Ранните динозаври не са дишали нито като птиците, нито като нас
Дишането е извънредно простоват развой, въпреки и понякога да си припомняме, че е хубаво да не забравяме да го вършим. Ние разширяваме белите си дробове и вкарваме въздух, след което ги свиваме и го изхвърляме на открито. Птиците обаче дишат по малко по-различен метод. Техните бели дробове не се движат. Вместо това те разполагат с " въздушни торби " - тънкостенни възглавници изпълнени с въздух. Те съставляват разширения на основните и вторичните бронхи, ситуирани са в телесната празнота и изпълват пространството сред вътрешните органи. Птиците са последните директни оживели наследници на динозаврите. Ето за какво е обикновено да предположим, че техните родственици са дишали по същия метод. Една вкаменелост обаче демонстрира, че има и изключения.
Heterodontosaurus tucki е най-старият прочут представител на птицетазовите - група от динозаври, включваща стегозаврите, трицератопсите и игуанодоните. „ Хетеродонтозавър е изчезналата връзка сред предтечите на динозаврите и по-големият и харизматичен тип, който познаваме “, споделя докторантът Виктор Радермахер от Университета на Минесота.
Белите дробове и въздушните торби съвсем в никакъв случай не се трансформират във вкаменелост. Ето за какво в случай че желаеме да разберем по какъв начин обещано изчезнало животно е дишало, ние би трябвало да се насочим към костите, които са поддържали дихателния уред. В eLife Радермахер написа, че е проучил един впечатляващо добре непокътната вкаменелост на хетеродонтозавър от Южна Африка, с цел да потвърди, че това животно е дишало по по-различен метод – то е разширявало както гръдния си панер, по този начин и долната коремна област, с цел да вкарва и изкарва въздух. Той назовава тази техника „ тазово духало “. Доказателствата за нея откриваме във формата на ребрата, които наподобяват гребла – от тях потеглят дребни кости, които придърпват и избутват белите дробове.
Радермахер употребява супер мощните рентгенови лъчи на синхотрона, с цел да изследва по-подробно скелета и да реконструира мускулите, които са го поддържали.
Ако трицерапторът е наследил тази специфичност от своите прародители, то следователно би се оказало, че „ Джурасик парк “ е пресъздал нещата вярно, освен това цели 28 години, преди науката да доближи до това умозаключение. За страдание обаче, съгласно новия теоретичен труд „ това по-широко придвижване на гръдния панер е било допустимо в по-примитивните птицетазови. По-развитите типове са изгубили по-голямата част от анатомията, с помощта на която въпросното придвижване е било допустимо.
Въпреки че птиците са тераподи и надлежно, са по-близки роднини до Т-рексовете, в сравнение с до птицетазовите, хетеродонтозавърът и неговите наследници са имали тазови структури, които наподобяват значително актуалните птици (оттам и тяхното име – птицетазови). Въпреки това наподобява, че тазът на ранните птицетазови не е имал нищо общо с този на днешните птици. Някои птици имат скелети, които демонстрират съществуване на въздушни торби, до момента в който други, като да вземем за пример гмуркачите, не, макар че торбите са налични. Това затруднява палеонтолозите в случаите, когато би трябвало да интерпретират телата на към този момент изчезналите типове без тези структури.
„ Изводът е, че съществуват голям брой способи на дишане – споделя Радермахер. – И в действителност забавното нещо за живота на Земята е, че всички ние имаме разнообразни тактики за вършенето на едно и също нещо и преди малко идентифицирахме нова тактика на дишане. “
Източник: IFLScience
