2.
Недостигът от О2 води до натрапчиво възприятие за неустановеност и неизбежност . Дълбокото дишане води до увеличение на кислорода в кръвта и с това се предотвратява възникването на чувство за боязън.
Сложна система от противоположни връзки оповестява на мозъка, че организмът е екипиран с задоволително О2. Изчезва страхът, че няма да оцелееш.
Достатъчни са 3×7 дълбоки вдишвания, с цел да бъдат снабдени с нужния О2 , към 8 милиона кафези на тялото.
Съзнателното дишане води до проясняване на мислите и освобождава съзнанието. То освежава и носи облекчение в стресови обстановки. Затова няма нищо чудно, че се възобновяват забравени обичаи и дихателни извършения.
Модерният човек преоткрива лечебните сили на дишането. Все по-често при изцяло лекуване на организма, наред с нужната медикаментозна терапия, се предлагат и избрани дихателни извършения и процедури.
Инфо: Център за Психология и Психотерапия
