На този ден: Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург
Дирижабълът Хинденбург е издигнат през 1936 година в Германия и е най-големият пътнически летателен уред от този тип. Името му е обещано в чест на президента на Германия Паул декор Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата издигнати и експлоатирани за превоз дирижабли от компанията на Фердинанд Граф декор Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838-1917).
Хинденбург стартира постоянни пътнически полети още през май 1936 година, прелитайки неведнъж и сполучливо до Съединени американски щати и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът прави 37 автобуса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3 000 пасажери. Най-краткото прехвръкване е за 43 часа.
Пътуването в дирижабъла било много удобно. Пътниците разполагали с двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с кухня и салон (с олекотен алуминиев роял), стая за наблюдение.
Основната мярка за сигурност била строга възбрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пасажерите са вземани всички цигари, кибрити и всевъзможни устройства, които могат да провокират искра. Все отново на пушачите е било позволено пушенето в специфична добре изолирана стая.
Всички членове на екипажа са били задължени да носят специфични антистатични облекла и обувки с изолирани подметки.
Последният пагубен полет на цепелинът Хинденбург
Дирижабълът открива новия сезон на 3 май 1937 година, излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пасажери, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното поделение има 900 кг куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - умел водач, деец от Първата международна война.
След 77 часов полет Хинденбург доближава Ню Йорк, на 6 май, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го чакат доста любопитни жители, в това число и публицисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване заради неприятното време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки позволение.
Към 19 часа се получава позволение за кацане и Хинденбург се снижава до 180 м. По време на захождането му към пистата за кацане се появява мощен непряк вятър и капитанът подрежда да създадат изострен завой. Заради тази внезапна маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните кафези. Започва да изтича водород - водачите забелязали, че опашката натежава, само че не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от придвижването на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 бранш. Капитанът съумява отчасти да овладее обстановката и с риск за живота си да спусне постепенно дирижабъла на земята. Това оказва помощ на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдаване. По тази причина от намиращите се на борда 97 пасажери и екипаж, 62 души съумяват да се спасят.
Хинденбург стартира постоянни пътнически полети още през май 1936 година, прелитайки неведнъж и сполучливо до Съединени американски щати и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът прави 37 автобуса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3 000 пасажери. Най-краткото прехвръкване е за 43 часа.
Пътуването в дирижабъла било много удобно. Пътниците разполагали с двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с кухня и салон (с олекотен алуминиев роял), стая за наблюдение.
Основната мярка за сигурност била строга възбрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пасажерите са вземани всички цигари, кибрити и всевъзможни устройства, които могат да провокират искра. Все отново на пушачите е било позволено пушенето в специфична добре изолирана стая.
Всички членове на екипажа са били задължени да носят специфични антистатични облекла и обувки с изолирани подметки.
Последният пагубен полет на цепелинът Хинденбург
Дирижабълът открива новия сезон на 3 май 1937 година, излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пасажери, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното поделение има 900 кг куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - умел водач, деец от Първата международна война.
След 77 часов полет Хинденбург доближава Ню Йорк, на 6 май, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го чакат доста любопитни жители, в това число и публицисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване заради неприятното време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки позволение.
Към 19 часа се получава позволение за кацане и Хинденбург се снижава до 180 м. По време на захождането му към пистата за кацане се появява мощен непряк вятър и капитанът подрежда да създадат изострен завой. Заради тази внезапна маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните кафези. Започва да изтича водород - водачите забелязали, че опашката натежава, само че не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от придвижването на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 бранш. Капитанът съумява отчасти да овладее обстановката и с риск за живота си да спусне постепенно дирижабъла на земята. Това оказва помощ на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдаване. По тази причина от намиращите се на борда 97 пасажери и екипаж, 62 души съумяват да се спасят.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ