Когато човек овладее дишането си, става господар на живота си
Дишането е най-жизненоважната и най-несъзнателната ни функционалност. Знаем, че без храна и вода може да издържим няколко дни, само че без въздух няма да оцелеем даже и няколко минути. За живота дишането е доста по-голям развой от храненето, а съгласно Свами Рама – създател на Хималайския интернационален институт за просвета и философия на йога – „ Дишането е мостът сред тялото и мозъка ”.
За да си набавим храна и течности, са нужни финансови средства, с цел да дишаме, те не са нужни. Въздухът е безвъзмезден, ние го получаваме безплатно от природата, той е изобилен. Затова може би не го оценяваме изцяло.
Според античните обичаи дишането, а не храната, дава първичната сила на организма. Преди хиляди години античните китайски лечители стигнали до извода, че „ въздухът е склад, в който са насъбрани сили ” и по тази причина съветвали: „ Ако се разболеете, дишайте надълбоко ”.
А съгласно остаряла санскритска сентенция – няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От вярното и надълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот. Коренните американски поданици – индианците, са наричали въздуха „ царството на мисълта ” и са учили децата си от ранна възраст да дишат постепенно и надълбоко, като са им обяснявали, че това ще им даде нови сили и порив, ще ги ободри и подтиква повече от храната и водата, която всекидневно одобряват. Вождът Сиатъл на племето дуом от Тихоокеанския Северозапад е споделил, че „ за червенокожите въздухът е драгоценен, тъй като всички неща са изпълнени с един и същи мирис, както животните, по този начин и дърветата, и индивида ”. Древните гърци са били отлични оратори защото преди да стартират да приказват, поемали надълбоко въздух и от самото начало са дишали гладко и ритмично. Според суфистите да управляваш дишането си значи да насочваш своята сила, там където пожелаеш. Известният съветски академик доктор Вл. Волков дефинира дишането като най-важната активност за човешкия организъм. Според него, тренирайки дишането си, ние упражняваме фотосинтеза на дихателните пигменти и даваме опция в организма да проникне повече светлина.
Научаването на пълноценно и вярно дишане е най-ефективното средство за вливане на нова и свежа сила в човешкото тяло. Продължителното и постепенно поемане основава Ян-енергия – тонизираща и позитивна, а продължителното и постепенно издишване основава Ин-енергия – отпускаща и негативна.
Дишането на всеки човек е друго. Повечето хора дишат неумишлено, а би трябвало да се диша осъзнато. Болният човек диша бързо, а здравият – умерено, ритмично. Всички сме забелязали, че когато сме сюрпризирани, задържаме дишането си, а когато сме изплашени, го ускоряваме. Когато сме разтревожени или обезпокоени, въздишаме тежко – това е самозащитна реакция на организма, при която несъзнателно вдишваме надълбоко и издишваме дълго. Бързото и плитко дишане, по този начин наречената хипервентилация, е нормална реакция при стресови обстановки, с които се сблъскваме всеки ден. Бързото дишане води до бързо окисляване на кръвта, а това – до струпване на утайки по кръвоносните съдове и като разследване – до тяхното свиване и задръстване, до главоболие, болки в гърлото и носа, подтиснатост, неприятно въодушевление, меланхолия и доста други. Потъмняването и набръчкването на кожата се дължи също на погрешно дишане. Никога не заспивайте с покрита глава, тъй като вдишвате още веднъж изхвърления от вас въглероден двуокис. Бързо, плитко, шумно и незадълбочено – това е НЕПРАВИЛНО дишане. ПРАВИЛНО дишане значи да поемаш въздух надълбоко, да го задържиш известно време, постепенно и тихо да го изкараш на открито, като в това би трябвало да вземат участие освен белите дробове, само че и коремните мускули. Извършва се гладко, надълбоко, умерено и с избран темп. Освен, че ще ви успокои, то ще облекчи гръдния панер и гръбнака ви. Когато дишате отмерено, дишането е доста по-ефикасно, тъй като всяко поемане обезпечава доста повече въздух и витална мощ.
Както е споделил античния влъхва Ван Дзу Нюе: „ Който умее да диша вярно, той ще бъде здрав и витален ”. При мощна нерешителност, боязън и стрес античните лечители са препоръчвали няколко дълбоки и мудни вдишвания. Кислородът, който вдишваме, е нужен за преправянето на поетата храна и превръщането ѝ в сила. Кислородът, пренасян посредством кръвта и кръвоносните съдове, отива до клетките, където изгаря типа храна, от която се нуждае клетката – лой, глюкоза или белтъчина. При неприятно дишане този О2 е по-малко и изгарянето е по-лошо. Милиардите кафези в нашия организъм се нуждаят от О2, с цел да живеят. В същото време те се нуждаят от О2 и с цел да изхвърлят отпадъците, включително и въглеродния двуокис, които биха били извънредно нездравословни, в случай че останат в организма. Затова плиткото дишане, при което използваме единствено горната част на белите дробове, а доста рядко междинната и съвсем в никакъв случай долната им част, е нездравословно. Замърсеният въздух, който остава в долната част на дробовете и топлата влага, която е в него, подсигуряват идеални условия за развиване на микроби.
Инфо: https://evolife.bg
